Невробиолози изследваха мозъка на 115-годишна жена, чийто ум се съхранил буден чак до смъртта й, и установиха, че той е почти напълно здрав, с нищожни или никакви признаци на Алцхаймер.
Тяхното откритие поставя под съмнение общоприетото допускане, че тази или други форми на деменция ще се развият неизбежно, ако човек живее достатъчно дълго.
„Наблюденията ни подсказват, че противно на масовото схващане, границите на човешката познавателна функция могат да достигат далеч отвъд предела, на който се радват в момента повечето хора, и че напредъкът в предотвратяването на мозъчните заболявания, свързани с остаряването, би могъл да донесе значими дългосрочни ползи“, пишат в доклада си изследователите, ръководени от проф. д-р Герт Холстеге от Университетския медицински център на Гронинген, Холандия.
Той и колегите му получили уникалния шанс да изследват умствените функции на един от най-възрастните хора в света, след което да сравнят получените резултати с физическото състояние на мозъка му след смъртта.
Става дума за холандка, която на 82-годишна възраст посочила в завещанието си, че желае да дари тялото си на науката, след като почине.
На 111 години жената се свързала с учените, за да ги попита дали то все още би било от полза за изследвания или с цел преподаване. Те я уверили, че противно на това, което си мисли, тя представлява особен интерес именно поради възрастта си. „Тя беше много въодушевена, че е важна за науката“, казва д-р Холстеге.
Изследователите я намерили за „будна и уверена жена, изпълнена с интерес към обкръжаващия свят, в това число и към националната и международната политика и спорт“. Тя била живяла самостоятелно, докато не се преместила в дом за стари хора на 105-годишна възраст, главно заради влошеното си зрение.
Парадоксалното е, че при раждането си била много дребна и никой не очаквал, че ще оживее.
Учените провели поредица от неврологични и психологични прегледи, когато пациентката била на 112 и 113 години.
Резултатите били в основни линии нормални, без признаци за деменция или проблеми с паметта и вниманието. Като цяло умственото й представяне било над средното за хора на възраст между 60 и 75.
Изпълнявайки повелята на тази необикновена жена, нейното тяло било завещано на науката, след като починала на 115 години.
По това време тя била най-старата жена в света. Прегледите след смъртта й не открили почти никакви признаци на атеросклероза (стесняване на артериите) никъде в тялото й. Мозъкът й също показвал много малко нарушения – броят на мозъчните клетки бил близък до онзи, който се очаква при здравите хора на възраст между 60 и 80 години.
Много важно откритие била липсата на аномалии, типични за Алцхаймер.
Нямало почти никакви амилоидни плаки, които са свойствени за болестта.
Другите налични нарушения, такива като „неврофибрилни преплитания“, били съвсем леко изразени – в твърде ранен стадий, за да предизвикат съществено умствено увреждане.
Този уникален случай дава нови насоки за възможността за съхраняване на мозъчната функция при много възрастните пациенти.
Досегашните изследвания установяваха поне леки аномалии в мозъка на почти всеки „когнитивно нормален“ възрастен човек.
И докато броят на хората, които доживяват до 100- и повече годишна възраст, продължава да нараства, новите открития показват, че навярно деградирането на мозъка не е неизбежно.
