ВИП-УДАВНИЦИ

– Във водите на Черно море намери смъртта си синият депутат Илко Ешкенази. Според официалната версия легендарният икономист паднал от джет, докато летувал на Златни пясъци. Около гибелта му се нароиха какви ли не слухове, но нито един не бе потвърден със стопроцентова сигурност.

– Преди години, в разгара на юлските горещници във водите на язовир край Перник потъва 60-годишният професор Гешо Гешев, директор на Института по демография към БАН. Ученият тръгнал на пикник със сина си, снаха си и внучето, но уикендът имал траурен завършек. Водолазите издирваха в продължение на месец тялото на професор Гешев.

ДОСИЕ:

– Удавянето е състояние, при което в белите дробове навлиза вода (сладка или солена) и по този начин спира притока на кислород. Ако не се вземат незабавни мерки се стига до редица усложнения и най-често до смъртен изход. Причина за удавянето могат да бъдат: неумение за плуване, самоубийство, алкохолна или друга интоксикация, травми и др.

Пострадалият е в безсъзнание, често с пяна по устата и поради наличната хипоксемия и посиняване на устните.

– Специалистите от Водноспасителната служба към БЧК изготвят черната си класация след дългогодишни анализи на протоколите за всеки удавник. Според нея едни от най-опасните места у нас се намират в Пловдивско. Петте най-черни водоема са Гребната база, Оризаре, Марица, 40-те извора и река Чая. Близо 2000 удавяния годишно пък предотвратяват спасителите по нашите морски курорти. Около 1500 спасители са необходими, за да осигурят сигурността на желаещите да се разхладят във водоемите през летните жеги. По-голямата част от удавниците се плацикат в неохранямите реки и язовири, сочи статистиката. Най-често това са деца и самонадеяни рибари, които съчетават хобито си с огромни количества алкохол. Виновни за инцидентите обикновено няма, но пък не е зле да се поучим от опита на чужденците. Застраховката на един загинал от удавяне чуждестранен турист у нас излиза средно около 36 000 лева, а отделно опечалените могат да поискат „кръвен данък” от виновния в размер на 100 000 лв.

– Изкуственото дишане е последното нещо, което ще помогне на вас и хората край вас в случай на беда. Преди това обърнете внимание на следните съвети на Водноспасителната служба към БЧК:

– Преди да тръгнете на почивка край морето или вътрешните водоеми на страната консултирайте се с Вашия личен лекар.

– Къпете се и плувайте само в охранявани от Водноспасителната служба плажове.

– Спазвайте водноспасителната сигнализация и указанията на спасителите.

– Научете децата си да плуват. Най-добрата профилактика срещу удавянията е умението да се плува.

– Никога не плувайте навътре в морето сами. Още никой не е доказал, че „морето е до колене”.

МОРЕТО Е ПЪЛНО С ТРУПОВЕ НА САМОУБИЙЦИ

– Подводните течения ги отнасят чак към Истанбул

– От тях се носи страшно зловоние, пукат се в ръцете ни като презряла диня, разказват водолази от Варна

Всяка година десетки нашенци слагат край на живота си в морето край Варна. С издирването на труповете им обикновено се заема местната водолазна група. Специалистите вече наизуст знаят кои райони са предпочитани от самоубийците.

За да се удавиш, не е необходимо да се хвърлиш надълбоко, коментира водолазът Петър Петров. Можеш да потънеш и в 10 см вода. Преди години пиян циганин си изул гащите, за да се облекчи. Клекнал, но не можал да запази равновесие и се бухнал с лице в близката локва. Така си и останал.

При такива случаи обаче водолазите нямат работа. Основното им занимание е да вадят трупове. Лятото преобладават телата на удавниците, а зимата на – самоубийците. Случва се мъртвецът да престои със седмици в дълбините, преди да бъде изваден. Тогава е най-страшното, защото от него се носи ужасно зловоние. В зависимост от морските течения трупът може да изплува чак в Истанбул, а понякога изобщо не го откриват.

Миналата година край устието на река Камчия безследно изчезна рибар. Той влязъл за сафрид с още четирима колеги, но заради голямото вълнение лодката им се обърнала. В издирването на балъкчията се включиха 4 спасителни катери и хеликоптер на военноморските сили, но тялото му така и не бе намерено.

В един зимен ден в началото на 90-те години от Аспаруховия мост се хвърли бившият директор на летище Варна Байчо Андреев. Тялото му бе открито едва в разгара на лятото и то на десетина километра навътре в морето. Заради ниската температура във водите на канала море-езеро то се бе осапунило и запазило. При затоплянето обаче теченията се променили и трупът изплувал на повърхността. При досега с кислорода започнало бързото му разлагане.

Такива удавници са най-страшните, твърдят водолазите. Докато ги носиш към носилката, те се пукат като презряла диня. Нищо чудно при дърпането в ръцете ти да остане и някоя част от тялото им.

През зимата удавниците се вкочанясват и риск да се разпаднат при намирането им почти няма. Но тогава водата е с температура 2-3 градуса над нулата и дори неопреновият костюм не може да спаси водолазите от канския студ. Затова денят на всеки член от варненската водолазна група обикновено започва с 45 грама коняк и чаша кола.

Гмуркачите обаче не се занимават само с вадене на мъртъвци. Понякога ги викат за укрепването на язовирни стени и за оглед на подводни обекти. “Разтоварваме с подводен риболов, гърмим с харпуна кефали и морски котки. Така се освобождаваме от натрупаното напрежение”, споделя водолазът Петър Петров. С тежката работа той се захванал случайно. Гледал “Капитан Немо” и се запалил по романтиката на подводния свят. От хоби гмуркането му се превърнало в занаят.

„За нашата професия са необходими железни нерви”, категоричен е мъжът-амфибия. В началото той сънувал всеки изваден труп. Някои от колегите му не издържали и започнали да се занимават с рапанджийство. Други пък се ориентирали към нефтени платформи. Също много тежки професии. При рапанджийството от постоянното гмуркане на голяма дълбочина има риск от декомпресия, която води до сигурна смърт. При нефтените платформи е достатъчна клечка кибрит, за да хвръкнеш във въздуха.

Независимо дали са ловци на морски охлюви, издирвачи на трупове или военни кадри, всички водолази страдат от куп болести. Прогресиращата глухота и ревматизмът са направо „задължителни”. Мнозина си докарват проблеми със сърцето. Ако не се откажат овреме от опасния занаят, на 40 години вече мязат на развалини.

УДАВЕН ФОЛКПЕВЕЦ „ВЪЗКРЪСНА”

– Чалга звездата от Свищов Иван Велев прекарал три часа под водата и отворил очи след 7-дневна кома

Фолк певецът Иван Велев се върна от отвъдното след 3 часа престой под вода и 7-дневна кома. Оживяването му е необяснимо за лекарите и те го определят като мистерия. Вече напълно възстановен след злополуката, идолът на свищовските фолк маниаци всяка вечер пее в механа “Шест без десет”.

Инцидентът е станал в края на лятото в Приморско, където певецът бил ангажиран в заведение през целия сезон. Няколко дни преди да се върне в Свищов, Иван решил да се сбогува с морето.

“Имаше вълнение, но къпането беше разрешено. Аз не мога да плувам, но мислех, че е редно да си взема сбогом с морето. Точно когато реших да излизам, една огромна вълна ме повали и изгубих дъното под краката си. Това беше последният ми спомен от този ден. Събудих се в болницата, целият омотан в кабели и със сонда в гърлото”, спомня си чалга звездата. Тялото на певеца било открито три часа по-късно далеч от брега. Откарали го в реанимацията на бургаската болница и съобщили на семейството му, че положението е безнадеждно.

“Съгласно всички правила на медицината шансът ми за съживяване бил нулев. Съпругата ми, двете ми деца и всички приятели и познати едва ли не жив ме оплакали. Представям си каква е била изненадата на докторите, когато съм отворил очи. Започнаха да ме разпитват за името, ЕГН-то и други подробности, защото очакваха да имам амнезия. Наблюдавах как изненадата им прераства в удивление и неверие, че това се случва в действителност. Мисля си, че Господ ме е запазил жив. Продължавам да пея всяка вечер както преди. Единственият проблем е, че още не мога да вземам по-високите тонове заради сондата, която беше в гърлото ми цяла седмица”, споделя „удавникът”.