Малчуганите от 1 до 3 години често проявяват капризи и се инатят. И ние, техните родители, не можем да разберем странното им поведение. Тогава неизбежно идва въпросът какво да правим.
Трябва да запомним, че децата капризничат не защото искат да ни се разсърдят или да постигнат определена цел. Те просто не могат да прогонят своя инат. Това е над техните възможности. По време на пристъпа у тях се изработва голямо количество адреналин – хормона на стреса. В такива моменти те показват невероятна сила, хвърлят се на пода, ритат с крачета, размахват ръчички. Но най-често крещят, докато изгубят дъх. След като си поемат дъх, започват отначало.
Как да постъпим?
* Невинаги може да се предвиди поредното избухване. Най-добрата тактика е да се предостави повече физическа свобода на детето.
* Не придавайте прекалено голямо значение на ината. Просто приемете пристъпа и не се вълнувайте от него.
* Не се опитвайте в такъв момент да внушавате нещо на детето. Забележките в такава ситуация са излишни.
* Бъдете постоянни. Ако сте казали „НЕ“, не отстъпвайте от тази позиция.
* Децата усещат настроението на родителите.
* Старайте се да не показвате своето раздразнение и отрицателните си емоции. Това може да засили проявата на ината.
Какво трябва да знаем?
* Периодът на ината започва около 18-ия месец и завършва след 3-годишна възраст. Но има деца, които се инатят още през първата година от живота си. Случайните пристъпи на инат в по-късна възраст са напълно нормални.
* Пикът на ината е около втората година на детето.
* Момчетата се инатят по-често и по-силно от момичетата.
* Пристъпът най-често се разразява през първата половина от деня.
* При някои деца пристъпите са по 5 пъти на ден, а при други – до 20!
* Ако децата след три години все още продължават често да се инатят, тогава вероятно става дума за „фиксиран“ инат. Най-често това е резултат от отстъпчивото поведение на родителите, които са се поддали на натиска на детето.
