Над 200 млрд. долара губи светът за година от заболяването
Световната здравна организация нарича стреса болестта на XXI век, която приема размерите на глобална епидемия. Все по-често в много страни по света хората търсят различни начини, за да се спасят от него – взимат си отпуски, болнични, намират причини да се преместят от един отдел в друг, дори напускат работата с надеждата да намерят друга, по-спокойна и с по-малко напрежение. В глобален мащаб всеки 3 от 5 посещения при лекар имат връзка със стреса. Българите също са засегнати от тази епидемия. Това, че сме на едно от първите места в Европа по броя на хората с инсулт, инфаркт, рак и диабет (болести, които пряко или косвено имат връзка с хроничния стрес), показва колко актуална е темата и за нашата страна.
Международната организация на труда оценява в световен мащаб загубите от стреса на 200 млрд. долара годишно. Тук влизат не само разходите от понижената трудоспособност, влошеното качество на работа, но и злоупотребата с алкохол, болничното и амбулаторното лечение, отпуските по болест и др.
Различни хора, различни мнения
За стреса се пише и говори много, но дали е ясно на всички какво всъщност представлява? Кои са причините за неговото възникване? Когато зададох тези въпроси на хора, чакащи във фоайето на Централната автогара в София, се получиха доста разнообразни отговори. Млада жена от Перник свързва стреса с „натиска на сроковете за изпълнение на една или друга задача в службата, с работата, която не ти доставя удоволствие, и комуникациите с хора, които не харесваш“.„Стресът е пренапрежение на нервната система, казва млад мъж от Хасково. Той вижда причините за заболяването в самия живот: „безпаричието, липсата на работа, чувството за несигурност във времето, в което живеем, неясното бъдеще“.
Двадесетгодишно момиче от София е на мнение, че най-важните причини за стреса са отчуждението между хората, това, че не живеем природосъобразно и не общуваме достатъчно помежду си. Тези отговори показват колко различни могат да бъдат представите на хората за стреса и колко разнообразни са причините за неговото възникване. Всъщност всяко едно от цитираните мнения е част от истината.
Умереният стрес стимулира, прекаленият – разболява
Стресът се определя като физиологическа и психическа реакция на индивида в ситуация на реална или мнима опасност, като външен натиск, превишаващ неговите способности и възможности. Външните причини за стреса могат да бъдат от най-раз-, лично естество: физически, психични, социални и дори философски. Драматични житейски събития и промени; желани, но трудно постижими цели; високи изисквания и очаквания могат да доведат до негативно напрежение.
Съществува оптимално равнище на стрес, който хората възприемат като позитивен. Той ги прави по-жизнени и енергични, събужда техния творчески и състезателен дух, насърчава ги да работят по-усърдно и да си поставят по-високи цели. Но всеки индивид има свой специфичен праг на поносимост към стреса, своя разграничителна линия между оптималния и максималния стрес. Границата, след която здравословното, тонизиращо натоварване преминава в негативен стрес (дистрес), се определя от: индивидуалните характеристики, минал опит, способности за справяне с възникналите проблеми и дали човек по природа е оптимист или песимист. Песимистът вижда проблеми дори там, където ги няма, и не вижда решения там, където ги има. За оптимиста не всяка трудност е проблем, а когато има такъв, търси решения и ги намира. Всеки индивид има различен ресурс за справяне със стреса, но важното е да не се прекрачват границите на оптималния стрес.
Симптомите за опасност:
• Физиологически: умора, безсъница, главоболие
• Емоционални: честа и внезапна промяна на настроението, лесна раздразнителност
• Мисловни: трудна концентрация, разсеяност
• Поведенчески: прекомерен апетит или загубата му, стремеж към сладка храна и др.
Препоръки за справяне със стреса:
• Балансирано хранене
• Пълноценен сън и почивка
• Самоконтрол
• Спорт
• Оптимистичен поглед към живота