НА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ЖИВОТА И СМЪРТА

Всички така или иначе се замисляме за смъртта. И е ясно, че неопровержима информация за задгробния живот притежава само онзи, който вече е прекрачил фаталната черта и се е присъединил към болшинството…

ТАЙНАТА НАТАЙНИТЕ

Впрочем, можем малко да повдигнем завесата и да се вслушаме в разказите на тези, които са преживели клинична смърт или са изпадали в кома (чисто физиологически тези явления са близки помежду си и се различават главно по своята продължителност: състоянието на кома може да продължи неопределено дълго, а клиничната смърт – по-малко от 10 минути).

Но щом започнем да задаваме въпросите „Какво чувства човек, който е в кома?“, „Къде през това време се намира душата му?“, се появяват огромно множество нови, понякога още по-трудни загадки.

Например, къде всъщност е разликата между живота и смъртта? Защото е известно, че на ниво отделните атоми няма никаква разлика между одушевените и неодушевените предмети и съответно няма разлика между живи и мъртви тела. Просто в едните има душа, а в другите няма.

МЕТАМОРФОЗИТЕ НА ДУШАТАНА АУШАТА

Какво е душата? О, тук има необятно много значения – мистични, религиозни, окултни, каквито пожелаете – само не и научни. Или не напълно научни.

Впрочем, практически за всички народи и във всички времена душата е била в известен смисъл някаква роднина на диханието. Например еврейската дума нефеш (дихание) може също да означава живот, душа, разум, животно. Славянската дума душа е производна от същата основа както и думите дишам, дух.

Според вярванията на някои народи всеки човек има дори не една, а две или повече души. Например индианците да-кота смятат, че човекът има четири души: едната след смъртта остава с мъртвото тяло, втората пребивава в селото му, третата витае във въздуха, а четвъртата преминава в страната на духовете.

„На цялото човечество е свойствено да смята, че душите или призраците имат глас и видими очертания – пише Е. Тейлър. – Точни съждения относно субстанциятата на душата са налице и сред нисшите, и сред висшите народи. Тонганците си представят душата като по-тънка и въздушна част на тялото, която го напуска мигновено в момента на смъртта. Според гренландските прорицатели душата е бледа и мека и този, който се опитва да я улови, не чувства нищо, тъй като тя няма нито плът, нито кости, нито жили. Карибите не смятат душата за толкова нематериална, че да е невидима, но казват, че тя е тънка и нежна като изчистеното тяло“.

Според православната църква „душата на човека е съвкупност от всички наши чувства, мисли, желания, стремежи, пориви на сърцето, нашия разум, съзнание, свободна воля, нашата съвест“.

ФАКТИТЕ СА УПОРИТО НЕШО

„Тъй като живото тяло и тялото на наскоро починал човек са много близки по характеристиките на газоразредното светене, не е съвсем ясно какво е смъртта -казва кандидатът на физико-математическите науки К. Г. Коротков. -Аз специално съм провеждал цикъл от експерименти с месо – прясно и замразено, и никакви колебания в светенето на тези обекти не са били отбелязани. Излиза, че тялото на човека, който е починал преди часове или дни, е много по-близко до живото тяло, отколкото до месото. Нещо повече, дори след пълно спиране на сърцето и прекратяване на функционирането на всички жизненоважни органи се запазва нещо, което остава да живее.“

Попитали учения нима намеква, че мъртвецът лежи на масата, а неговият призрак се носи над тялото? „Не намеквам -заявил Коротков, – а говоря за това с отговорността на учен и непосредствен участник в експериментите. Ако признаваме неподвижното тяло със спряло дишане и сърцебиене и не работещ мозък за мъртво, това не означава, че е мъртво астралното тяло. Разделянето на астралното и физическото тяло се наблюдава и в пространството и това не са фолклорни или мистични образи, а за фиксирана от приборите реалност.“

Много легенди, свързани със задгробния свят, днес са получили научно потвърждение. Например с помощта на фотоснимки по метода на Кирлиан станало ясно, че светенето около тялото на покойник не само се запазва в продължение на 16-55 часа, но и, избледнявайки денем, дава изблици на интензивност около полунощ.

ABA ПЪТИ РОАЕНИ

Известни са множество случаи, когато души, отправили се в отвъдното, благополучно се завръщат обратно. Става дума, разбира се, за хора, които са преживели кома или клинична смърт, а след това са били реанимирани. Всъщност терминът реанимация произлиза от латинското re – отново, anima – душа, animatus – жив.

В статията „Околосмъртният опит на оцелелите“ холандски учени публикували данни от мащабно изследване за хора, преживели клинична смърт. Както се оказало, видения посещават далеч не всеки човек, преживял клинична смърт. Само 18 процента са запазили ясни спомени за това, което са усетили между временната смърт и „възкресението“.

В периода на клинична смърт повече от половината пациенти изпитвали положителни емоции. Осъзнаването на факта на собствената смърт било отбелязано в 50 процента от случаите. 32 процента от „възвращенците“ се срещали с починали хора. За полет през тунел разказал всеки трети. 24процента се видели отстрани, а също толкова запомнили ослепителна светлина. В 13 процента от случаите хората наблюдавали поредица от картини от изминалия им живот. Границата между света на живите и мъртвите видели не по-малко от 10 процента…

Интересното е, че своите визуални впечатления споделяли дори слепите по рождение хора и разказите им почти буквално съвпадали с тези на зрящите!

Главният извод на учените е, че съзнанието съществува независимо от работата на главния мозък…

ВЪРНЕТЕ МИ ЗЪБИТЕ

Холандският учен Ван Помел описва следния случай.

Намиращ се в състояние на кома пациент бил откаран в реанимацията, но всички действия по съживяването му се оказали безуспешни. Мозъкът загинал, енцефалограмата показвала безнадеждно права линия. Докторите решили да въведат в трахеята специална тръба за изкуствена вентилация на белите дробове и тъй като в устата на болния имало протеза, лекарката я извадила и я поставила на масата. Час и половина по-късно, след многобройни реанимационни мероприятия, сърцето на пациента забило и се нормализирало кръвното налягане.

Когато след седмица същата лекарка разнасяла на болните таблетките и сиропите, потърпевшият се обърнал към нея да му върнат зъбите. Той заявил: „Вие ми извадихте протезата и я поставихте в чекмеджето на масичката с колел-ца!“. Изяснило се, че той се наблюдавал от тавана, неподвижно лежащ на масата, и с всички сили се стараел да даде на лекарите да разберат че е жив, защото много се страхувал, че медиците ще престанат да го „възкресяват“.

АНГЕЛИ И БЕСОВЕ

Църковните служители и миряните се отнасят по различен начин към земния живот. За едните той е досадна преграда по пътя към Бога, за другите – възможност да реализират своите таланти, да построят дом, да посадят дърво, да възпитат деца и внуци…

Но – чудно нещо! -както едните, така и другите отвъд земното битие очакват ангели и бесове. Вероятно срещата с тях зависи не от това, какво място заемаш сред хората, а от това, дали съвестта ти е чиста. И както справедливо отбелязва йеромонах Серафим Роуз, от това, „какво умиращият очаква да види и какво е готов да види“.

Приятно е, разбира се, да осъзнаваш, че душата е безсмъртна, а преходът в задгробния свят съвсем не е страшен и тежък, че те очакват любими и близки хора, които си смятал за изгубени завинаги, че смъртта не е „край на всичко“. И все пак в тази огромна каца с мед има лъжичка катран.

„Би било прекалено наивно да смятаме всички светещи същества за ангели Господни“, казват свещениците. И са прави. Бесовете, затова са бесове, за да ни измамят и прелъстят. Едни плашат, други съблазняват и въвеждат в заблуждение.

Дали да повярва в тази сладка лъжа или настойчиво да търси истина- ! та, човек решава сам. При това се налага да решава не „там“, а тук, в обикновения земен живот. По този повод ще припомним мъдрото наставление: „Мястото на пребиваването на безсмъртната ни душа във вечния живот е подготвено от Бога в Небесния чертог. Но в него могат да влязат само онези, чиито духовни одежди са светли. А който не се е сдобил с тях приживе, може само да го съзерцава, но не и да влезе в него“.

Или, както е писал друг мъдрец, „смъртта затова е поставена в края на живота, за да можем по-добре да се подготвим за нея“…