Първият грях, за който знаем, е извършен на небето. Ангелът Луцифер поискал да бъде равен на Бога (Исая 14: 12-14). Неговият грях бил високомерието (Езек. 28: 15-17). Заради този грях той трябвало да напусне небето и станал дявол. След като измамил първата човешка двойка, той въвел греха в този свят. Този грях бил непокорството спрямо Бога (Бит. 2: 16-17; 3: 1-6). Човекът трябвало да отговаря за греха си и съответно бил осъден (Бит. 3: 16-24).
В Битие 3 ние виждаме, че първите хора са загубили общението си с Бога. Присъдата била отлъчване от Божието присъствие. Те били и първите, които са били изложени на телесната смърт, на отделянето на душата от тялото. А непосредствено след извършването на греха, те познали и духовната смърт, която разделя душата от общението й с Бога. Те изпитали истинността на познатото Библейско твърдение: “Заплатата за греха е смърт” (Римл. 6: 23). Заплата наричаме това, което заслужаваме и което ни се полага. “Душата, която е съгрешила, тя ще умре” (Езек. 18: 4). Единствено смъртта може да бъде отплата за греха. Тази смърт включва и “втората смърт” (Откр. 20: 14), т. е. вечното отделяне от Бога. Греховете на хората са записани на небето и въз основа на тях ще бъдем съдени (Откр. 20: 12). Пари, молитва, ходене на църква и добри дела не могат да изкупят вината за греха.
БОГ ОБИЧА ГРЕШНИКА И ГО ПРИЕМА
Изумително е, но е вярно, че светият Бог, който толкова много мрази греха, въпреки това обича грешника. “Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас” (Римл. 5: 8). “Не, че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас” (1. Йн. 4: 10). Той доказа любовта Си, като изпрати Своя единороден Син, за да ни спаси (Йн. 3: 16). Чрез смъртта на Своя Син Бог може да ни предложи опрощение (Деян. 13: 38; Ефес. 1: 7).
Истинското желание за прошка трябва да се предвожда от признаване на греха. Ето защо псалмистът възкликва: “Защото престъплението си аз признавам и грехът ми е винаги пред мен” (Пс. 51: 3). Той умолява за очистване и не отрича нищо от вината си пред Бога. Блудният син казва: “Ще стана и ще отида при баща си, и ще му кажа: Тате, съгреших против небето и пред теб” (Лк. 15: 18). Нашият Спасител разказа една история за двама мъже, които се молели. Единият от тях не искал дори да повдигне очи към небето, а само се биел в гърдите и казвал: “О, Боже, бъди милостив към мен, грешника!” Исус обявява този човек за оправдан (Лк. 18: 13-14). Светият Божи Дух действа в нас, за да ни покаже нашите грехове (Йн. 16: 8-11).
БОГ ПРИЗОВАВА ГРЕШНИКА КЪМ ПОКАЯНИЕ
“Аз не съм дошъл да призова праведните, а грешните на покаяние” (Лк. 5: 32). Буквалният смисъл на тази дума е “промяна на мисленето”. В Писанието това означава промяна на ума с намерението човек да се отвърне от греха, за да се обърне към Бога. Призивът в Стария Завет е: “Върнете се при Мен” (Зах. 1: 3). Само Божията доброта ни води към покаяние (Римл. 2: 4). Грехът не трябва да се приема лекомислено, а напротив – трябва да ни наскърбява (2. Кор. 7: 9-11). Покаянието не се изразява в празни думи, а в една истинска промяна (Мт. 3: 8; Лк. 13: 3, 5; Деян. 26: 20). Раннохристиянската проповед заповядва на хората да се покаят (Деян. 2: 38; 3: 19; 17: 30). Чрез това ние не си спечелваме достъп до Бога, а признаваме безнадеждното си положение. Покаянието и вярата в Исус Христос заедно съставляват нашето правилно поведение спрямо Бога (Деян. 20: 21). Спасението не се печели само чрез покаяние. Покаянието е признаване на огромната ни вина пред Бога и копнеж за промяна (Исая 55: 7).
НЕОБХОДИМОСТТА ДА ПРОВЕРИШ САМ СЕБЕ СИ
Който иска някога да срещне своя Спасител, трябва преди това да признае, че е изгубен (Лк. 19: 10). Причината за това е грехът, от който ние трябва да се отървем, за да се обърнем към Бога.
Тест:
1. Винаги ли сте били безкористни?
2. Никога ли не е имало в сърцето ви завист и алчност?
3. Направили ли сте всяко добро, за което сте имали възможност?
4. Били ли сте винаги добри към ближните си и грижили ли сте се за тях?
5. Обичали ли сте винаги Бога с цялото си сърце, с целия си разум, с цялата си душа и с всичката си сила?
6. Винаги ли сте обичали ближния си така, както обичате себе си?
7. Винаги ли сте били така съвършени както е Господ Исус Христос?
Ако вашият отговор на някой от тези въпроси е “не”, според Библията вие сте грешник. Който съблюдава всички закони, но престъпи един, е виновен във всичко (Яков 2: 10). Според Божията абсолютна святост едно единствено прегрешение вече ни прави грешници.
Господ Исус е дошъл, за да избави народа си от греховете му (Мт. 1: 21). Наказанието и силата на греха са страшни. Мисълта за “втората смърт” е ужасяваща. Псалмистът пише: “Блажен човекът, чието престъпление е простено, чийто грях е покрит. Блажен онзи човек, на когото Господ не счита беззаконие и в чийто дух няма измама” (Пс. 32: 12). Добре е за човек, който се нарича християнин, но живее в грях, да си зададе този въпрос: “Ако човек не е спасен от греховете си, то тогава от какво е спасен?”
„Психо“
