Двама души, чужди един на друг, внезапно усещат, че преградата между тях изчезва и те могат да се усещат като едно цяло. Мигът на единството става за тях един от най-възбуждащите и радостни мигове в живота. Но силното чувство на интензивна и страстна влюбеност все още не е доказателство за силата на любовта. Подобно състояние на влюбеност обикновено не продължава дълго и ако не премине в любов, бързо се прекратява. Ако семейството вече е създадено, а влюбеността на съпрузите не е прераснала в любов, то интимността може да изгуби своето очарование за тях и може да доведе до умора и разочарование.
Как да различим зрялата любов от влюбеността? Зрялата любов е органична сплав от сетивно влечение и психична потребност от човешка топлота и интимна близост с другия.
Влюбеният изпитва силно и ярко чувство, но то е концентрирано преди всичко върху собствената му личност и преживявания и той е взискателен, безкомпромисен и нерядко егоистичен. За разлика от това центърът на тежестта на отношенията и чувствата при зрялата любов не е концентриран върху собствената личност, а върху партньора. Човек започва да мисли и се грижи преди всичко не за себе си, а за този, когото обича, за неговите удобства и интереси. Той дава повече, отколкото взема, иска щастието и самоизявата на своя любим и се старае с всички сили да помогне за развитието на индивидуалността на любимия.
Умението да се мисли преди всичко за партньора, способността да се радваш, давайки — това са задължителните спътници на зрялата любов. А даването е най-висш израз на силата, богатството и благородството. Само човек, преизпълнен от щастие, може да бъде щедър и разточителен. Давайки, той изразява богатството на своя духовен свят. Онзи, който се страхува да даде, е слаб, беден и просещ човек. В любовта човек споделя най-ценното от това, което има – своите радости, своите интереси, своето разбиране за света.
Чрез такова даване той обогатява любимия си и заедно с това разширява своя духовен свят. Освен това зрялата любов предполага грижа за любимия, отговорност за него и дълбоко разбиране на неговите стремежи и интереси. Ето защо за разлика от влюбеността, тя предполага съюз при условията на запазване на индивидуалността на всяка личност.
Ако любовта се свежда само до усещането за власт и собственост, то в нея липсва задължит е л н и я т компонент на зрялата любов — взаимното уважение, т. е. умението да видиш човека такъв, какъвто е в действителност, да осъзнаеш неговата уникална индивидуалност, да му помагаш да разкрие своите способности и да реализира своите намерения. Зрялата любов се развива само като дете на свободата. Както казва Хегел, „истинската същност на любовта се състои в това да се откажеш от самия себе си, да забравиш себе си в друго Аз, но в това изчезване и забрава за първи път да откриеш самия себе си и сам да се “владееш”.
