Ние продължаваме да си взаимодействаме с напусналите ни близки и приятели, продължаваме дейността им независимо от пространството и времето.
В енергоинформационното поле на Земята остава информационната памет на хората, които са ни напуснали. Според законите на биоенергоинформатиката, въздействието върху потомците продължава и след смъртта на предците.
Разрушавайки и унищожавайки стари и изоставени гробища, ние разрушаваме полето на паметта на единното енергоинформационно поле, проявяваме вандализъм и неуважение към предходните поколения.
От тяхна страна ни очаква обратно въздействие във вид на негативно влияние на некрофилните полета върху обитателите на вили и блокове, построени в „местата на забравата“.
Във Великобритания проблемите с използването на старите гробища се решавали още през XIX век.
Американецът д-р Джейкъб Биджлоу предложил там да се създават градини, без да знае за некротичните полета.
През 1831 г. Монт Оубърнското гробище в Кембридж станало „градина на забравата“.
Извитите, наклонени едно към друго дървета в нея обаче показват наличието на геопатогенни зони.
Местата за разполагане на нови гробища трябва да се определят с помощта на биолокационен метод – там не трябва да има мрежа от пресичащи се водоносни жили.
Местата на стари гробища и манастири на биокомфортни участъци се смятат за свети, чудотворни и изцеляващи и тяхното разширяване в селската местност не заплашва биоенергетичното равновесие на околната среда.
Манастири, храмове и църкви на такива места се уподобяват със светини, към които се стичат поклонници от хиляди километри. Енергията на Космоса и Земята там лекува и облагородява хората независимо от тяхното социално положение и вероизповедание. За съжаление не всички територии на стари гробища са разположени в комфортни участъци, извън геопатогенни зони.
Ако в селските местности се отнасят по-грижовно към паметта на предците и не тревожат техния покой, то в градските агломерации, където няма свободни участъци земя, все по-често ги отнемат от починалите.
Проектирането на атракциони на мястото на гробове противоречи на законите на биоенергоинформатиката.
Според народните поверия къща, павилион, люлка и въобще всякакви съоръжения, построени на мястото на гробище, не са „здравословни“ и съществуват много исторически факти за спонтанно пренасяне на стари гробове на нови места без човешка помощ.
През XV век в Линц (Австрия) имало случай, когато изчезналият гроб на Щетенберг, заподозрян в занимания с магия, бил открит на друго място. Жителите на Линц решили, че прахът му не може да се успокои и се преместил: те изгорили останките му и разпръснали пепелта на вятъра.
Църквата и инквизицията по своему реагирали на блуждаещите гробове. През 1627 година трибуналът на инквизицията в Куенке (Испания) зафиксирал тайно преместване на стария гроб на Педро Асунтоса. Две жени били обвинени в магьосничество и изгорени на клада.
Известни са и случаи на преместване на гробове в различни времеви (не колкодесетки години от момента на погребението) и пространствени (до няколко километра) интервали. Така например в САЩ през 1895 година бил преместен на ново място (на шестстотин метра от стария) гробът заедно с надгробната плоча на злато-търсача Дейвид Лоури,погребан 30 години по-рано.
Съществуват няколко версии относно природата на феномена на блуждаещите гробове, в това число религиозни или култови и окултни.
Но не е изключено и влияние на НЛО, още повече че вместо старите гробове остават равни места.
Привържениците на джайнизма – религиозна секта, създадена в Индия през XIV в. пр. н. е., такива премествания на гробове се смятали за страшно зло, от което спасението е самоизгаряне. В Средновековието „братята на чистотата“ от тайно ислямско общество с помощта на емисари търсели местещи се гробове за използване на пръстта в окултни обреди.
Тази пръст от различни места – както геоактивни, така и патогенни, може би е притежавала мистични и лечебни свойства. Племената от Африка, Полинезия и тихоокеанските архипелази, жреци от всички култове на Самоа, Хаити и други острови веднага след погребението обливали гроба с дървесен сок или го ограждали с раковини (по-рядко с червена глина), „за да не избяга“.
На островите Тонго има племе, чиито жреци погребват в един гроб едновременно двама души – ако покойникът е само един, гробът може „да си отиде“, а ако са двама, душата на единия ще се възпротиви.
Някои изследователи на паранормални явления като френския уфолог Шато, отхвърляйки мистичната страна на тези премествания, ги свързват със спонтанна телепортация на мъртвата материя (както е известно телепортацията емоментен пренос на материален обект от една точка на пространството и времето в друга).
Изследователите Ранк и Дж. Е. Уест свързват тези миграции с полтъргайст.
Случаи на пространствено-времева телепортация на гробове описва инспанският конкистадор Педро де Алварадо, посетил гробище на инкски жреци.
Посветените в тайните на магията избрали за своите останки временно място на брега на океана, откъдето гробовете се преместват на базалтово плато, намиращо се на два и половина километра от там.
Това е място на съчленяващи се разломи, където можели да долитат НЛО, които се смята, че са пренесли гробовете на високо енергетичното базалтово плато, където жреците виждали „белокожите богове“.
Биолокационните изследвания потвърждават необходимостта да се избират за гробища биокомфортни места, за да се избегнат такъв род явления.
При проектирането и принудителното застрояване на територии, където са погребва-ни хора, и на участъци на масови екзекуции трябва да се отчита негативното лияние на некротичните полета върху здравето и душевния покой на бъдещите обитатели.
Засега не е известно как да се неутрализират тези полета.
След смъртта душите се стремят към хората, с които приживе са имали енергетична връзка, и при тези жертви, които нямат никаква енергетична защита, се появява некротично заклинание.
Душевният дискомфорт, синдромът на умората и депресията свидетелстват за неговото наличие. Може да се предположи, че подобно влияние на некротичните полета се отразява и върху обитателите на сградите, издигнати на такива места.
Често гробищата са разположени в свети места, където са налице енергетични канали за връзка с Космоса.
Те не трябва кощунствено да се нарушават. Там лежат много от онези, които не са осъществили своята земна карма.
Задушница – какво се прави и какво не, рецепти и обичаи (Наръчник)
Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!
Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК: