Обърнете внимание на енергийната ценност на храната. Ако сте заети предимно с умствен труд, денонощната енергийна потребност не трябва да превишава 2500 ккал за мъжете и 2000 ккал за жените.
Храненето трябва да бъде разнообразно, балансирано, в менюто трябва да влизат белтъчини, мазнини, въглехидрати, витамини и минерали.
На белтъчини са богати обезмаслената извара и някои видове полутвърд кашкавал и сирене. Любителите на месо трябва да отдадат предпочитание на нетлъстите видове месо – птиче, риба, да консумират достатъчно количество яйца, орехи, соя. Желателно е да избягват колбасите, които са богати на наситени мазнини.
От мазнините съдовете “обичат” лецитин и полиненаситени мастни киселини. Продуктите, богати на тези вещества, са: рибата, особено морската), соята, яйцата, растителното масло (полезно е да се редува слънчогледово, царевично, ленено и зехтин). Не трябва да забравяте и за въглехидратите. Хранителните влакна на плодовете, зеленчуците, бобовите и зърната осигуряват добро здраве на съдовете.
Приготвяйте зеленчукови салати, плодови десерти, асорти, варете за закуска овесени ядки, за обяд си направете супа от леща или фасул.
Специално внимание заслужават витамините – закъде сме без тях! По значимост за съдовете първо място с голяма преднина заема витамин С (аскорбинова киселина) и Р (рутин). Те са отговорни за еластичността на стените на съдовете. Ще ги намерите в шипките, в плода киви, в черната боровинка, във френското грозде, в рябината, в цитрусовите плодове, в червения пипер, хряна, магданоза, зеления лук, копъра, картофите, зелето, горските ягоди, доматите, зелето, гроздето.
На второ място – знаменитите антиоксиданти: витамините А (аксерофтол) и Е (токоферол), които защитават съдовете от различни увреждания. Източник на витамин А са черният дроб, тлъстата морска риба, яйчният жълтък, маслото, кашкавалът, а витамин Е се съдържа в растителното масло, пшеничните кълнове, орехите. Третото почетно място е за витамин В6 – пиридоксин. Справедливостта изисква да се каже, че това е много важен за мозъка витамин, а като добавка той “следи” за нормалната работа на съдовете. Източници – зърнените кълнове, орехите, фъстъците, грахът, рибата, спанакът, картофите, цветното зеле, морковите, марулите, зелето, доматите, ягодите, черешите, портокалите, лимоните.
Задължително трябва да обърнем внимание и на витамин В9 (фолиева киселина), който защитава съдовете от атеросклероза. Този витамин се съдържа в зърната, в хляба от едро смляно брашно, в магданоза, в спанака, в марулята, в зеления лук, в зелето, зеления грах, пресните гъби, изварата, кашкавала, рибата, говеждото месо, хлебната мая.
Накрая трябва да споменем и за витамин РР (ниацин). Той участва в насищането на клетките с кислород, подобрява устойчивостта към стреса (при който, разбира се, под удара попадат съдовете на главния мозък), подобрява съня. Ниацинът се съдържа в достатъчно количество в хляба с трици, в месото, птиците, бобовите (особено в соята), в картофите.
От минералите най-важни за съдовете са магнезият (зърна, грах, орехи, листни зеленчуци, къпини, малини, ягоди) и калцият (мляко и млечни продукти, зеле, чесън, сьомга, магданоз, ягоди, боровинки, френско грозде, череши).