Учените от Харвардския университет са направили интересно откритие: оказва се, че срамежливостта, стеснителността, плахостта са черти на характера, предопределени от конкретни гени, заложени в нас.
Ето защо ни е страх да се изкажем пред непозната аудитория, не можем първи да се запознаем с някого или да започнем разговор.
Наистина, най-трудно е да се борим със себе си, със своето вътрешно „аз“. Но трябва!
„Какво ще си помислят за мен? Как ще изглеждам отстрани? А ако решат, че съм глупачка?“ – всички тези въпроси се борят в главата ви, докато бавно ставате от стола, подръпвате ръкави, пъхате глава в раменете си и с тих шепот произнасяте нещо непонятно.
Тогава някой от присъстващите недоволно изпъшква, друг ви моли да повторите казаното, а вие отново и отново се упреквате: „Знаех си, че така ще стане!“ Известният американски психолог Филип Зимбардо, посветил доста време на изследването на срамежливостта, е стигнал до извода, че в 93% от случаите причина за появата й е неувереността в себе си.
Значи се налага да се справите с нея! Сигурно отдавна сте забелязали, че се чувствате прекрасно в компанията на стари приятели и на колеги, с които работите бюро до бюро, че когато сте с тях, свободно изказвате собственото си мнение, шегувате се и отстоявате своята гледна точка.
Но щом началството ви привика в кабинета си, езикът ви залепва за небцето. Също така се изчервявате от смущение, щом ви накарат да се изкажете на някое съвещание или да вземете участие в дискусия. Причината е ясна – непреодолима стеснителност, страх от евентуално поражение, от това, че могат да ви се присмеят или да ви възприемат като създание със закърнял интелект.
Затова завиждате искрено на разкрепостените и смели хора, които се чувстват добре във всякакви ситуации. Време е да се присъедините към техните редове.
Най-важният съвет: Хората са заети повече със себе си, отколкото с вас
Срамувате се да проявите инициатива или да вземете думата, само защото сте сигурни: околните ще се вглеждат във вас и ще анализират всеки ваш жест (непременно от негативната му страна!). Затова решавате, че е по-добре да не правите нищо, отколкото да го правите зле. Напразно! Всеки път, когато започне да ви се струва, че хората са настроени агресивно точно към вас, спомнете си следната история. В своите спомени академик Ландау разказва как на млади години страдал от стеснителността си. Опитвайки се да ликвидира този недостатък, той няколко дни поред излизал от къщи с балон, привързан към ухото си. Открил, че… почти никой от минувачите не му обръща внимание.
Най-приятелският съвет: Никога, даже на шега, не говорете зле за себе си
Не си приписвайте отрицателни черти: „глупачка“, „некадърна“, „без късмет“, „непоправима“. След като обичате себе си, постарайте се и другите да почувстват тази обич. Тогава, дори да попаднете в неловка ситуация, няма да започнете да си внушавате, че ви се присмиват зад гърба. Демонстрирате ли здравословна доза самоувереност, към вашите грешки ще се отнасят като към „симпатични недоразумения“.
Най-баналният съвет: Усмихнете се!
Правете това винаги, преди да започнете разговор. Защото можете да приведете стотици аргументи в защита на своята теза, но нищо не обезоръжава „противника“ така сигурно, както откритата и искрена усмивка. Спомнете си какъв ужас изпитвате пред шефа, готов да стовари върху главата ви всички гръмове и мълнии. Всъщност вие знаете съвсем точно как да отговорите на въпросите му, как да се оправдаете, какви контрааргументи да изложите… Но мълчите, изгубили ума и дума от притеснение.За да излезете с чест от ситуацията, трябва поне 2-3 пъти да вдишате дълбоко през носа си и да издишате бавно през устата, както и да изпълните три прости действия, задължително едно след друго: 1) усмихнете се; 2) погледнете шефа си в очите и го фиксирайте в течение на 10 секунди; 3) произнесете: „Хайде да поговорим без емоции“. Какъвто и да е резултатът от разговора, който и да се окаже прав или виновен, трябва да го завършите с усмивка и пожелание за успешен ден. Повярвайте, оттук нататък всички следващи срещи ще бъдат по-приятни и за вас, и за опонента ви.
Най-универсалният съвет: Клин клин избива
Психолозите твърдят, че проблемът със стеснителността може да бъде решен, ако се ръководим от принципа, гласящ: „Количеството преминава в качество.“ Не смеете да говорите с непознати? Тогава всяка сутрин отправяйте по няколко думи към спътниците си в градския транспорт, към продавача на вестници, към чистачката в офиса и т. н. Първо ще ви бъде неловко, после ще свикнете. Но това е само първият етап от вашата метаморфоза в общителен и слънчев човек. Не спирайте дотук.
Прочутият писател Джордж Бърнард Шоу е забележителен пример за преодоляване на срамежливостта. Когато го попитали как е станал един от най-блестящите и остроумни оратори на своето време, той отговорил: „Постигнах го така, както се научих да карам кънки. Постоянно попадах в нелепи ситуации и просто свикнах с тях.“ На младини, преди да почука на някоя врата, Шоу обикалял по половин час улицата, докато се реши да го направи. И както сам признава, в Лондон нямало по-плах човек от него. В края на краищата решил да превърне слабите страни на характера си в силни. Записал се в дискусионен клуб, започнал да посещава всички сбирки, където се правели публични изказвания, и се заставял да взема участие в тях. Постепенно неговата способност да произнася речи се усъвършенствала и Джордж Бърнард Шоу се оказал един от най-ярките оратори на 20 век.
