Безспорно най-страшното възмездие за извършено престъпление е смъртната присъда.
Разпъването на кръст
вероятно е открито от финикийците и от тях го наследили картагенците и римляните. Римляните и израелтяните смятали тази смърт за позорна, защото чрез нея били умъртвявани най-закоравелите злодеи. След потушаването на въстанието на Спартак, били разпънати 6 хиляди роби. Вбесен от упорството на защитниците на град Тир Александър Македонски разпънал 2 хиляди жители на града. Разпъването на кръст все още се прилага в Судан, но осъденият предварително бива обесван.
Обесването също било смятано за позорна смърт. Въпреки че дължината на въжето била съобразена с ръста и теглото на осъдения, често се случвало смъртта да не настъпи мигновено, а бавно и мъчително – от продължително задушаване.
Масовият терор по време на Великата френска революция предизвика недостиг на палачи и необходимост от непрекъснато наточване на мечовете. Тогава доктор Жозеф Гилотин, депутат от националното събрание, изобретил устройство, отсичаща главата с тежък /160 кг/ нож. Първата гилотина била построена през 1792 г. Създателят й вярвал в хуманността на изобретението си, защото жертвите няма да усетят нищо повече от “лек полъх върху шията”. Според лекарите при “най-сполучливите обезглавявания жертвата чувства нетърпима болка 5-7 секунди. Публичните присъди чрез гилотиране са провеждани до 1939 г. – последната е на маниакалната убийца Елен Вайдеман.
Сред най-мъчителните смъртни присъди от древни времена се смята набиването на кол. Той представлява дървен конус, стеснен на върха и широк в основата. Привързаният с тежести към ръцете осъден поставяли над кола така, че под действието им постепенно да се отпуска върху кола, който счупвал тазовите кости, разпарял червата и вътрешните органи.
Доста древна е и историята на удавянето – негови любители били императорите Нерон и Тиберий. По принцип тази присъда се прилагала само при отцеубийство /за същото престъпление или за посегателство срещу императора Наполеон заповядал преди смъртната присъда да бъде отрязвана дланта на дясната ръка/. Осъдените били поставяни в кожени, и вероятно по аналогия с Всемирния потоп – заедно с куче, петел, маймуна и змия. Тиберий бил много изобретателен в откриването на начини на умъртвяване – измислил запушването на половия член, поради което осъденият умирал от задържане на урината. Калигула заповядвал одиране на кожата, макар че се забавлявал да наблюдава и как осъденият бил разчекван.
Китайците са измислили не само мъчението с вода, която постепенно пробива черепа, но и завързването на осъдения за ствола на млад бамбук, който за няколко денонощия пораствал през тялото на нещастника.
Изгарянето на клада не е открито през Средновековието… Използвали са го персийците – цар Дарий ІІ хвърлил в огъня дори майка си. Инквизицията прилагала изгарянето като сигурно средство в борбата с еретиците. Ако те са се разкайвали, първо ги обесвали и после изгаряли. Особено усърдие в наказването на еретиците проявила английската кралица Мария Тюдор, с което си заслужила прозвището кървавата Мери.
Друг почитател на кладата бил върховният испански инквизитор Торквемада. За 18 години той изпратил на огнена смърт 8800 души. Последната “вещица” в човешката история е изгорена в Камарго, Мексико, през 1860 г.
През 1450 г. в Нюрнберг била създадена “Желязната дама” – женска фигура с разтворени за прегръдка ръце. Когато осъденият се приближавал до нея, механичното устройство го сграбчвало, притискало се към него и го набождало с остри шипове по цялото тяло.
Разстрелът влиза в историята на наказанията веднага след изобретяването на барута и до днес е смятан за най-разпространеният начин за осъществяване на правосъдието. От 100 държави, в които се прилага смъртна присъда, 86 използват разстрела. Както и при електрическия стол, където токът се подава от няколко проводника, но само един е включен към осъдения, и при разстрела извършителите не знаят чие оръжие е заредено с бойни патрони.
Убийството чрез инжектирането на отрова /бързодействащ барбитурат, комбиниран с парализиращи химикали/ е използвано за пръв път през декември 1982 г. за умъртвяването на Чарлз Брукс от щата Тексас. Този метод също не е безупречен – през 1988 г. при инжектирането на Реймънд Лендри първо се счупила спринцовката, после трябвало да изминат 17 минути, за да настъпи смъртта. През цялото време свидетелите наблюдавали ужасяващите мъки на осъдения.
Създателят на електрическата лампа и на електрическия стол – за пръв път използван на 6 януари 1890 г., е Джордж Уестингхауз. И това средство не дало 100 процента гаранция за моментална смърт.
През април 1983 г. в щата Алабама умъртвяването на Джон Луи Евънс продължило 14 минути – три пъти бил подаван ток с напрежение 1900 волта.
„Психо“
Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!
Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК: