В Индия я наричат „чудо на света“, около нея винаги има тълпи хора – индуси, мюсюлмани, християни, сикхи, местни жители и чуждестранни туристи, които се стичат да видят желязната колона, висока 7,5 метра. Тази, която вече хиляда и петстотин години стои, умивана от дъждовете и… не ръждясва…
Тази уникална колона се издига в покрайнините на Делхи, край минаретата Кутб-Минар. Надписът на санскрит върху нея гласи: „Цар Чандра, прекрасен като пълна луна, достигна висша власт в този свят и издигна колона в чест на бог Вишну през V век“. Оттогава тя стои непоклатима.
Железният колос тежи 6,8 тона. Долният му диаметър е 41,6 см, а към върха намалява, до 30 см. Впечатляващо? Да, но много повече изумява фактът, че монолитът се състои от 99,72 % чисто желязо! Примесите в него са само 0,28 %. При това върху черно-синята повърхност на колоната могат да се забележат само едва различими петънца от корозия.
Въпросът на въпросите е защо тя не ръждясва? Този необясним факт лишава от сън учените и разпалва любопитството на обикновените хора. Действително, защо за 150 века колоната не е била разядена от ръждата, същата, която ежегодно погубва хиляди тонове желязо по целия свят? И това в Индия, където от юни до септември се леят мусонни дъждове!
ИЗВЪНЗЕМНИТЕ
Учените отново и отново си блъскат главата: кой и – главното – по какъв начин е направил тази уникална колона? Защото чистото желязо и днес е рядкост. Металурзите го произвеждат по доста сложен метод. По какъв начин древните майстори са успели да направят това чудо, пред което са безсилни столетията?
По този въпрос съществуват множество хипотези, в това число и напълно фантастични. Например някои писатели и дори изследователи напълно сериозно твърдят, че колоната Чандрагупта е дело на ръцете на извънземни или на жителите на Атлантида…
Втората разпространена хипотеза отново свързва произхода на железния колос от Делхи с Космоса. Според нея колоната е направена от железен метеорит, паднал на земята. Но и тук не всичко е ясно: авторите на тази хипотеза не могат убедително да обяснят по какъв начин метеоритът е бил превърнат в колона в онези далечни времена. Все пак става дума за отливка (или ковано желязо) на „статуя“ с дължина седем и половина метра и тегло почти седем тона…
ЖЕЛЯЗНАТА ЕПОХА
Като цяло никой не възприема сериозно т. нар. „космически“ теории. Но обществеността се вслушва в мнението на доктор Субарауапа – председател на Националния комитет по история на Индия. Според учения надписът на колоната говори само за времето на нейното поставяне в Делхи, а не за датата на създаването й. Тоест колоната е могла да бъде направена значително по-рано от V век.
Известно е, че някога в Индия е процъфтявала „велика желязна епоха“: започнала през X век пр. н. е., тя продължила повече от хилядолетие. По онова време индийските майстори-металурзи се славели в цяла Азия, а индийските мечове се ценели високо дори в страните от Средиземноморието. Старинните хроники съобщават, че по време на походите на Александър Македонски владетелят на едно от индийските княжества поднесъл като подарък на пълководеца сто таланта стомана (по днешните представи не особено ценен подарък – 250 кг, но в онези времена стоманата се ценяла много високо). Тоест още в съвремието на Александър Велики – IV в. пр. н. е. – индийската металургия е била на много високо ниво. Но ако това е така, ако още тогава индийските майстори са владеели тайната на „голямогабаритните“ отливки от неръждясващо желязо, то защо до наши дни е достигнала само колоната Чандрагупта? Само тя и нищо повече?! Не е ли странно? Странно е, затова поставя под съмнение и самата хипотеза на доктор Субарауапа.
ГОЛЕМИЯТ ВЗРИВ
Четвъртата версия за произхода на колоната Чандрагупта отново е наречена фантастична. Тя се свързва с историята на харапската цивилизация, обитавала някога долината на река Инд. Разцветът на тази цивилизация според учените продължил почти десет века – от средата на третото хилядолетие преди нашата ера. Един от най-значителните паметници от тази епоха е градът Мохенджо Даро, чиито руини били открити по време на разкопки през 1922 година. Този град загинал преди 3500 години, при това внезапно, за няколко минути.
Още в процеса на разкопките се появил въпросът: как е бил разрушен такъв голям град – с тухлени и каменни къщи, с улици, водопровод и канализация? Според схемата, създадена от историците, всичко може би е станало по следния сценарий: заедно с обичайния процес на упадък на културата и търговията е имало катастрофално наводнение, епидемия и като капак нашествие на завоеватели. Но! Първо, предложеното обяснение е малко изкуствено – прекалено много фактори са намесени. И второ, упадъкът на културата е доста дълъг процес, а всичко в Мохенджо Даро говори за това, че катастрофата е настъпила внезапно. Наводнение? Но в руините не са открити следи от бушуването на водна стихия. Епидемия? Тя не поразява така внезапно и едновременно хора, разхождащи се по улиците или занимаващи се с делата си. Но, съдейки по разположението на скелетите, именно това се е случило. С пълно основание може да се отхвърли и версията за внезапно нападение – на нито един от скелетите няма следи от рани, нанесени с оръжие.
Затова пък в Мохенджо Даро има много специфични следи – следи от мощен ядрен взрив. Във всеки случай така твърдят английският учен Д. Довънпорт и неговият италиански колега Е. Винченти. Те смятат, че, ако внимателно се огледат разрушените здания, се създава впечатление, че е очертана ясна област – епицентър, в който всички постройки са изравнени със земята. От центъра към периферията разрушенията постепенно намаляват и най-добре са запазени крайните постройки.
И така – ядрен взрив? Но тук става дума за събития, случили се още преди нашата ера! А дори и да е имало взрив, то излиза, че е съществувала цивилизация, притежаваща такъв научно-технически потенциал, какъвто дори не сме сънували. И ако учените на тази древна цивилизация са успели да създадат ядрена бомба, то да направят такава дреболия като неръждясваща колона за тях изобщо не би било проблем.
ПРЕКАЛЕНО МНОГО ФОСФОР
В същото време учените нееднократно изказвали идеята, че тайната на неръждясващия метал е скрита в неговия състав. За да проверят тази хипотеза, през 1912, 1345 и 1961 година индийските специалисти вземали проби от желязото на колоната Чандрагупта за химически анализ. Оказало се, че в сравнение със съвременните марки стомана в изследваните образци имало пет пъти по-високо съдържание на фосфор, затова пък процентът на манган и сяра, обратното, бил крайно малък. Уви, тези ценни данни изобщо не приближили учените към разгадаването на корозионната устойчивост на индийското „чудо на света“. Всичко това предстои да бъде изяснено. За щастие, времето го позволява: кучетата си лаят, керванът си върви, вековете минават, а колоната стои…
Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!
Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК: