Тя е реплика, дори не е оригинал на великолепната Мадона на Микеланджело, оплакваща сваления от кръста Христос. Мястото даже не е църква, а обикновен магазин в Орландо, Флорида. Девата е оставена на тротоара пред витрините му, за да се докоснат вярващите до чудото и който иска да се помоли.
„Сълзите й стават все по-черни и по-черни… Скоро ще дойдат и духовни лица от диоцеза на Орландо да разсеят подозрението в измама. При нас е от три седмици, в какви работилници и къде е била, не зная…“, обяснява объркано Лес Ро-бъртс – един от собствениците.
Хората навън говорят тихо, чуват се молитви, някои се кръстят, а изящната Мадона не спира да ридае. Датата е 2 май 2007 г. Мария изглежда жива, изтръпнала в очакване синът й да се събуди.
1968 г. Предградието на Кайро Зейтун, Египет, земята на пирамидите
За първи път Дева Мария е снимана от камерите на Египетската национална телевизия и от любителски фотоапарати.
„Официалното заключение на разследването е, че Благословената Дева се появи над църквата „Света Богородица“ в Зейтун с блестящо светлинно тяло и бе наблюдавана от милиони християни и мюсюлмани. Никакви прожекторни лампи и апарати не са открити в района, който бе внимателно претърсен“, пише в доклад на полицейския департамент в Зейтун от 1968 г.
Мария стои изправена и отново мълчалива във въздуха край църковния купол. Гълъби от светлина пърхат наоколо. Първото видение продължава 9 часа. На площада край коптския храм мюсюлманите скандират откъси от Корана: „Мария, Господ избра теб, Господ избра теб…!“ Религиозен екстаз и необикновено вълнение заливат тълпите. Сред тях е и президентът на Египет марксистът Гамал Абдел Насър, лидер на арабския социализъм.
Девата навестява Кайро в продължение на 3 години. Емисарите на православния патриарх Кирил VI следят безкрайното шествие с кръстове и икони и благославят чудодейно оздравелите. Всичко е истина – и птиците, и Девата, кацнала на купола, и фантастичните изцеления…
1969 г. Акита, Япония
Сестра Агнес Сасагава развързва бинта от ръцете си. От тях отново тече кръв. Дланите са пробити и не спират да кървят. По-късно теолозите ще нарекат феномена „стигмата“ – внезапна поява на Христовите рани, съпроводена със силна физическа болка. Сестра Сасагава събира ръце и се моли. Тогава чува глас: „Бди и се моли за греховете на живите. Защото с всеки изминал ден живите пробождат Свещеното сърце на нашия Бог чрез духовната си нищета.“
Уплашена, Агнес хуква към параклиса, за да запали свещ. В него вижда Девата, която продължава да й говори: „Злото ще проникне навсякъде и брат срещу брата си ще се изправи, епископ срещу епископа, а големите религии ще воюват за надмощие. Свещениците и вярващите, които почитат Словото му, ще бъдат низвергнати и ще тънат в бедност. Светотатствени ръце ще сквернят олтарите, а храмовете ще препълват тъмни души, алчни за пари и власт. Човекът ще продаде себе си за земни богатства, забравяйки, че тялото му отива в пръстта и гробът е един и същ за бедни и богати…“.
В Акита наричат Мария Девата на скръбта, тъй като статуята й в параклиса, където се молела сестра Агнес, също проплакала. Професор Сагисака от Факултета по съдебна медицина на Университета в Акита прави биохимичен анализ на сълзите и потвърждава, че те са истински. Кръвната им група е АВ.
Май1917г.фатима, Португалия
9-годишната Лучия дос Сантос и братовчедите й Франциско и Яцинта Марто забелязват в полето ярък облак. В центъра му стои жена в бяла рокля със скръстени за молитва ръце.
„Коя си ти?“ – пита Лучия.
„Дойдох да ви помоля шест пъти да идвате на 13-ия ден от всеки месец и да слушате думите ми. Тогава ще ви кажа коя съм“ – отвърнало видението.
На 13-ия ден от всеки месец децата удържат на обещанието си. Девата от Фатима им предава три пророчества за бъдещето. Католическата църква и до ден днешен спори какъв е точно техният смисъл. Най-ясно е първото от тях. В него Девата предсказва разпадането на СССР и Втората световна война: „Първата световна война скоро ще свърши. Но ако човечеството не спре да оскърбява Бог, друга по-тежка война ще последва. Тогава на престола ще седне папа Пий XII. Когато видите нощ, озарена от непозната светлина, знайте, че този е великият знак, който Бог ви изпраща, и той ще възмезди за порочността ви чрез войни и глад. Ако Русия не се обърне към мен, ще разпръсне грешките си по целия свят, а те ще предизвикат нови войни. Не се ли превърне Русия в крепост, доброто ще стане мъченик, Светият отец ще страда и много народи ще изчезнат.“
22 години след думите на Девата в Европа избухва предречената от нея война. Глава на Римокатолическата църква е Еугенио Пацели, по-известен като папа Пий XII.
24 ЮНИ 1981 г. Меджугорие, Босна и Херцеговина. Балканите.
Богородица се явява на 6 деца. Иван Драгичевич, Мария Павлович, Иванка Елез, Яков Цоло, Вицка -Иванкович и Миряна Драгичевич твърдят, че тя им е поверила 10 тайни за съдбата на света. До 2007 г. в малкото градче са изброили 8000 появи на Девата.
Иванка помни как преди 26 години я е попитала защо е избрала именно тях.
„Искам да бъда с вас… Дойдох да ви кажа, че Бог ви обича!“ -уверила я Богородица.
„Зад нея се издигаше огромен дървен кръст и през сълзи повтаряше: „Мир, помирете се! Само мир! Сключете мир с Бога и един с друг. Затова трябва да вярвате и да се молите…“ – припомня си Мария Павлович.
Десет години по-късно в Босна и Херцеговина започва една от най-жестоките войни на Балканите. Хърватите и до днес са убедени, че Богородица е предсказала началото й.
Ранните часове на 30 юни 2002 г. Върхът Калвари, Корея
От дървеното разпятие на Христос се стича кръв. Наоколо са само планини и гори. Дева Мария държи в ръцете си свещи, с които осветява тялото и кръста. Облечена е в копринена бяла рокля, със синьо наметало, очите й са сини. Джулия Ким изважда от чантичката си пластмасова чашка, за да събере капки от Христовата кръв. Хората край нея гледат хипнотизирали. Никой не говори. Мястото е далеч от всеки град. В този ден стотици корейци ще изкачат планината, за да видят оживелия Исус. Джулия Ким не е случайно тук. Тя е един от многобройните свидетели на чудото в Наджу, когато цели 700 дни статуята на Мадоната плаче с кръв и сълзи. Ким е стигматичка – по стъпалата и дланите й се отварят рани, подобни на Христовите, без обяснима причина. Има две заключения от болници в Кванджу, в които пише, че те са автентични. Жената вярва, че гласът на Богородица я е излекувал от рак в последен стадий. От години чува думите й и ги събира в книга.
„При последното си явяване тя ми каза: ‘Трябва да се събудиш и да бъдеш готова. Защото пламъкът на егоизма и омразата ще подпали света и добрите дела на невинните ще изгорят. А злото ще плъзне навсякъде като чума…“, разказва Ким в ранните часове на 30 юни 2002 г. сред боровете на планината Кал вари.
18 февруари 2003 г. Бангладеш, пристанището Читагрнг
Кореспондентът на Би Би Си Алистър Лоусън разглежда ридаещата Богородица в местната Римокатолическа църква. Фигурката й е малка, от порцелан, украсена с евтина броеница.
„Пълно е с мюсюлмани, които искат да се докоснат до Девата – коментира Лоусън, – макар че Коранът им забранява да се покланят на религиозни идоли. В Бангладеш ислямът е доминиращ и подобен интерес към християнски символ е повече от необичаен. Дали това не е знак за насилието, заливащо страната, а и целия свят?!… Отвън тълпите напират, полицаите са навсякън де. В понеделник петима бяха застреляни по време на местните избори в Джхенида. Серии от бомбени атентати погребаха десетки в Динаджпур“.
Зимата на 20 март 2003 г. Източен Караш
Хиляди католици от Венецуела се кръстят пред скулптура на плачеща с кръв Богородица. Синеоката Роза Мистика е поставена в малък параклис на колежа „Белън“. Работници от близките строежи, монахини, учители и деца заливат колежанския двор, за да се вгледат в небесните й очи. Някои топят памук в кръвта и го увиват внимателно в целофан, очаквайки просветление.
„На война е. Може да е свързано с войната в Ирак и тя да вземе много жертви“, безпокои се Марица, сестра от религиозния орден на Христовите служители, пред репортера на Ройтерс Жорже Силва.
25 януари 2005 г. Рим, Италия
Теолози, историци и биохимици изследват кръв от статуята на плачещата Мадона в пристанищното градче Чивитавекия, област Лацио. „Събитието няма научно обяснение и е със свръхестествен характер“, обобщават единодушно експертите. Докладът им е публикуван от в. „Кориере дела сера“, който цитира и свещеника Стефано де Фиорес, професор и преподавател в Грегорианския университет на Ватикана: „Ние всички усетихме присъствието на Бог!…“ Биохимичните анализи показват, че течността от статуята е човешка кръв. Рентгеновите лъчи и САТ-скенерът не откриват вътрешни кухини, в които би могло да се държи устройство, периодично изтласкващо алените сълзи.
„14 пъти от Богородица се стичаше кръв в ръцете ни – вълнува се епископ монсиньор Джироламо Грило пред новинарската агенция АКЗА. – Още никой не е обявил официално Девата за чудотворна. Но фактите говорят сами за себе си!“
5 март 2005 г. Студ е сковал градчето Дзержинск, Беларус
Въпреки дълбокия сняг към православния храм си пробиват път дълга върволица християни. Под 80 икони и разпятия са поставени легени, памук и дрехи, за да събират капещата кръв. Наталия Артемчик, журналист от „Комсомольская правда“, е скептична и иска да снима отблизо. Съпругата на отец Александър Светлана я развежда навсякъде, дава й църковни книги, кръсти се и не спира да нарежда: „Вижте, Наталия, лош знак е, лоша поличба. Споменете си как преди „Курск“ да потъне и в Москва иконите заплакаха… Навярно сега трябва да помислим за душите си…“
20 ноември 2005 г. Сакраменто, Калифорния
Репортерът на телевизия Джеймс Хатори е застанал пред камерите в малка виетнамска католическа църква.
„Всички сме чували за такива чудеса – обръща се той към зрителите. – Мадоната зад мен плаче с кървави сълзи. Хиляди се стичат, за да я видят. Виждаме камери, цветя и свещи, мнозина се молят за здраве…“