ГОЛЕМИЯТ ПРЪСТ ЗАЕМА КЛЮЧОВО ПОЛОЖЕНИЕ В КИТКАТА. МОЖЕ ДА БЪДЕ НАРЕЧЕН „НАЙ-ЧОВЕШКИЯ“ ОТ ПРЪСТИТЕ. НИЩО ЧУДНО, ЧЕ ИМЕННО ТОЙ НАЙ-ЯРКО ОТРАЗЯВА ЛИЧНОСТТА НА ЧОВЕКА.
Много неща показва ъгълът, до който палецът се отделя от китката. Ако ръката лежи спокойно на плоска повърхност и палецът е поставен настрани без пренапрежение, ъгълът между него и дланта трябва да бъде около 60 градуса. В този нормален случай човекът може да се характеризира като широкоскроена и спокойна натура – той е способен да проявява търпимост и разбиране по отношение на другите.
Колкото по-голям е ъгълът между палеца и края на китката, толкова по-силен е стремежът към индивидуалност и независимост на човека. Неговият импулсивен и необуздан темперамент може да доведе дори до жестокост.
Малкото разстояние между палеца и дланта говори за независимостта на притежателя си от околните. Такива хора не могат да живеят сами, без съмишленици. Те не проявяват особена инициатива и се държат пасивно.
Сега да видим колко е подвижен палецът. Подвижността е признак на адаптивност, която може да бъде както добродетел, така и недостатък. В положителното си качество тя подпомага хармоничния контакт с околния свят.
Ако е прекалена, човек се оказва податлив на най-различни влияния – в този случай той може лесно да бъде манипулиран и използван.
Прекалено подвижният и гъвкав палец, който може да се отклони назад почти по кръг, много често се среща у нервните хора с променлива, импулсивна природа.
Твърдият, слабоподвижен палец говори за ограничена умствена нагласа, невъзприемчива за нови идеи. Това е доста праволинеен човек, макар че често може да става дума за уравновесеност и независимост на характера.
Ако палецът изглежда като навехнат, пред нас е отпуснат, безучастен, безхарактерен човек. Много е важно какво положение заема палецът, когато човекът свива ръката си юмрук. В нормалния случай той остава отвън и се притиска към показалеца, сякаш запечатва китката. А ако палецът остава независим от стиснатата китка и дори се движи, това говори за човек, който изпитва много трудности и който или се изтощава в борба с неприятностите, или с всички сили ги скрива. Често това положение на големия пръст разкрива истерични, непредсказуеми индивиди.
Някои хора, стискайки ръка в юмрук, крият палеца си в него. Тук се крие връщане към инфантилността – у новороденото няколко дни палецът остава скрит в юмрук. При възрастните хора това е израз на умора, слабост, липса на воля за победа и живот, податливост на чуждо въздействие. Такива хора са депресивни и песимистични, което може да причини психосоматични нарушения на здравето.
Следващият важен показател е дължината на палеца. На пропорционалната ръка неговият връх достига средата между гънките на долната фаланга на показалеца /измерването се прави по вътрешната страна на китката/. Това говори за уравновесеност на характера, за прекрасен баланс на всички естествени сили и стремежи на човека.
Ако палецът е малко по-дълъг от нормалното, това говори за излишък на жизнена сила. Повечето притежатели на такава ръка са прагматични и реалистични хора, които в самообладанието си оказват голямо въздействие на околните.
Ако палецът е прекалено дълъг и стига почти до горния край на долната фаланга на показалеца, това показва нетърпелив, тираничен и егоистичен човек.
Такива хора са под властта на първичните инстинкти дори в моментите, когато уж контролират постъпките си със силата на волята. Това е само временно самоудържане „в рамките“. В действителност всичко у тях се стреми – и понякога това става опасно – към задоволяване на инстинктите.
Прекалено къс палец се среща обикновено при децата и подрастващите, но се наблюдава и при възрастните, за които са характерни инфантилност, нерешителност, покорност, впечатлителност. Такива хора нямат особени желания, способни са на подражание, податливи са на чуждо влияние. Колкото по-къс е палецът, толкова по-малко физическа сила има притежателят му.
А сега да се вгледаме поотделно в долната и горната част на палеца – тоест към неговата коренна и връхна фаланга. Долната част на палеца обозначава естествената сила на инстинктите и пълнотата на чувствата, а горната част – мисълта, степента на осъзнаване на наличната енергия. Идеалната пропорция на долната и горната фаланга е 5:4. Ако дължината на долната част на кореновата фаланга осезаемо превишава посочените параметри, това говори за откровеност, чувство за справедливост и за ясно интуитивно възприятие на обстоятелствата.
Късата коренова фаланга означава склонност към догматизъм, предвзето мнение, които изкривяват естественото възприятие и подсъзнателно възникващите верни решения.
Същевременно тя свидетелства за търпение, способност за осъществяване на плановете и постоянство.
Ако кореновата фаланга е изящна и изтънена като формата на талията, може да се направи извод за значителна устойчивост на психиката и естествена оригиналност. Такъв човек е способен на критични оценки и има заложби за духовна активност, но все пак не му достига издръжливост.
Най-горната част на палеца може да се обозначи като превключвател, който превръща наличната, но неоформена енергия на личността в осъзната. Тъй като върховете на пръстите са оръдия на осезанието, те се намират в тясна връзка със съзнанието.
Късата крайна фаланга е свидетелство, че на човека му липсва решителност, че е подвластен на настроенията си и избягва всякакви проблеми. Поприсъщо му е да изпълнява заповеди, отколкото да дава такива.
Дългата крайна фаланга издава или властен и предприемчив човек, или способност на притежателя си да се приспособява дипломатично към обстоятелствата – със сдържано, но енергично поведение.
Чудеса.net