След като си се качил на Айфеловата кула, насладил си се на витражите в Нотр Дам, на пейзажите на Писаро и на балерините на Дега в музея „Орсе“, разходил си се по „Пон Ньоф“ и в Люксембургската градина, пил си кафе в Монмартр, вечерял си в Латинския квартал – въобще „щипнал“ си от неизброимите парижки прелести, ти се приисква да се потопиш в тихата провинция на Франция.
Там, където оборотите на живота забавят ход, въздухът е прозрачен и ухае на поле, пейзажите пълнят окото, а кралското минало напомня за блясъка си на всяка крачка.
В страната на петлите може би няма по-подходящо място едновременно за релакс и доближаване до историята от долината на Лоара с нейните замъци и китни градчета.
От 60-те милиона туристи, годишно посещаващи Франция, малцина, казват, устоявали на изкушението да свърнат от магистралата в посока към тези идилични кътчета.
Пък и те се намират само на няколко часа път от столицата.
По тази плодородна земя, додето ти поглед види, се редуват зеленчукови, овощни градини и лозя. Ако не по друго, парижани си приличат със софиянци поне в едно: и те са много привързани към роднините и приятелите от село.
Уж отиват да им помагат в кърската работа, ама най-вече с цел да си натоварят багажниците на връщане. Неотдавна на един щедър, гостоприемен домакин в Бургундия дотолкова му писнало от такива пишман-помощници, че си продал къщата. Кой знае как му се е късало сърцето от раздялата с тоя благословен от Бога край, предпочетен още в средновековието за резиденции на кралски особи и аристократи.
Попадне ли там, човек престава да се чуди как на един правоъгълен отрязък от 200 на 100 км са се побрали цели 26 замъка, кой от кой по-пищни, разточителни и романтични.
Историците също са дали своите обяснения. Според едни причината е в здравословния климат -най-мекия във Франция, и във факта, че Лоара, най-дългата река в страната, е била най-сигурният път по време, когато банди плячкосвали де що се изпречи пред очите им.
Речният път бил и най-краткият – от Париж до Орлеан се стигало „само“ за 6 дни.
Според други историци важна роля за кралския избор на мястото е изиграла отдалечеността на реката от границите – да не забравяме, че именно тук, в долината на Лоара, са се разиграли най-драматичните събития от Стогодишната война с Англия, че тук се е родила легендарната неука пастирка Жана д’Арк, тръгнала да спасява Франция и изгорена на кладата като вещица.
Всички географски, стопански и природни дадености на Лоара са били от значение, но на мен лично най ми допада изкуствоведческата, да я наречем така, версия за прочутите замъци. А тя се корени в действията на династията Валоа, която, заразена от идеите на Ренесанса, решава, че могъществото на Франция трябва да се определя не от силата на оръжията, а от културата, изяществото, разкоша.
Всъщност най-ранните дворци по Лоара са въз-никнали още през ХI-ХVI век, но предимно като крепости – мрачни, влажни, неудобни за живеене.
До наши дни са оцелели тъкмо преустроените през епохата на Ренесанса в красиви, комфортни сгради. Французите свързват разцвета и бляскавата биография на замъците най-вече с Франсоа I, който отваря широко вратите за италианската култура, художествен стил, бит.
Той поканва не само прочути декоратори, архитекти, градинари от съседната страна, но привлича и самия Леонардо да Винчи. След като купува от гения „Джокондата“ за 4000 дуката, специално за него обзавежда замъка Кло-Люсе и му предоставя пълната свобода да се занимава със своите технически изобретения, да прави пищни спектакли с фойерверки, сам да проектира дворци и канали.
Като канала в прелестното градче Амбоаз например, където Леонардо прекарва последните три години от живота си. От творенията на безсмъртния енциклопедист край Лоара днес гидовете задължително насочват вниманието към неговото феноменално, двойно спираловидно стълбище в замъка Шамбор, извеждащо към просторна тераса, откъдето се разкрива великолепна панорамна гледка към рекичката Кресон, приток на Лоара.
Феноменално е, защото качващите се нагоре никога не срещат слизащите надолу.
Шамбор с неговите приказни очертания в небето е истински архитектурен шедьовър на Ренесанса. Не случаино по мащабност и по размах на въображението го смятат за предшественик на Версай.
Някога Франсоа І искал да отклони коритото на Лоара, за да е тя точно под замъка, но овреме го отказали от мерака му. 200С произведения на изкуството се съхраняват в тозв дворец – картини, килими мебели, съдове.
Ръчно тъкано пано – най-голямото от XVI век, е изложено е една от 90-те огромни стан и изобразява епизоди О1 Пуническата война. В друга зала може да се види оригиналният тъкачен стан, в трета – керамичната печка, изработена през 1749 г. по поръчка на Луи XV. Пурпурночервената спалня на Луи XIV пък е досами залата за забавления на най-приближените на краля. В замъка и сега кипи живот.
Едно от доказателствата е специално изработеният тук наскоро автомобил „Симка“, на чийто рагистрационен номер гордо е изписано Made in Chambord. Освен това всяка година между май и септември тук се провежда конно шоу, а през най-топлите летни месеци, щом падне мрак, фасадата на двореца и близката гора се обливат в светлини и звуци.
Дворецът Амбоаз, чиито две кръгли кули предизвиквали преди векове огромно любопитство с новаторството си, също не се е отдал на средновековен сън. В него се продават вина от местни производители, които са преминали през нелека процедура, за да придобият това право.
Бутилка розе или бяло вино тръгват от 5 евро нагоре, но ако вземете по една от три различни сорта, ви правят отстъпка. Ако пък имате късмета да дойдете тук в последната неделя на август, когато е изложението на винарите, голяма дегустация пада – масите се огъват, освен от гроздовия еликсир, и от сирена, пастети, шунки.
А и градчето Амбоаз в подножието на едноименния замък е много красиво, с отрупани с цветя улички и къщи, с кокетни магазинчета и бистра, с усмихнати любезни хора. Въобще всеки замък и „придружаващото“ го градче по Лоара е със свое специфично очарование.
Имате ли малко повече време, не пропускайте Виландри – заради изяществото му и необикновените разкошни градини, разположени на три нива. Всичките са красиви, но палмата на първенството все пак държи т.нар. „градина на любовта“.
Казват й така, защото множеството й цветни лехи са оформени като сърца, някои от тях прободени със стрелите на Амур.
Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!
Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК: