Левитацията е феномен, за който учените вероятно още дълго време ще излагат своите хипотези. В енциклопедиите той се обяснява като свръхестествена способност на някои хора, които по собствено желание стават по-леки от изместения от тях въздух, да се издигат физически над околната среда.
Левитирали са Гаутама, основоположник на будизма, както и много негови последователи. Предания и легенди разказват, че летенето било често явление при светите хора, отдали живота си на християнството. Оливър Лерой в книгата си “Медитация” сочи 93 светии и 120 светици, които левитирали. Сред летящите светци са Мария-Магдалена, Доминик, Тома Аквински.
Йозеф фон Герес разказвал за “летящи” медиуми, които устройвали внушителни спектакли пред изумените си съвременници. Най-популярният сред тях бил Даниел Дъглас Хоум, ексцентричен благородник, смятан за едно от най-вълнуващите окултни явления през ХIХ век. Способностите си за левитация той демонстрирал пред най-известните царски особи – Наполеон III, холандската кралица София и др.
Най-известният случай на левитация през ХХ век се свързва с името на медиума Колин Еванс. През 1938 година на открит сеанс в Лондон, в присъствието на повече от 300 души, той демонстрирал летене, при което се издигнал близо един метър над земята. Направените проверки отхвърлят каквато и да било измама от негова страна.
Дългогодишният директор на Института за културни изследвания в Лондон и преподавател в Женевския университет И. Шах посветил много страници на различни тайнствени явления. Той споделя: ”Левитацията, изглежда, е явление, което протича под контрола на мисълта. За съжаление ние сме склонни да наричаме мистика всичко, което не познаваме.”
В своята книга ”Психокинеза” Артър Кларк разказва за индийски монах, който летял във въздуха. Той твърди, че колкото и невъзможно да изглежда това, трик не е установен. Интересен е начинът, по който самият монах обяснявал странното явление: “Представям си, че заставам на въздушна площадка и когато усетя, че в мен навлиза достатъчно количество духовна енергия, аз се осланям на нея”.
Подобни случаи описват и учени, които респектират със своя авторитет и признание, например Мария и Пиер Кюри. Има и други, не по-малко именити хора, които твърдят точно обратното. Според тях науката не разполага със сериозни доказателства за съществуването на левитацията.
През лятото на 1986 година във Вашингтон било проведено уникално състезание между “летящи йоги”. Учениците на големия индийски учен и мислител д-р Махариши показали пред очите на смаяната публика, че могат да се издигат на 60 см от земята и да правят отскоци, дълги 1,80 см. Този изключителен физик и признат авторитет в областта на древната индийска философия бил категоричен: “Чрез упорити тренировки по специално разработени методи човек може да победи гравитацията!”.
През 1985 година една сензационна новина привлякла вниманието на научните среди. Ставало дума за експеримент на американския физик Е. Фишбах и неговия екип. Своите изследвания той започнал с ревизия на един от най-точните опити в областта на физиката – измерванията на големия унгарски учен Роланд Йотвьош, който доказал, че силата на гравитационното привличане не се влияе от химическия състав на телата. (Този факт е известен на Галилей и на Нютон). Преглеждайки експерименталните данни, екипът на Фишбах открил, че съществува някаква, макар и много малка, зависимост на гравитационното притегляне от вида на веществото. Американските изследователи не атакували закона на Нютон, доказал многократно своята непогрешимост. Те допуснали друга възможност, че съществува пета фундаментална сила, която е може би антигравитацията.
Световният научен свят свободно заговори за антигравитацията, защо ние – любознателните, да не се позамислим на тема левитация?
