ОБРАЗЪТ НА БОГОРОДИЦА ИЗГРЯВА ВЪРХУ НАМЕТАЛО НА ИНДИАНЕЦ

Папа Йоан-Павел II обявява Хуан за блажен, канонизират го за светец

Годината е 1531 година, 9 декември. Петдесет и седем годишният Хуан Диего Куахтхлатоатцин станал рано и както обикновено се отправил по дългия път към селото, за да присъства на сутрешната литургия. Той бил индианец, роден недалеч от Мексико Сити. Заедно със съпругата си приел християнската вяра. При кръщението приел името Хуан Диего, а жена му – Мария-Лучия. Останал рано вдовец и понеже нямал деца, отишъл да живее при чичо си Хуан Бернардино. Къщата му била отдалечена на 10 километра от селото и цьрквата. Набожният Хуан Диего обаче никога не пропускал богослужението, като изминавал разстоянието пеша. В онова студено декемврийско утро индианецът дочул някой да го вика по име – както го наричали в детството му. Затичал се надолу по хълма, откъдето идвал гласът, и замръзнал на място – там стояла Дева Мария. Дрехата й светела ярко като слънце, от сиянието всички камъни наоколо блестели като скъпоценни. Богородица заговорила: „Аз съм Дева Мария, майката на истинския Бог, на този, чрез когото всички имат живот, създателя на човека, твореца на вечното настояще“. Тя се обърнала с молба към Хуан да се построи в нейна чест малък параклис на този хълм. Мъжът веднага отишъл при епископа и предал желанието и, но бил отпратен от него с недоверие. Върнал се отново на хълма и за втори път видял Божията майка. На следващия ден -10 декември, тя отново се появила. Хуан паднал на колене и я помолил да изпрати при епископа някой по-влиятелен човек, за да му повярват. Искам точно ти да му кажеш, казала Богородица. Индианецът пак отишъл при епископа, но той го напъдил. Дева Мария се явила за последен път на Хуан на 12 декември 1531 г. Качи се на върха на хълма и ми набери голям букет цветя, поръчала му тя. Хуан я погледнал с недоверие – по това време на годината едва ли ще намери едно цвете, та камо ли цял букет. Когато обаче се изкачил на върха на хълма, пред очите му се открила поляна, изпъстрена с най-различни цветя. Индианецът набрал цветя, подпрял го на гърдите си под наметалото и го обгърнал с две ръце. По настояване на Богородица отишъл при владиката да му занесе букета. За трети път прекрачил дома му и от притеснение изпуснал цветята на земята. Епископът бил изумен, но не от букета през зимата, а от изображението, което видял върху вътрешната страна на бялата наметка на Хуан. Това била Божията майка – невероятно красива, с нежна усмивка, с леко наведена надясно глава, покрита с кърпа, стигаща до краката й, покрита по края със звезди. Подпряна от ангел с полуразтворени криле, тя стояла пред слънцето, така че светлината струяла от цялото й тяло. Това парче от юта с лика на Богородица е запазено до днес, като се смята за едно от най-големите религиозни чудеса. Изображението е останало невредимо въпреки произшествията, които са му се случили – било залято с киселина, близо до него избухнала бомба. Учените, които са го изследвали, установили, че не се касае нито за рисунка, нито за щампа и че произходът му не може да бъде обяснен.

Дева Мария се явила и на болния чичо на Хуан, който оздравял напълно. На него Божията майка казала, че иска да бъде почитана като Девата от Гваделупа. След чудодейното изцеление на болния епископът повярвал на разказите на племенника и построил църква в чест на Богородица. Скоро след това започнал и строителство на параклиса на хълма, където била поръчала светата Дева. Индианецът Хуан Диего, когото Богородица избрала за свой посланик, прекарал остатъка от живота си в непрекъсната молитва. Починал на 74 г. Погребан е в първата църква, посветена на Девата от Гваделупа. На 6 май 1990 г. Хуан бил обявен от покойния папа Йоан-Павел II за блажен, а две години по-късно канонизиран за светец. Заръките, които му дала Божията майка, са записани на местния индиански език.

„Марица”