Историята пази множество свидетелства, потвърждаващи силата на проклятието. Едно от тях е тайната на Ордена на тамплиерите. През XIV в. владетел на Франция е крал Филип IV, който се прославил с рядката си красота. Този жесток и невъзмутим монарх лелеел мисълта за национално величие на своята държава. Удържал победа над Англия, водил успешна борба с папството, усмирил войнствения плам на вътрешните врагове на страната. Само една сила нимарала смелост да вдигне глава против краля – Орденът на тамплиерите. Тази религиозна организация, натрупала огромни богатства в периода на кръстоносните походи, се държала прекалено независимо и дори дръзко, сякаш чувствала зад себе си огромна, непозната на света сила. Впрочем това наистина било така…
Прекалено независимото положение на тамплиерите сериозно безпокоило крал Филип, а техните неизброими богатства възбуждали алчността му. Началото на трагедията било поставено в деня, когато Филип Хубави се обърнал към тамплиерите с молба да го приемат за член на ордена с тайната мисъл да стане Велик магистър. Отказът на капитула бил категоричен и високомерен, Филип не понесъл тази дръзка обида и организирал съдебен процес против ордена. Историята не познава второ такова съдилище, защото по време на делото в качеството на обвиняеми били привлечени 15 000 души. Нямало низост, която да не използвали съдиите в процеса, продължил седем години.
Главното обвинение против тамплиерите било, че те се покланят на дявола, а веществено доказателство била фигурата на Батомет – космически символ, изобразен на стената в главната зала за събрания на ордена, изтълкуван от съда като символ на дявола. Тъй като процесът носел открит характер, това изображение придобило популярност и така достигнало до наши дни.
В действителност символиката имала съвършено друг смисъл – членовете на ордена я използвали за медитация. С нейна помощ изучавали психомоторните процеси и правилата на усукване на астралните вихри.
Орденът бил осъден, много негови служители, в това число и самият Велик магистър, били изгорени на кладата. Преди смъртта си магистърът проклел краля на Франция, римския папа и всички техни потомци до седмо коляно. Проклятието намерило отражение в съдбите им – самият Филип Хубави и потомците му си отивали преждевременно от живота и често при доста странни обстоятелства. Проклятието на тамплиерите се сбъднало… Ако тези събития се разгледат от езотерична гледна точка, то очевидно е станало следното. От всички велики енергии, съществуващи в Космоса, най-могъщата, притежаваща както съзидателна, така и разрушителна сила, е мисълта. Именно на основата на мисълта се изграждат всички събития, които се случват с нас, а изпълнителят е психическа енергия, реагираща на всички явления в живота. Сама по себе си тази енергия е безличностна и подобно на истинския огън вибрира и действа непрекъснато. Психическата енергия притежава магнитни свойства – тя привлича или отблъсква от себе си качества и явления, свойствени за дадена нейна вибрация, и образува своеобразни завихряния, или астрални вихри. Тези вихри увличат и поемат в себе си все нови и нови потоци енергия и имат както разрушителна, така и градивна сила. Тази сила обаче е възможно да бъде подчинена.
На членовете на Ордена на тамплиерите били известни законите за движение на психическата енергия, те ползвали магически методи да я управляват. Изобразеният в главната медитационна зала Батомет с глава на дългорог козел е символ на положителното и отрицателното завихряне на енергията. Медитирайки на него, тамплиерите получавали знание за съкровения космически закон, както и за формите на неговото проявление. Получената информация се пазела в строга тайна, защото неподготвени хора можели да я използват за черна магия, която била много разпространена през Средновековието. Когато великият орден паднал, тамплиерите се възползвали от своята тайна сила. Те проклели своите гонители, което се изразявало в мислеформа от психическа енергия, мислеформа на отмъщението.
Урокът, даден от тамплиерите, не губи своята актуалност и днес. Когато неуправляеми астрални вихри, породени от недобри хорски помисли, се носят в околоземното пространство, завихряики се от невероятната плътност, те като магнит привличат към себе си всички човешки проклятия и бедата може да се случи навсякъде, изразена в природни катаклизми, военни сблъсъци, катастрофи с превозни средства, и с каквито и причини да се обясняват, същността им е една – астралните вихри, родени и усилени от негативните емоции. Погрешно е мнението, че мисълта на един човек не струва нищо. Тя като магнит може да привлече себеподобни, за да ги превърне в огромна лавина от неавист. Затова трябва да се научим да отговаряме за всяка дума, казана на глас, защото казаното е продължение на мислите, които са мощна енергия, притежаваща психически и физически свойства. Мисълта е сила, която е източник на действия. Положителните мисли пораждат Добро, злите и безразличните – Зло.
Мислеобразите и мислеформите, създадени от мисълта, оказват определено влияние върху създалия ги човек и в края на краищата го довеждат до сформираната от въображението ситуация, която човекът изживява в съответствие с вътрешната си същност.
По този начин мислите на хората могат да влияят на процесите в обществото. Ако двама души мислят еднакво, то силата на мисълта им неминуемо се удвоява. А какво ще стане, ако сто, хиляда, милион души са обзети от една и съща мисъл? Силата на такава обща мисъл е изключително голяма и е способна да помогне за реализирането на генерираното събитие. Хората трябва да осъзнаят, че повечето неща, които се случват на Земята, са формирани от тях самите. Или най-малкото трябва да имат предвид, че „произвеждайки“ на бял свят мисли, нееднократно трябва да премислят, преди да се решат да ги изкажат на глас…
