Прах при праха, пепел при пепелта. Вашето погребение е последната въглеродна следа от вас на тази земя.
Само че предприемчив шведски биолог е разработила, както тя твърди, екологично чист начин да се напусне този свят. Трупът се подлага на сублимационно сушене (лиофилизация), смила се на прах, опакова се в картофена обвивка след което полученото вещество бързо се превръща в компост.
Сюзане Виг-Месак, 51-годишната създателка на тази технология, спечели поддръжката на Лютеранската църква (която ще получи 5% акциите на нейната компания), както и тази на правителството на Швеция.
„Бих искала да дам моята подкрепа за сублимационното сушене“, – каза в неотдавнашно интервю министърът на културата Лена Аделсон Лилерот. Тя смята, че екологично чистата алтернатива на кремацията, чиито отпадъчни продукти са диоксин и живак, а и традиционното погребение от което следва крайно бавно разлагане, в хода което често се отравят грунтовите води. Но нито Виг-Месак, нито министърът на културата не предполагаха колко много чиновници са противници която би могла да обърне надолу с главата всички наши представи за смъртта.
Прототипът на сублимационното сушене, така нареченият „промоториум“, трябваше вече да е започнал работа в гр. Йончьопинге, за да демонстрира на света реалната възможност за погребение, което не нарушава въглеродния баланс.
Южна Корея поръча около 100 машини, а Великобритания, ЮАР и някои градове на САЩ проявиха интерес към новата технология. В Йончьопинге десет трупа чакт своя час, включително два трупа на роднини на мис Виг-Месак.
Само че местните власти настояват труповете да бъдат погребани по традиционния начин Трудно е да се каже колко още време ще им се наложи да чакат, докато властите окончателно не санкционират новия способ за „погребение“. Към дадения момент труповете лежат в хладилни камери вече 6 години, което превишава предвидената от закона норма.
Сюзане Виг-Месак е разстроена: „Предполагам, че трябва да уважа последната воля на покойниците, а те доста ясно заявиха, че искат с техните тела да се постъпи именно по този начин“.
Съмненията относно подобен начин на погребение са свързани не толкова с моралните норми, колкото с това, че следите от течен азот, който се използва за замразяване, могат да останат в земята заедно с други, потенциално вредни вещества.
Тъй като останките ще бъдат погребани на дълбочина, по-малка от 70 см от повърхността, вместо на стандартните два метра, ще бъде необходим и анализ на почвата.
Сюзане Виг-Месак подчертава, че нейният метод е значително по-дружелюбен към околната среда, отколкото съществуващите алтернативи. „Ако ни изгарят или закопават, всички наши органични токсини се оказват в атмосферата или във водата“, – казва тя.
Има четири стадия на така наречената „промесия“. Първо тялото се замразява. След това го пускат във вана с течен азот, където се охлажда до температура минус 192 градуса Целзий. Течността, която се съдържа в тялото, изсъхва и трупът става крехък като стъкло. След това тялото се слага във вибропреса, която бързо го смила и го превръща в розово-бежов прах, който може да се събере в малко гърне. След това останките се обработват с магнит за да се отделят оттам металните примеси като пломби, кардиостимулатори. Накрая прахът се опакова в биоразлагащ се плик, направен от нишесте, подобно на картофеното и се закопава.
След това е достатъчна от половин до една година за да стане тялото част от почвата. Сюзане Виг-Месак би искала върху нейните останки да расте храст рододендрон.
Сега, по европейските закони, крематориумите са задължени да поставят нови пречиствателни устройства за намаляване на замърсяванията в атмосферата. За по-малките градове сублимираното сушене може да стане много по-евтина алтернатива. Но за начало трябва първо да се превърнат на прах труповете, които чакат шеста година в Йончьопинге за да се докаже, че шведската технология действително работи.
The Times
Чудеса.net