Дали е вярно това, че трагедията с лайнера Титаник е била предсказана 14 години преди да се случи.

Ето в какво се състоят нещата – през 1898 година излязъл роман, където се описвало крушението на гигантския кораб “Титан”.

Той, както и “Титаник”, се смятал за непотъваем, но през една априлска нощ също се сблъскал с айсберг. И при него лодките не достигнали. И всички параметри на “Титан” – размер, тонаж, брой пасажери, екипаж, идеално съвпадали с характеристиките на “Титаник”, който тогава още дори не е бил в проект.

Дали авторът е умеел да гледа в бъдещето? Или го е водило Провидението?

През 1898 г. в САЩ била публикувана повестта “Суетност”. Неин автор бил американски журналист, писател, а по някои данни – бивш морски офицер – Морган Робъртсън.

По това време публикувал статии като експерт по въпросите на морските съдове. Тогава повестта на Морган не получила голяма известност. След 1898 година тя не била преиздавана чак до крушението на лайнера “Титаник” през 1912 година.

Но след това авторът на тази повест бил обявен едва ли не за наследник на Нострадамус, граф Калиостро и прочие магове.

От съвпаденията на нещата – плод на неговата фантазия – с реалните факти от катастрофата човек могат да го побият тръпки. И сега вече повестта “Суетност” се преиздава на английски едва ли не на всяка годишнина от гибелта на “Титаник”.

морган робъртсън титаник

ВСИЧКО ОТ “ТИТАН” БИЛО ПРИПИСАНО НА “ТИТАНИК”

Американските издатели правилно преценили, че катастрофата ще повиши интереса на читателите към книгата на Робъртсън.

нумерология

След крушението темата “Титаник” била много популярна – дори се появила тоалетна вода със същото наименование, както и такива цигари. Сувенири с изображението на лайнера се харчели за хиляди долари.

И Морган Робъртсън преиздава повестта си вече под ново наименование ”Суетност – крушението на “Титан”.

И се покрива със слава. Всички последващи преиздавания на книгата “Суетност” се правели по варианта от образеца през 1912 година. Дори през 1998 година, по повод 100-годишнината от издаването на “Суетност”, бил издаден вариантът от 1912 година.

Но ентусиастите от американското общество “Памет за Титаник” разисквали и публикували в малък тираж оригиналния текст.

Оказало се, че във второто си издание много от техническите параметри на кораба Робъртсън е променил така, че максимално да се приближат до реалните размери на “Титаник”.

Например променил водоизместимостта и мощността на кораба, описван от него, и “премахнал” от палубата корабните платна, които присъствали в първия вариант.

Впрочем не е известно дали измененията в повестта на Робъртсън са били по негова инициатива или по настояване на издателя. Имало и други съществени разлики, за които любителите на митове мълчат.

Например, в повестта сблъскването на лайнера с айсберг не е кулминацията на сюжета. Например, главният герой и неговата любима успяват да прескочат върху голям леден блок, търпят лишения, сражават се с бели мечки (?), но в крайна сметка всичко завършва добре.

ОЩЕ ТРИ КОРАБА С ТОВА ИМЕ ПОТЪНАЛИ ПРЕДИ ТОВА

Може би през 1912 година никой не би обърнал внимание на тази приключенска повест, ако приликата между измисления и истинския лайнер – “Титан” и “Титаник” – не била толкова голяма. Това наименование струва много и разбива всички доводи на скептиците.

На този въпрос наскоро дал отговор английският историк Робин Гарднър.

Оказва се, че през втората половина на ХІХ век до бреговете на САЩ потънали три британски морски съда с името “Титания”.

Това било името на кралицата от комедията на Уилям Шекспир “Сън в лятна нощ”.

· 1865 година. “Британският бриг “Титания”, натоварен с въглища, попаднал в силна буря до бреговете на Филаделфия. В трюма започнало да тече. След две денонощия екипажът напуснал съда със салове. На другия ден бил прибран от кораб на военноморските сили на САЩ”. – 2 ноември 1865 г.

· 1880 година. “Вчера рибарската шхуна “P.L.Whiton” прибра в района на Нюфаундленд екипажа на британския съд “Титания”. По думите на капитана Лойд, корабът се сблъскал с айсберг и потънал. Единственият загинал бил притежателят на морския съд мистър У. Рис. Властите започнали съдебно разследване, подозирайки, че екипажът просто се разправил с Рис и напуснал кораба”. – 9 юли 1880 г.

· 1882 година. “Параходът “Титания” успял да извърши десет рейса от английския Нюкасъл до САЩ и обратно, преди да изчезне безследно по време на следващия преход. Притежателите на морския съд предполагат, че вероятно се е сблъскал с айсберг. Министерството на търговията започнало разследване за това дали корабът е бил претоварен”. – 5 юли 1882 г.

БАЩАТА НА “ТИТАН” ПРАВЕЛ ТОВА ЗА ПАРИ?

Несъмнено Морган Робъртсън, като експерт в морските дела и журналист, прекрасно е знаел за тези случаи.

Изчезването на морски съдове по което и да е време се е считало за сериозно събитие. Затова и историите за тези изчезвания били широко разгласявани в американските вестници. Възможно е тези факти да са подтикнали писателя да нарече чудото-кораб “Титан”.

морган робъртсън титаник

А идеята да измисли огромен бързоходен суперлайнер не била толкова фантастична. Тя вече витаела във въздуха. През онези времена корабите били единственият начин за придвижването на хора и товари от Европа до Америка. Товарооборотът между континентите бързо растял. Появила се нужда от кораби с по-голяма товароносимост.

Затова през 1898 година “Титан” на Робъртсън се смятал все още за фантастика, а през 1909 година в корабостроителницата в Белфаст вече бил заложен за построяване истинският “Титаник”.

ОТ “ТИТАНИК” ИДВАТ СИГНАЛИ SOS 60 ГОДИНИ ПО-КЪСНО?!

Друга легенда гласи, че до момента на гибелта на “Титаник” в ефира е можело да се чуят отчаяните му сигнали SOS. От гледна точка на науката това е абсурд, но любителите на непознатото и мистичното смятат, че радиосигналите биха могли да “пробият” бариерата на времето благодарение на психо-физичната енергия, натрупана от повече от 2000 души на борда на съда, очакващи смъртта си.

титаник под водата

Класическата версия на легендата, попаднала във всички справочници по аномални явления, звучи така:

На 15 април 1972 година радистът на американския самолетоносач “Теодор Рузвелт” приел следния сигнал: “SOS… Титаник…тона… искаме помощ… моите координати…”. Указаната точка на картата съответствала на мястото, където действително е потънал легендарният лайнер. Тогава радистът се свързал с брега, но оттам отговорили, че нищо не са чули.

Той обаче се заинтересувал и по-късно в архивите на военноморското ведомство уж открил, че такъв сигнал бил приеман и през 1924, 1930, 1936 и 1942 г. С една дума – повтарял се на всеки шест години. Така той предположил, че може да се очаква подобен “сигнал от отвъдното” да се чуе на 15 април 1978 година.

По-късно твърдял, че наистина чул сигнал. Но вече не му вярвали, защото скоро попаднал в клиника за психичноболни в Балтимор. Обаче слуховете за сигналите SOS от “Титаник” продължават да се появяват редовно.

ФАЛШИВИ ЛИ СА ТАЙНСТВЕНИТЕ СИГНАЛИ?

Някои експерти смятат, че този мит съществува толкова дълго време благодарение на това, че повечето хора не знаят нищо за правилата и начините на осъществяване на радиовръзка в началото на ХХ век.

Корабът се е сблъскал с айсберг 20 минути преди полунощ. Радистите от “Титаник” пратили първото съобщение за помощ в ефир в 0,15 часа, а последното – в 1,45 часа. Но нито веднъж в техните послания не звучала думата “Титаник”.

Общоизвестните отличителни сигнали, които тогава се използвали, били MGI.

И това е логично – за морзовата азбука били по-лесни тези три букви, отколкото дългата дума “Титаник”. Още повече че тогава вместо сигнала SOS в ефира се изпращало непонятното за днешните моряци CQD.

Затова сигналът за помощ звучал така: “CQD (6 пъти); DE (6 пъти, на радиосигнален език това означавало думата “това”); MG (6 пъти); по-нататък следват координатите на съда.

Не са много хората, живеещи в момента, които знаят морзовата азбука и които биха могли да разберат какво означава това послание. В началото на ХХ век, когато радиовръзките току-що започнали да се развиват, няколко големи компании започнали да оборудват корабите с необходимата апаратура. Самата компания превозвала до морския съд апаратурата и предоставяла свой радист за времето на плаването. Всяка компания разполагала със система за условни радиосигнали. Фирмата, която оборудвала “Титаник”, имала сигнал за бедствие CQD. От английски това означавало – “Идвайте бързо, в опасност сме”.

Но през това време вече е съществувал и международният сигнал SOS.

Но фирмата, оборудвала “Титаник”, предпочитала своя система и се отказала от нея само след гибелта на кораба.

Впрочем, компанията нямала вина за гибелта на парахода. Сигналът CQD бил добре известен на всички радисти по това време. Не е изключено да се появят и хора, които да твърдят, че са чували сигнали CQD от “Титаник”. Или, което е по-грозно – може да се появят шегаджии, които да изпращат този сигнал в ефира.

Но има още един факт, който потвърждава, че легендата за тайнствените сигнали е фалшива.

Първият такъв сигнал уж бил чут от радиста на самолетоносача “Теодор Рузвелт” през 1972 година.

Но този морски съд влязъл в състава на военноморските сили на САЩ чак през 1986 година.

Докато Титаник е плавал, целият команден състав е бил хипнотизиран

Включете се в нашата група във Фейсбук:

Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!

Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК: