ИМА ХОРА, КОИТО МАКАР И ДА ЗНАЯТ ДУМАТА «НЕ», СЪВЪРШЕНО НЕ СА В СЪСТОЯНИЕ ДА ОТКАЖАТ НА НЯКОГО. «ЩЕ ОПИТАТЕ ЛИ ШОКОЛАД С МАС?», – «РАЗБИРА СЕ, МНОГО БЛАГОДАРЯ» (НАДЯВАМ СЕ, ЧЕ НЯМА ДА ПОВЪРНА).
«ИСКАТЕ ЛИ ДА УЧАСТВАТЕ В СЪБИРАНЕТО НА СРЕДСТВА ЗА ОЗЕЛЕНЯВАНЕТО НА ЛУНАТА?». И ТЕ ОТГОВАРЯТ: «РАЗБИРА СЕ, ВИНАГИ ЗА ТОВА СЪМ СИ МЕЧТАЛ». НЕУМЕНИТО ДА СЕ ОТКАЗВА Е СЕРИОЗЕН ПРОБЛЕМ ЗА ЧОВЕКА.
«Ако не се омъжиш за мен, ще изпия три литра бензин и ще умра в страшни мъки, и то, заради теб».
Струва ни се, че хората, които се подлагат, са далеч по-приятни за околните, отколкото упоритите. Хората, които се подлагат са добри, отзивчиви, готови са в един часа през нощта да изслушат телефонна изповед на приятел и да си предложат помощта. Но колкото и да е парадоксално, тези безценни хора не ги уважават твърде много, околните бързо им сядат на врата и привикват да ги експлоатират.
А главното е, че «на всичко са съгласни», човек си разваля собствения живот постоянно избирайки не това, което иска, а това, което му предложат. С други думи, този, който не е способен да откаже на другите, е принуден да се откаже от самия себе си.
Разбира се, в чист вид хора «на всичко съгласни», не са така много. Но практически във всеки съществуват сфери, в които да каже «не» им представлява почти невъзможно, като че ли това е свръхуговорена работа, поредния каприз на детето или даже да ти се натрапят на улицата «Вземете 5 минути участие в социологическо допитване!»
Кое ни принуждава да се съгласим?
Най-често маниера винаги да казва «да», човек усвоява в детството. По-нататък той става стил в живота, кариера и съдба. Лошия свят по-добър ли от доброто каране? Следователно «съглашателството» позволява да се запази света. И нерядко – за сметка на отказа от своите желания. Отговора «не» представлява предвестник на катастрофи и разрив в отношенията.
Най-важната роля в неумението да се отказва играе чувството на вина. Както забеляза една моя позната: «Когато отказвам на човек ми е противно, чувствам се макар и малко, като свиня». «Съглашателството» е опит да избягаме чувството за вина.
Откъде се взема? Много често за чувството на вина роля играят родителите, за да управляват поведението на детето: «Ако си сложиш тази кошмарна червена шапка, майчиното ми сърце ще се пръсне на парчета». И след такива манипулации детето дълго усвоява: трябва да се държа така, че другите да го одобрят, иначе ще се случи нещо лошо. Тази детската убеденост преминава и във възрастния живот. «Не» продължава да остава опасна и забранена дума.
Какво да се прави, ако конфликтите са вплетени в самата тъкан на битието: те са неизбежни и в любовта, на работата, и с децата. И стремежът да се избягнат конфликтите води към загуба на качеството на живота. В опита да угодим на всички в света знайно е, е обречено на провал. Перифразирайки известната поговорка, на всички може да се хареса златната паричка. Затова остава да поддържаме верността към себе си и да се отказваме от натрапеното ни от другите Тоест, да усвоим изкуството да отказваме: да кажем «не» така, че на никой да не бъде обидно.
Икономика «да» и «не».
Да допуснем, че сте отклонили поканата за съвършено не вдъхновява среща. Какво получавате? Първо, свободно време, което може да използвате за по-необходими и п приятни неща. Второ, недвусмислено сте продемонстрирали своето отношение към този, който ви кани.
Тогава какво губите? Първо, той може да се обиди. Какво да се прави? Второ, вие можете завинаги да се лишите от поклонник (ако той от преди това не ви е приятен, една ли е голяма загуба). И може би вие не знаете с какво да се заемете от внезапно свободната вечер.
И въпреки това: струва си отначало да се замислите за последствията, а след това да говорите „да“ или „не“. За да се съгласите само на това всъщност какво наистина обичате. Иначе това е излишна загуба на време, прекомерни натоварвания, главоболие и като резултат на всичко, недоволство от себе си. Във всеки случай, полезно е да изработите привичка да не отговаряте с мълчаливо съгласие на което и да е предложение. По-добре е да отговорите: «Трябва да помисля. Утре ще ти отговоря». Защото след прибързано съгласие да премислиш и откажеш, е още по-сложно.
Дръж си джоба по-широко отворен
Ако у вас с годините не се е получило да произнесете думата «не», необходима е банална тренировка. Просто си поиграйте на «свиня», поупражнявайте се в дълбок егоизъм. Но помнете: това е само ваша тренировка. Тоест, станали сте свиня за определено време – за два дена, седмица, до осем вечерта.
За начинаещите идеално подхожда сферата на услугите и търговията. Без да се гледа на простащината на отделни персонажи, философията на което и да е заведение е обикновено на страната на клиента, който винаги е прав.
Например, решително откажете в ресторанта да ядете месо, което ви се струва, че е недостатъчно опечено и го върнете на сервитьора със съответните коментари. Утешете се с това, че конфликта ще бъде от полза на потребителите. Откаже да дадете заем на приятел. Не участвайте в събирането на подаръци за колега, за съществуването на когото току що сте научили. Прекъснете затегнат и скучен за вас разговор по телефона.
Това не е само тренировка да свикнете. Чака ви важно откритие: отказът ви не води до световна катастрофа.
Усмивка – безплатно
За да изглежда отказът елегантно, не е лошо да се научите да «постилате сламки». Време е събеседникът даже да не забележи, че сте му отказали. Ето някои разпространени тактики:
– Неопределеност: «Отлично предложение! Но само не днес»; «Дайте да поговорим за това веднага след като свърша спешна работа». По-нататък може без да се срамувате да отдалечавате решението и преговорите. (Тази тактика не винаги е идеална, за което ще поговорим по-долу).
– Просто честно изразете чувствата си. Собствено, това въобще не е отказ, а информация за вашите преживявания: «Изпадам в ужас при мисълта за тридневната визита на чичо ти от Самоков».
– Алтернативно решение вместо отказ: «Дай по-добре да платим хотел на чичо ти от Самоков…».
– Може да се позовем на вашите принципи или лоялност на трето лице: «С желание бих дошъл с теб в кафенето, но се боя, че мъжът ми не би разбрал това»; «За съжаление на никого не давам пари на заем».
– Условно съгласие – показвате на събеседника, че вашето съгласие не лесно. «Мога да направя това само при най-крайна необходимост, но бих предпочела за твоето папагалче да се грижи и някой друг».
Вежливостта не е най-добрия изход
Има ситуации, в които само остава да кажете твърдо като елмаз, «не». Особено ако хората обикновено очакват от вас съгласие. И никога не си струва подробно да обяснявате причините за отказа. Иначе настойчивия събеседник ще ви измъчи с безкрайни въпроси:
– Как няма да дойдеш? Защо?
– Просто не мога.
– Защо? Ти си съвършено свободна тази вечер…
– Защото не мога.
– Не, обясни, моля те, защо не можеш?
– Всичко ти обясних. Казах ти, че не мога.
Поигравайки си малко на заяла грамофонна плоча, разговора трябва да свърши. И не се опитвайте да разказвате и премисляте, какво възнамерявате да правите вечерта. Даже и да сте решили да пролежите цяла вечер на дивана – по силата на какво трябва да се отчитате? Отказвайки да дадете пари на заем, вие не сте длъжен да давате пълен отчет за вашето финансово положение, Казвайки «не» на молбата да ви погостуват три дена, не сте длъжен да предоставяте плана на квартирата, да опишете чаршафите и възглавниците и креватите или седмичното ви разписание. За разумния човек «не мога», е достатъчен аргумент. Изключение правят само най-близките и любимите, които са малко.
Накрая съществуват хора, които просто шантажират другите с помощта на чувството за вина. Най-често такива игри се разиграват в романтични отношения. «Ако не се омъжиш за мен, ще изпия три литра бензин и ще умра в страшни мъки – и всичко, заради теб». В подобна ситуация следва да се обозначат своите граници с цялата им яснота: колкото по-бързо и решително отговорите «не», толкова това ще се окаже по-благотворно за вас.
Нерядко отказът отрезвява и събеседника: струва си да разбере, че за неговите действия е отговорен само той. Откъде накъде той ще пие бензин, ако вижда, че това вас никак не ви трогва?