МЕТЕМПСИХОЗА: ПСИХОЛОГИЯ ИЛИ ЕЗОТЕРИКА?

Съществува ли феноменът преселение на душите? Много видни философи от миналото са се опитвали да дадат отговор на този въпрос: Платон, Юм, Лайбниц, Спиноза… Всеки от тях е намирал свои доводи – религиозни или философски, в подкрепа или отрицание на идеята за реинкарнацията. С развитието на науката опитите да се изследва това явление с помощта на научни методи довели до натрупването на голям брой доказателства, които могат да възродят вярата в реинкарнацията…

И така, преселението на душите, реинкарнацията (от лат. re – „отново“, in – „в“, caro/carnis – „плът“) метемпсихозата („преселението на душите“) е представа за посмъртното съществуване на човека, чийто смисъл се състои в това, че душата му се връща в нашия свят отново и отново в нови телесни въплъщения. Обикновено веригата на превъплъщенията има някаква цел, т. е. душата претърпява еволюция. При това не е задължително тялото да бъде тяло на човек – душата може да се върне обратно в някое животно, растение или камък например.

ЕРЕС

Концепцията за реинкарнация се обосновава доста просто. В света има много несправедливост, понякога страдат безгрешни деца или загиват невинни хора. От тук се прави изводът, че те са реинкарнация на грешници в минало раждане. Друг възглед за реинкарнацията се състои в това, че душата се преражда отново, при условие че не е изпълнила определената й мисия. Последователите на този възглед смятат реинкарнацията за рядко явление и не мислят, че душите се преселват постоянно.

Как се отнася религията към вярата в метемпсихозата? Реинкарнацията абсолютно противоречи на основите на християнското вероучение в разбирането на неговите традиционни конфесии – католицизъм и православие. В техните вероучения съдбата на човешката душа след смъртта е ясно определена: тя се отправя в едно от посмъртните обиталища – рай или ад. Затова от гледна точка на тези конфесии всички варианти на учението за реинкарнацията са ерес. Но във феномена на прераждането са вярвали много известни европейци-християни – като Джордано Бруно например.

БУДИЗЪМ

В будизма и индуизма концепцията за метемпсихозата е най-добре развита. Но и двете религии ясно акцентират само върху непрекъснатостта на кармата при метемпсихозата, а въпросът за непрекъснатостта на личността бива заобикалян. Смята се впрочем, че при достигане на определено духовно ниво на личността се открива споменът за нейните минали превъплъщения и човек може да използва опита, натрупан в предишните му животи.

В религията на друзите – разклонение на исляма, се смята, че във веригата от превъплъщения са включени членовете на племето. Човек, прекъснал връзката със своя народ, губи възможността да се роди отново.

Концепцията за преселение на душите е получила значителен отклик в художествената литература. Например при Джек Лондон в романа му „Преди Адам“ реинкарнацията е заменена с научнофантастичен аналог – генетичната памет на предците. Героят сънува сънища, в които изплуват епизоди от живота на негов доисторически предтеча, още човеко маймуна, и момчето преживява емоциите, които е изпитвал неговият прародител. В света на Толкин многократно се раждат елфи, които след смъртта си попадат в Чертозите на Мандос и след известно време се връщат към живот.

КОСМОС

В съвременната култура вярата в реинкарнацията се поддържа от случаи, когато хора си „спомнят“ свои предишни животи, започват да се идентифицират с някакъв човек от миналото, да проявяват несвойствени им умения -например да говорят на непознат език или да свирят на непознат инструмент. В работата на Ян Стивънсън 20 случая, предполагащи възможност за реинкарнация се привеждат именно такива примери.

Индиецът Мишра взел своята тригодишна дъщеря Сворнлата на пътешествие. Когато групата спряла в град Катни, за да пият чай, Сворнлата казала, че е по-добре да пият чай „в дома й“, който се намира „тук, наблизо“. Тези думи много учудили бащата на момиченцето, тъй като семейството му никога не било идвало, нито било живяло в този град. Удивлението му нараснало още повече, когато дъщеря му започнала да разказва на другите деца подробности от нейния „предишен живот“ в Катни. След две години Сворнлата започнала да изпълнява необичайни танци и песни, които не би могла да научи отникъде, а по-късно започнала да разпознава хора, които вижда за първи път, и да разказва детайли от живота им. Професор Банерджи – парапсихолог от университета „Раджастхаб“ в Джайпур, се заинтересувал от този случай, дълго време наблюдавал момичето и установил, че Сворнлата „си спомня“ живота на покойната Бия Патхак.

МИСТИКА

Д-р Джонсън бил известен и уважаван лекар от Филаделфия. Заел се с хипноза, за да помогне на свои болни при лечението на заболяванията им. Съпругата му Лидия Джонсън се съгласила да помага на съпруга си в неговите експерименти по хипноза. Както се оказало, тя можела лесно да изпада в трае и била подходящ обект за изследване. Първите опити минали добре и докторът решил да приложи върху съпругата си метода на хипнотичната регресия и да й внуши завръщане във времето. Веднъж, в състояние на дълбок сън, Лидия, бъркайки отначало английски и думи от чужд език, описала свой минал живот. По време на следващите сеанси тя продължавала да разказва с нисък мъжки глас за своя живот на фермер в малко село в Швеция преди триста години, като се представила като Якоб Йенсен. Всичко това било записвано подробно на магнитофон, а за превода на разказа й били поканени специалисти по шведски език.

Изследователят Ян Стивънсън привежда и други, не по-малко интересни случаи. При това се изключват мошеничество и манипулации, тъй като всеки описан случай бил изучен и зафиксиран от компетентни независими изследователи.

МЕТЕМПСИХОЗА

Съществува ли правдоподобно обяснение на всички тези явления, без да се обърнем към вярата в преселението на душите? Едно от обясненията, което използват скептиците, е ясновидството – притежаване на свръхнормално знание за различни събития и хора от миналото. Но способността на човека да заговори на език или диалект, който никога преди това не е изучавал, не е ясновидство.

Друг опит за обяснение е предположението, че всички ние сме родени с генетична памет, че хората наследствено разполагат с генетичните следи от живота на техните предци. При определени условия затормозяващият механизъм отслабва и споменът за предците излиза на преден план. При появяването му човекът го възприема така, сякаш това са негови собствени минали преживявания. Но описаните случаи демонстрират обратното: мисис Джонсън и Сворнлата са си спомнили събития не от своя, а от чужд живот, от живота на хора, които би трябвало да предадат спомена за събитията от своя живот на наследниците си чрез генетичния фонд, а не на абсолютно странични хора.

ПРЕСЕЛЕНИЕ НА ДУШИТЕ

Описаните от Ян Стивънсън случаи показват, че героите на неговата книга са се превъплъщавали, но те не доказват, че всеки може да се прероди. Значи ли това, че този феномен е присъщ само отделни хора? Или че, ако се реинкарнира един човек, значи всички могат да го правят?

Сред изследваните от Стивънсън лица никой не се е откроявал с особено нравствено или интелектуално превъзходство. А ако всички могат да се превъплъщават, интересното е, че едни хора могат да си спомнят свой минал живот, а други – не. Прилагането на регресивна техника би могло да помогне на хората да узнаят за своя минал живот и да разберат особеностите на своя характер. Техниката на хипнотична регресия се състои в това, че обектът се въвежда в състояние на хипнотичен транс и след това го карат да си спомни за събития от неговия най-ранен живот. Именно това се случило с Лидия Джонсън.

Уви, съвременната наука не може да даде еднозначен отговор на въпроса съществува ли преселение на душите. Колко дълго продължава процесът на реинкарнация? И колко често? С каква цел? Всички ли могат да се прераждат? Въпросите са много повече от отговорите. И реинкарнацията днес продължава да се намира отвъд границите на разбиране на човешкото съзнание…