Историята се случила в обикновено руско семейство в края на 50-те години на миналия век. Майка и дъщеря се събрали да посрещнат коледните празници заедно. Няколко дни преди Коледа дъщерята Зоя поканила годеника си и седем свои приятели на вечеря с танци. Тъй като били Рождественски пости, вярващата майка, помолила Зоя да не устройва танци точно сега, но дъщерята настояла на своето. Вечерта майката отишла в църквата да се помоли.
Гостите се събрали, а женихът на Зоя – Николай, още го нямало. Решили да не го чакат и започнали с танците. Всички били по двойки, а Зоя останала сама. С досада тя взела иконата на Свети Николай Чудотворец и казала: “Ще взема този Николай и ще танцувам с него”, – без да послуша приятелките си, които я съветвали да не кощунства по този начин. Зоя им отговорила: “Ако има Бог, нека ме накаже”. Продължили с танците и изведнъж в стаята се чул страхотен шум, извил се вихър,
появила се ослепителна светлина.
Веселбата се превърнала в ужас. Всички се изплашили и избягали от стаята. Само Зоя останала с иконата на светеца, притискайки я към гърдите си. Така я и намерили – вкаменена, студена като мрамор.
Никакви усилия на лекарите не могли да я върнат в нормалното й състояние. Пробождали я с игли, но те се огъвали и се чупели, щом докосвали каменното препятствие. Опитали се да я закарат в болница, но не могли да я помръднат от мястото й. Краката на момичето били като приковани за пода.
НО СЪРЦЕТО Й БИЕЛО– ЗОЯ БИЛА ЖИВА.
През цялото това време тя не можела нито да пие, нито да яде.
Когато майка й се върнала и видяла какво се е случило, изгубила съзнание и била заведена в болница, откъдето се върнала след няколко дни – вярата в Божието милосърдие, горещите молитви за помилването на дъщеря й, възстановили силите на жената. Тя дошла на себе си и със сълзи на очи започнала да се моли за опрощаване греховете на детето си.
По разпореждане на властите в дома на момичето имало полицейска охрана и било забранено за посетители. Няколко дежурни изтръпнали от ужас, когато в полунощ Зоя започнала силно да крещи: “Мамо, моли се! Моли се! В грехове ще умрем! Моли се!”
За случая бил известен и патриарха. Той бил призован да се помоли за помилването на Зоя. Патриархът отговорил, че “който наказва, той и помилва”.
На Рождество в дома на злощастната девойка дошъл йеромонах Серафим, който отслужил водосветен молебен и осветил цялата стая. След това успял да измъкне иконата от ръцете на момичето /до този момент никой не успял да го направи/, въздавайки почести на светеца и я върнал на старото място. Йеромонахът казал: “Сега трябва да чакаме знамение във Великия ден /става дума за Великден/. Ако то не се яви, идва краят на света.”
Преди Благовещение /в тази година то било в събота/ дошъл благовиден старец, който пожелал да го пуснат при Зоя, но дежурните полицаи не му позволили. Той дошъл и на следващия ден, но отново му отказали. В самия ден на Благовещение го пуснали. Охранителите чули как старецът ласкаво казал: “Е, какво, умори ли се да стоиш?”
След малко полицаите отворили да пуснат стареца навън, но него го нямало. Всички били убедени, че
това е бил самият Свети Николай.
Зоя престояла в това положение 4 месеца – до Великден, който в тази година бил на 23 април. В нощта на Възкресение тя особено силно изкрещяла: “Молете се!”
Нощните охранители я попитали защо така ужасно крещи, а тя отговорила: “Страшно е, земята гори! Молете се! Целият свят ще погине в грехове, молете се!”
В това време девойката оживяла, положили я върху леглото, но тя продължила да вика и се моли за света, за опрощение на човешките грехове и беззакония.
Когато попитали Зоя как е живяла, кой я е хранил, тя казала: “Гълъби, гълъби ме храниха”.
Господ простил греховете й благодарение на Свети Николай.
СЛУЧАЯТ НА ЗОЯ НЕ ЕИЗМИСЛЕН
Лекари изказали предположения, че това, което се случило с девойката е особен случай на вдървяване. Но вдървяването би могло да се излекува с инжекции, освен това няма пречка болният да лежи, а Зоя стояла неподвижна толкова дълго, че даже здрав човек не би могъл да издържи 4 месеца. И в крайна сметка вдървяването не обръща човека към Бога, а след случката със Зоя, много хора се кръстили, започнали да живеят по християнски и да вярват в Божията сила.
Ясно е, че вкаменяването на момичето е Божие дело, което утвърждава вярата, че хората могат да се избавят от наказанията, които ги чакат заради греховете им.
„Психо“
Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!
Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК: