Чудеса.net
В древногръцката митология Асклепиос – Богът лечител според една от версиите е син на Аполон и Коронида. Когато Коронида му изневерила, била бременна, но това не попречило на Аполон да я убие и да вземе детето. Той го дал на кентавъра Хирон, който предал на отгледания от него Асклепий лечителското изкуство. Хирон бил син на океанидата Филира от Кронос, който бил заловен от жена си Рея с нимфата и веднага се превърнал на кон, каквото останало и тялото на Хирон. Кентавърът бил много умен, прозорлив и добър. Той живеел в една пещера в планината Пелион – Тесалия. Наоколо му било пълно с прекрасни дървета, цветя и билки, които той изследвал и станал първият лечител, от когото се зародила и древната медицина. Отгледал и обучил много синове на богове и герои в лечителство, езда, лов, оръжейно изкуство, музика, сред които Херкулес, Тезей, Язон, Ахил, Феникс, Асклепий… Хироновата дъщеря Окироя била пророчица и предсказвала бъдещето. Херкулес ранил без да иска с отровна стрела Хирон, който изпаднал в големи страдания и пожелал да умре, за да се спаси, като подарил своето безсмъртие на огненосеца Прометей.
След като овладял тайните на лечителството от Хирон, Асклепий се прочул. Атина му помогнала, като му разкрила магическото въздействие на кръвта, която капела от Медузата Горгона – капките от лявата й страна били смъртоносни, а от дясната – изцеряващи. Асклепий бил наричан и Спасителят. Той дръзнал да наруши законите на подземното царство, което се възприемало като престъпна намеса в съдбата, като започнал да възкресява и мъртъвци. Така предизвикал Зевс, който го убил с мълния, а Аполон пък убил циклопите, които пуснали мълнията. След това Асклепий бил двукратно възкресяван, като заменял смъртната си съдба с божествена – безсмъртна.
В своите изображения Асклепий наподобава Зевс – с голяма брада, само че държи жезъл, около който е обвита змия или много змии. Змията е свещено животно, от чиято отрова се прави лек, а същевременно е и символ на мъдростта и познанието. По-късните му изображения са с чаша в ръка, обвита отново със змия – смок. Когато излекуваният от Бога лечител идвал да засвидетелства признателността си, донасял специална благодарствена плоча за светилището, както и се принасяло жертвено животно, най-често петел.
Асклепий владеел тайните на магическите билки, както и умеел да лекува според легендата и със скъпоценните камъни и минерали. Растенията за лечение се сушали и приготвяли на лунна светлина. Много разпространени били и неговите водолечебници край студени или топли минерални извори и басейни. В центъра на лечителското му изкуство стояли светлината, въздухът, водата, здравословната храна и постоянното движение. Жена му Епиона била негова постоянна помощница. От нея той имал трима сина: Телесфор, Подалирий и Махаон. Също така и пет дъщери, почитани като богини лечителки: Хигия /Здраве/, Панацея /Вселечителка/, Ясо /Лечение/, Аглая и Акесо. Сами по себе си Асклепий и семейството му олицетворявали силите на Земята-лечителка.
Римляните го наричали Ескулап и култът към него се засилил, когато през 293 г. пр. Хр. избухнала голямата епидемия в Рим, та те му издигнали храм на остров Исола Тиберина в река Тибър. На небето Асклепий бил представен от съзвездието Змиеносец.
Древните гърци пренесли този много стар култ към Бога лечител от Египет. Той произтича от Имхотеп – около 2750 г. пр. Хр. Много историци смятат, че най-древният медицински каталог – Папирусът на Смит /открит от Едуин Смит/ съдържа написаното от Имхотеп. Той бил чиновник на фараоните от III-та египетска династия. Нямал благороден произход, ала бил много мъдър, образован и прозорлив, та по-късно го обожествили и го обявили и за покровител на писарите. Бил върховен жрец, съветник, астроном, първосвещеник, лечител и архитект, освен това първи въвел и календара. Имхотеп е архитект на първата стъпаловидна пирамида в Сакара на фараона Джосер. Тя представлявала отначало проста каменна мастаба, докато не му хрумнало да построи отгоре й още шест, все по-намаляващи по обем мастаби. Построил и първия храм при Едфу. Имхотеп смятал, че не мозъкът, а сърцето е центърът на разума и душата.
Прочутите лекари от остров Кос се смятали, че са наследници на Асклепий.
Най-голямото му и прочуто светилище Асклепион било Епидавъра в Североизточен Пелопонес, посещавано от хора отвсякъде. Там жреците му построили лечебница със 180 помещения, където се приемали болните. Друг Асклепион /така се наричали болниците му/ построили на южния склон на атинския Акропол, както и в още десетки други гръцки градове и селища, в гори и край водни басейни и извори. Болните преспивали върху кожите на пренесените в жертва животни, а на сутринта разказвали на жреците какво са сънували и след като жреците разтълкували съня им, се предписвали съответните лечения. Така на болните се поставяли различни диети в храненето, правели бани в свещените къпални, лекували ги с билки, отвари, извлеци и настойки от минерали и скъпоценни камъни, с биоенергии, суровоядство и прочие. Често се споменава и зоотерапията като метод на лечение, а при психическите депресии и стрес, болните били карани да се грижат за животни, включително да хранят и отглеждат змии, както и да се движат по всяко време из гъстите гори и стръмните скали, което укрепвало здравето им и премахвало болезнените им комплекси.
На територията на нашата страна при археологически разкопки са открити на много места лечебни асклепиони – от тракийско, гръцко и римско време: в Плевенско, Кюстендилско, край село Паталеница, Пазарджишко, Пернишко и др.
