Чудеса.net
Липсващото звено в процеса на превръщане на маймуната в човек се намира малко под кръста, откриха американски антрополози.
Защо са им на хората дупета? Откъде са се взели те? Защо са станали толкова привлекателни? И какво трябва да направим, за да станат още по-красиви? Най-сетне умните глави успяха да намерят отговори на тези ключови въпроси. Поне така смятат Денис Брамбъл от университета на щата Юта и Даниел Либерман от Харвард. Те публикуваха своето откритие в новия брой на списание Nature.
Бягане от нисък старт
Маймуноподобните предци на човека някога пребивавали по дърветата, а когато от време на време слизали, пълзели на четири крака. Като бебета или маугли. Преди около 6 милиона години обаче те слезли на земята за по-дълго, изправили се на краката си и тръгнали. Къде? Това е друг въпрос. Но е доказано, че предците ни са тръгнали почти изправени, тоест вертикално, като само от време на време са си помагали с все още дългите си ръце. Точно тогава започнала еволюцията на задните им части. Защото онова, което било в наличност там, се оказало непригодно за придвижването на два крака. И съвсем непривлекателно.
– Погледнете маймуната – посочва доктор Брамбъл. – Нима тя има задница? Та тя въобще няма седалищни мускули. За да се развият те, трябва да се ходи само на два крака. Като при това да се ходи е недостатъчно -трябва задължително да се бяга.
Бягането е превърнало маймуната в човек, правят сензационен извод учените. Бягането на дълги разстояния!
Маратан, дълъг два милиана гадини
Учените изследвали археологически останки, на които се били запазили следи от мускули и сухожилия, и определили, че нашите предци са побягнали преди около 2 милиона години. Което е повлякло след себе си цялата по-нататъшна еволюция. И не само на глутеуса, както по научному наричат задните части специалистите анатоми.
– Ръцете на човека са се скъсили, а краката – обратно, са се удължили. Тазът и седалищните мускули са се уголемили – обяснява Даниел Либерман. -Наложило им се е да се развият, за да поддържат равновесието при бягането, когато тялото се накланя напред. Защото бягането е процес на “контроли-руемо падане”. Та задникът всъщност е започнал да го контролира, като при това забележимо е украсил човека. Той се сдобил с талия, която видимо ставала все по-тънка съответно на развитието на таза и прилежащите му мускули.
Мускулите “навличат” и мозъка
След седалищните мускули е започнал да еволюира и мозъкът, уверяват учените. Той също пораснал. И не само защото на дупето му е дотрябвала помощ в контролирането на бягането. Човекът, получавайки възможност да преодолява големи – маратонски – дистанции, започнал по-успешно да ловува и да се сдобива с богата на белтъчини и мазнини животинска храна. А тя на свой ред изиграла решаваща роля в развитието на мозъка.
Еволюцията трябва да се продължи
Откритието на Либерман и Брам-бъл, коренейки се в дълбоката древност, хвърля светлина и върху някои особености на съвременността. Тънките талии, дългите крака, увенчани със съблазнителни задни части, привличат на първо място с това, че възкресяват генетичната памет за времената, когато всичко това е отличавало превъзходния бегач ловец. Или негова посестрима от нежния пол.
Сега става разбираемо защо представителите на негроидната раса по правило имат ярко изразени дупета -та нали цивилизацията се е зародила в Африка! Чернокожите и сега бягат най-добре от всички.
Изглежда днес еволюцията на “задния ни двор” е спряла. И заплашва да тръгне назад. Защото повечето хора използват мястото, създадено от природата само за бягане, не по предназначение. Основно седят. А трябва да бягаме, за да не съсипем с плоски маймунски дупета външния вид на идните поколения.
А и почитателите на фитнеса могат да си извлекат еволюционен урок. Очевидно е, че бягането е най-доброто упражнение за развиване на седалищните мускули. А имайки предвид тяхното влияние върху мозъка, можем да разчитаме и на неговото по-нататъшно усъвършенстване.
