Фобиите са бич и за звезди, и за простосмъртни

Досега са описани около 400 вида, но страховете на цивилизацията стават все повече. Всеки осми в света е жертва на „глупостта на умните хора“

Игрите на разума

Фобиите му не са се зародили без причина. Емоционалната му и впечатлителна актьорска натура е реагирала на това, че в ръцете му е починал от свръхдоза наркотик любимият му по-голям брат – талантливият актьор Ривър Феникс. В пресата тогава се вдига голям шум, по всички канали непрекъснато показват записа на позвъняването на телефона на доверието, на който се чува как Хоакин плаче и крещи. След това той и трите му сестри напускат Америка. Целта на Хоакин е да забрави завинаги за киното. Той не желае да се снима, бои се от камерите и от вниманието. И въпреки това по-късно се връща към тях, защото, както той самият заявява, само актьорската игра му позволява от време на време да се справи с паниката. Или по-точно паниката му помага в работата върху всяка роля – повечето от образите, в които се превъплъщава, са на неуравновесени хора, психопати, страдащи и убиващи себе си с някакъв порок. По време на снимките, както свидетелстват очевидци, Феникс се затваря в себе си, мърмори си нещо и никога не се усмихва. Понякога за да навлезе в нужното състояние, се заключва в стаята си. При неговия страх от затворени пространства това е самоубийство. Понякога го изкарват оттам припаднал. Но след половин час вече е на снимачната площадка и играе гениално. “В някакъв смисъл това е терапия. Аз мисля, че когато играеш някаква много напрегната сцена, чувстваш удовлетворение и спокойствие, като че ли нещо се отмива от теб. Десет часа са минали, а ти все повтаряш и повтаряш сцената, плачеш, крещиш или правиш нещо подобно. Знаете ли, на нас ни става по-лесно, когато добре се наплачем. Опитайте се да плачете десет часа!”

Феникс съвсем не е единствената жертва на фобиите. Майкъл Джексън изпитва смъртен ужас от микроби и спи едва ли не в стерилна барокамера, както правел покойният Ховард Хюз. Ким Бейсинджър има агорафобия – страх от открити пространства. Джесика Алба маниакално ненавижда безпорядъка у дома. Има звезди, които се боят от клоуни, други – от смъртта, трети ненавиждат собственото си тяло. Алла Пугачова мрази да лети, а Филип Киркоров бяга от хлебарките. Всъщност фобиите са истински бич не само за звездите, но и за много съвременни хора.

Прилепчиви и труднолечими

Фобиите са изключително разнообразни, прилепчиви и труднолечими. Освен банални страхове – от тъмно, от високо, от мишки и плъхове, от смъртта и микробите, съществуват и доста екзотични. Например страх от тоалетните (апопатофобия); страх от докосвания (хаптофобия) и дори страх от наслаждение (хедонофобия).

В приложението към американския “Речник на медицинската терминология” на шест страници са описани около 400 вида фобии, но броят им расте заедно с появата на нови страхове на цивилизацията. Според статистиката всеки осми човек на планетата е подложен на някаква фобия или дори на няколко едновременно.

Психиатрите определят фобията като ирационален етап на страха. Понякога той възниква без видими причини. Обзема те такъв всепоглъщащ ужас, че те тласка към неадекватни постъпки – това се нарича паническа атака. Психоаналитиците делят фобиите на три групи:

1. Общи. Когато човек се бои от някакъв обект или предмет.

2. Така наречените локомоторни фобии, или фобии на ситуациите, например страх от затворено или от открито пространство.

3. Социални фобии, или фобии на действието – страх да не се направи нещо не както трябва публично.

Фобиите се класифицират и по възрастови групи. Например типичните детски фобии са страх от тъмното и от домашни духове. При тийнейджърите има страх от зависимост от партньора или страх от преждевременна смърт.

Паническите пристъпи

Те се характеризират с невъзможност да се поеме дъх с пълни гърди или замъгляване на съзнанието; виене на свят, полуприпадък или припадък, бясно сърцебиене, треперене на цялото тяло, силно потене; задушаване; повръщане или стомашно разстройство. Може да има изтръпване или бодежи по тялото, болка или притискане в гърдите, усещане, че ей-сега ще умреш или ще се побъркаш.

Днес не е страшно

Преди подобни състояния се смятали за проява на шизофрения. Сега фобиите се отнасят към самостоятелно заболяване. Английският психотерапевт Фредерик ги нарича “глупостта на умните хора”, защото от фобии страдат основно интелектуалци. Заболяването не предизвиква промяна на личността, но може да се предава по наследство в 90% от случаите. Някои психиатри смятат, че причина за фобиите са нарушения на функциите на вътрешното ухо. Във всеки случай въздействието върху този орган може да облекчи състоянието на болния. Като цяло обаче фобиите много трудно се поддават на лечение. Психоаналитиците се опитват да правят това с помощта на метода на свободните асоциации, психотерапевтите – чрез внушение и хипноза, психиатрите – с медикаменти. Казват, че научавайки се да управлява дишането и пулса си и владеейки основите на отпускането, страдащите от фобии могат да се избавят от пристъпите на паника сами. Немного отдавна психолози от американския град Атланта разработиха абсолютно нов метод за лечение на фобиите – с помощта на компютърни игри, потопяващи пациента във виртуална реалност.