Историята се случила в обикновено руско семейство в края на 50-те години на миналия век. Майка и дъщеря се събрали да посрещнат коледните празници заедно. Няколко дни преди Коледа дъщерята Зоя поканила годеника си и седем свои приятели на вечеря с танци. Тъй като били Рождественски пости, вярващата майка, помолила Зоя да не устройва танци точно сега, но дъщерята настояла на своето. Вечерта майката отишла в църквата да се помоли.
Гостите се събрали, а женихът на Зоя – Николай, още го нямало. Решили да не го чакат и започнали с танците. Всички били по двойки, а Зоя останала сама. С досада тя взела иконата на Свети Николай Чудотворец и казала: “Ще взема този Николай и ще танцувам с него”, – без да послуша приятелките си, които я съветвали да не кощунства по този начин. Зоя им отговорила: “Ако има Бог, нека ме накаже”. Продължили с танците и изведнъж в стаята се чул страхотен шум, извил се вихър,
появила се ослепителна светлина.
Веселбата се превърнала в ужас. Всички се изплашили и избягали от стаята. Само Зоя останала с иконата на светеца, притискайки я към гърдите си. Така я и намерили – вкаменена, студена като мрамор.
Никакви усилия на лекарите не могли да я върнат в нормалното й състояние. Пробождали я с игли, но те се огъвали и се чупели, щом докосвали каменното препятствие. Опитали се да я закарат в болница, но не могли да я помръднат от мястото й. Краката на момичето били като приковани за пода.
НО СЪРЦЕТО Й БИЕЛО– ЗОЯ БИЛА ЖИВА.
През цялото това време тя не можела нито да пие, нито да яде.
Когато майка й се върнала и видяла какво се е случило, изгубила съзнание и била заведена в болница, откъдето се върнала след няколко дни – вярата в Божието милосърдие, горещите молитви за помилването на дъщеря й, възстановили силите на жената. Тя дошла на себе си и със сълзи на очи започнала да се моли за опрощаване греховете на детето си.
По разпореждане на властите в дома на момичето имало полицейска охрана и било забранено за посетители. Няколко дежурни изтръпнали от ужас, когато в полунощ Зоя започнала силно да крещи: “Мамо, моли се! Моли се! В грехове ще умрем! Моли се!”
За случая бил известен и патриарха. Той бил призован да се помоли за помилването на Зоя. Патриархът отговорил, че “който наказва, той и помилва”.
На Рождество в дома на злощастната девойка дошъл йеромонах Серафим, който отслужил водосветен молебен и осветил цялата стая. След това успял да измъкне иконата от ръцете на момичето /до този момент никой не успял да го направи/, въздавайки почести на светеца и я върнал на старото място. Йеромонахът казал: “Сега трябва да чакаме знамение във Великия ден /става дума за Великден/. Ако то не се яви, идва краят на света.”
Преди Благовещение /в тази година то било в събота/ дошъл благовиден старец, който пожелал да го пуснат при Зоя, но дежурните полицаи не му позволили. Той дошъл и на следващия ден, но отново му отказали. В самия ден на Благовещение го пуснали. Охранителите чули как старецът ласкаво казал: “Е, какво, умори ли се да стоиш?”
След малко полицаите отворили да пуснат стареца навън, но него го нямало. Всички били убедени, че
това е бил самият Свети Николай.
Зоя престояла в това положение 4 месеца – до Великден, който в тази година бил на 23 април. В нощта на Възкресение тя особено силно изкрещяла: “Молете се!”
Нощните охранители я попитали защо така ужасно крещи, а тя отговорила: “Страшно е, земята гори! Молете се! Целият свят ще погине в грехове, молете се!”
В това време девойката оживяла, положили я върху леглото, но тя продължила да вика и се моли за света, за опрощение на човешките грехове и беззакония.
Когато попитали Зоя как е живяла, кой я е хранил, тя казала: “Гълъби, гълъби ме храниха”.
Господ простил греховете й благодарение на Свети Николай.
СЛУЧАЯТ НА ЗОЯ НЕ ЕИЗМИСЛЕН
Лекари изказали предположения, че това, което се случило с девойката е особен случай на вдървяване. Но вдървяването би могло да се излекува с инжекции, освен това няма пречка болният да лежи, а Зоя стояла неподвижна толкова дълго, че даже здрав човек не би могъл да издържи 4 месеца. И в крайна сметка вдървяването не обръща човека към Бога, а след случката със Зоя, много хора се кръстили, започнали да живеят по християнски и да вярват в Божията сила.
Ясно е, че вкаменяването на момичето е Божие дело, което утвърждава вярата, че хората могат да се избавят от наказанията, които ги чакат заради греховете им.
„Психо“
