Маг Мая казва, че тези сънища не трябва да плашат хората, защото това е един вид способност, те получават информация, недостъпна за другите хора. Трябва да приемат тази информация с благодарност, защото в противен случай тя ще изчезне и ще затвори пътищата им за развитие. “Ако на вас ви се присъни подобен сън – казва маг Мая, в това има смисъл. Не бързайте да се плашите, защото имате възможност да разберете и да повлияете на ситуацията, да помогнете с нещо. Със смъртта на физическото тяло пътят на духа не свършва. Той напуска нашето пространство, но се премества в друг, невидим свят. След известно време този дух може да получи ново физическо тяло, т.е. да се превъплъти. При това не непременно на Земята”.
Според нея умрелият вече човек може да се присъни на своите близки, ако някой от тях има отворен канал за възприемане на невидима информация. Той може да общува с този близък човек. По принцип това се случва през първата година след смъртта.
“Ако сте сънували сън с нещастен случай или смърт, се опитайте да го повторите – казва още маг Мая. Вкарайте в своя сън лечебна енергия, добри намерения и сила. По-нататък – каквото Бог каже. Ако е по силите ви да повлияете на ситуацията, реалните събития ще се променят. Появява се различие във времето, което няма да позволи да се случи този нещастен случай, някой ще помогне и всичко ще стане не както в съня. Ако не сте успели да повлияете на ситуацията, не се смятайте за виновни. Когато сте сънували такъв тежък сън, никога не трябва да смятате, че това се случва заради вас. Вие само сте възприели вече установилата се в енергоинформационното поле ситуация. Тя трябва само да се реализира в материалния свят”.
Маг Мая ни предлага няколко истории на хора, попаднали в плен на лошите сънища.
ТЕЗИ, КОИТО СЪНУВАМ, УМИРАТ
Аз сънувам всякакви сънища – и добри, и предвещаващи нещастия. По принцип сънувам повече зловещи, лоши сънища. Моята майка много се страхува, ако се опитам да й разкажа сънищата си, и не иска да ги слуша. Не знам защо майка ми, която не вярва в предсказания, така панически се страхува от сънищата ми. Както казах, сънувала съм много сънища, но един от тях беше толкова фрапиращ, че майка ми дори започна да се страхува от мен. Най- страшното е, че аз сънувам хора, които след това умират, независимо дали са роднини или познати. Мога да сънувам месец, седмица или ден преди те да умрат. Събуждам се и подсъзнателно усещам, че този човек, когото съм сънувала, скоро ще умре. Отначало не изпитвам страх, но когато ми съобщят за смъртта на човека, получавам нервна криза, плача – при мен възниква чувство за вина, че не съм могла да предпазя и предупредя човека за надвисналата опасност. Но нещата се нареждат все така, по някакъв непонятен начин, че аз нямам възможност да поговоря с този човек. Баща ми има брат близнак. Този мой чичо има много сложна съдба. Първата му жена умряла на 32 години, оставяйки 3-годишния им син сирак. След това чичо ми се ожени отново. Както и да е, искам само да разкажа, че най- напред сънувах смъртта на баба ми. След 3 години сънувах брат си – как го удрят и го пробождат с нож в гърба, в сърцето. Аз крещях в съня си. И след два месеца убиха брат ми с нож в гърба. Сънувах го на 40-ия ден след смъртта му и той ми каза да не ходя на гробищата и да не му нося цветя. После ме целуна по челото. Но веднъж отидохме с моята племенница на неговия гроб и го видяхме – някакъв полупрозрачен силует, но това беше той. Разбира се, никой не ни повярва, но аз и досега си спомням този момент с топло чувство.
МОЯ РОДНИНА МЕ ПИТАШЕ ДАЛИ Е МЪРТВА
Аз често сънувах и след известно време разбрах, че съществува някаква зависимост. Отначало умря мой близък. Аз дълго време ходих при него в болницата, докато той беше в кома. След това спрях да ходя и той умря. Сякаш очаквах това да се случи и дълго време след това се надявах да го сънувам.
И той наистина ми се присъни… но по-добре да не беше. Беше зъл, каза ми, че никога няма да ми прости. Това ме изкара от релси за цели два месеца. След това ми се присъни разстроен, сякаш е започнал да разбира нещо, но не искаше да приеме истината. Беше изплашен и склонен да говори с мен. Третия път, когато “дойде”, беше спокоен, изглеждаше добре и не беше зъл, беше щастлив. След това умря моя близка. И докато той умря от насилствена смърт, тя се самоуби. Аз реших да не й прощавам това. Прогонвах я от сънищата си. Не вярвам напълно, че е умряла. Но тя идваше в сънищата ми, независимо от моите забрани. Отначало и тя, както и той, не знаеше, че е мъртва, и това ме накара да си направя извод, че отначало духът не разбира своето състояние. Най-напред тя идваше и ме питаше, аз не можех да й кажа, че е мъртва. Следващия път дойде по-уверена в себе си, не беше зла.
МОЯТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СМЪРТТА
Това действително е сложна работа – да бъдеш свързан със смъртта, все едно да си нещо обратно на акушер. Сложността се състои в това, че при раждането винаги знаем какво е необходимо на човек да живее на тази земя – въздух, мляко, топлина, в това число и духовна. А “отправяйки” се към другия свят, ние не винаги знаем какво трябва да му приготвим за този последен път. Когато усетиш, че човек си отива от този свят, ти трябва да му помогнеш да пререди багажа си. Аз помня, че в един от моите сънища ми възложиха ролята да отложа смъртта не само на роднини, но и на други хора. Това се случваше спонтанно. Аз се оказвах на мястото, където ще се случи убийство, самоубийство, изнасилване с фатален изход или просто акт на естествена смърт. Виждах всичко – обстоятелствата, времето, последствията, мислите на хората наоколо и мислите на самия човек, който си отиваше от този свят.
Отначало бях изненадана, но след това ми стана ясно, че информацията за смъртта с нищо не се различава от информацията на всяка друга тема.
ГОНЕШЕ НИ СКЕЛЕТ
Това се случи преди няколко години. Високосна година. Беше петък тринайсети, беше и пълнолуние. Както се казва, три в едно.
В сумрака аз и четирима мои приятели се отправихме на разходка към недостроена къща, която се намираше на около петстотин метра от вилното селище. Около строежа открихме няколко квадратни метра отъпкана трева. И върху тази площадка имаше скелет – но не от крава, нито от кон. Върху костите на скелета имаше парчета месо, сякаш животното е било изгризано преди 2-3 дни.
Неочаквано гъстата трева на няколко метра от нас започна също да се стъпква и смачква и се чуваха някакви звуци. Ние хукнахме в посока към гората и се покатерихме на дърветата. Ако бяхме се опитали да побегнем към вилата, съществото непременно щеше да ни догони – то се движеше два или три пъти по-бързо от нас. Когато се изкачих на високото, аз погледнах надолу и видях широк космат гръб, преминаващ в по-тънка талия и след това тлъсти бедра. Не забелязах опашка. Съществото беше три пъти по-широко от мен в плещите и един път и половина по-дълго от мен. Виждаше се как диша.
Един от моите приятели, който се беше скрил на дървото по-надолу, видял муцуна, приличаща на вълча, две червени очи в “змиевидни” процепи и триъгълни, както при акулите, зъби. Той останал с усещането, че това същество е разумно. То постоя малко и изчезна, а ние по обиколни пътища се добрахме до домовете си. През същата нощ изчезна моят съсед.
Когато след две седмици се осмелихме да се върнем към тази строяща се сграда, от скелета, който бяхме видели (нито крава, нито кон), бяха останали само няколко кости.
Аз нямам кой знае какво обяснение, но това беше реално същество. Приличаше на подивял човек, защото имаше разум. Той не се интересува от хората. Живее особено.
ЧУВАМ МИСЛИТЕ НА ХОРАТА
Иска ми се да споделя с вас своите усещания. След стресови ситуации започвам да чувам мислите на други хора. Това се случва много ясно. Гледам човека и чувам чрез гласа му неговите мисли. Например: върви младо момиче, а аз “чувам” как тя си мисли: “Какво да правя, той ме мами, лъже ме, а аз съм бременна…”.
Или пък покрай мен върви мъж и ме гледа намръщено. Аз “чувам” резкия мъжки глас: “Как се е облякла тази, като проститутка”. И го чувам толкова ясно. Сядам в градския автобус, гледам срещу мен седи жена и “чувам” гласа й: “Красиво лице, само че пудрата е много. Но наистина, лицето е красиво”.
Няколко пъти не можах да се въздържа и разговарях с хората, чиито мисли успявах да чуя. Прибирам се от работа и чувам след мен да тропат някакви токчета, “чувам” съответно женския глас: “Какъв папагал, там нямаше папагал”. Тогава се обърнах и видях, че след мен върви млада жена. Казах й: “Да, наистина там нямаше никакъв папагал”. Тя изпадна в ужас, обърна се, но не каза нищо и аз пак чувам: “Как разбра, та аз не говорех нищо”.
Или пък срещу мен върви една стара баба, на 100 метра от мен и мълчи. Аз обаче чувам старческия й глас: “Откъде да си купя лимони, никъде няма”. Аз пък тъкмо излязох от магазин, където имаше лимони, и й казвам: “Бабо, ей в оня магазин има лимони”. Тя започна да се кръсти…
Само ми е мъчно, че мислите на хората в повечето случаи са тъжни.
Два пъти не можах да видя източника на разговора, това беше диалог. Пак в градския транспорт, в трамвая. Чувам два женски гласа как мило си беседват, а те всъщност мълчаха.
Не знам как ще продължа да живея с тази своя особеност.
Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!
Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК: