Случаи на предаване на някои болести по наследство отдавна са известни в медицината. С появата на генетиката това явление беше обяснено с мутация на гени.
Ако при човек, по някаква си причина, се появи ген-мутант, то присъствието му се установява едва след няколко поколения.
Жителите на селото, разположено на брега на река Уров (Русия), отдавна се отличават, не само по външен вид, от останалите забайкалци, които не ползват за храна водите на река Уров. Наричат ги «уровци» или «необикновените» или «късопръстите».
Всичко се обяснява много лесно. Реката протича през район с богати находища на уран. За това местните жители разбрали едва през 50-е години на миналия век когато започнала разработката на урановите находища. Когато най-накрая разбрали причината за своите беди, «уровците» един след друг започнали да напускат «нечистата» местност.
В днешни дни можете да ги срещнете – ниски, с криви крака и подути стави – от Приаргунск до Горной Зерентуй.
А, да! И да не забравим – те имат по шест пръста и на краката, и на ръцете! Напълно пълноценни. И това не са всичките им «достойнства». Работата е там, че «уровците» по някакъв си невероятен начин успяват да «надушат» своите на големи разстояния.
– Вървя си в Новосибирск по улицата, – разказва Анатолий, – и все едно някой ме бута по ръката: «Влез в този вход, качи се на този етаж, позвъни на тоя и тоя звънец, щесренеш земляк». Качвам се, звъня и ето ти го, Ерофей.
«Уровците» знаят и други «фокуси». Например, като ви докоснат с един от безименните си пръсти по челото, те могат с най-дребни подробности да ви разкажат какво сте сънували през нощта.
С помощта на уникалните си пръсти «уровците» могат даже да рзкриват престъпления. Анатолий Сапожков, например, е получил специална награда за оказана помощ на следствието. Заподозреният в убийство на трима човека не искал да си признае за извършеното престъпление. И тогава, приятел-следовател, който знаел за този удивителен талант на Сапожков, го помолил да помогне. Анатолий докоснал с пръст челото на заподозрения и заявил: трупът е скрит в едно от околните села, което е на толкова и толкова километра. Под купчина с животинска тор.
Бързоногите «магьосници»
В рекламен проспект, издаден от властите на африканска Замбия, подробно се разказва за загадъчното племе на хората-щрауси, които имат на краката само два пръста. Тези хора, които се наричат вадома, живеят на малки групи в труднодостъпна местност, но срещу определена сума гидът ще заведе дотам всеки любознателен турист .
Интересът към загадъчното племе бе събуден през 1960 г. от английския вестник «Гардиан». Жителите на долината на река Замбези разказали на кореспондента на вестника, че хората-щрауси имат много необичайни стъпала на краката – само с два криви ръста, единият от които е по-дълъг от другия (вж. снимката – бел. ред.). Казали също, че те бягат по-бързо от вятъра и се хранят с диворастящи треви и гъби.
Очевидецът Бастър Филипс разказва, че веднъж в градчето Фейр успял да забележи сред клоните на дърветата няколко от двупръстите хора. Те нещо събирали, но при приближаването му, бързо се спуснали от дърветата и стремително избягали. Ръстът на един от мъжете бил около 1,50 м.
Всички, които са виждали хората-щрауси, отбелязват, че те не са никак общителни и по всякакъв начин избягват срещи с непознати. Затова е страшно трудно да ги срещнеш. Местните хора ги смятат за магьосници.
За пръв път учени успели да изследват един от «магьосниците» през 60-е години на миналия век. Но не узнали кой знае колко. По повод на синдрома «рачешка щипка» се изказвали различни мнения: едни специалисти твърдели, че причина за мутацията на долните крайници е е храненето на родителите, с други твърдели, че става дума за вирус.
През 1971 г. била организирана специална експедиция за изучаване на феномена, която, след дълго търсене, успяла да намери няколко от мутантите от загадъчното племе и щателно да изследва един от тях – 35-годишен мъж с нарушена костна структура на стъпалото, което завършвало с перпендикулярно разположени пръсти с дължина 15 и 10 см (като щипка).
На рентгеновите снимки на стъпалото ясно се виждали недоразвитите втори, трети и четвърти пръсти. Мъжът бил единственият мутант в семейството с «нормални» двама братя и две сестри. Удивителното е това, че мъжът със «синдрома на щипката» не знаел, че съществуват и други, подобни на него хора.
От натрупаните факти станало ясно, че 300—400 човека със «стъпала-щипки» били преднамерено «разпръснати» по поречието на река Замбези. Някога това решение било взето от вождовете на племето, в което всеки четвърти страдал от това генетично заболяване.С решението се целяло хората да бъдат предпазени от любопитството и нездравия интерес на местни и чуждестранни богаташи, които искат да си отглеждат на двора човешки домашен любимец.
Затова хората-щрауси сега обитават Замбия, Зимбабве и Ботсвана. А техният физически недостатък (от гледна точка на обикновените хора) продължава, по същия странен начин, да се предава по наследство и да държи в задънена улица дори и съвременните «майстори» на генетиката. Работата е там, че обикновено децата, които страдат от наследствени болести, се раждат слаби и не живеят дълго. А хората със «синдрома на рачешката щипка» са с доста добро здраве и тази аномалия на стъпалото е вече на повече от две хиляди години!
Те са произлезли от буша
Но Африка е толкова голяма и загадъчна, че би било странно ако тук имаше само една единствена аномалия като тази хора-щрауси с двупръсти стъпала. В продължеие на няколко години антропологът Харолд Рупърт бе по следите на друго загадъчно племе. В Южна Африка той неколкократно бил слушал разказите на аборигените за някакви двупръсти хора, които живеят навътре в буша. Само че никой не могъл да му посочи пътя, по който да стигне до тях. За щастие Рупърт успял да разбере, че в един от градовете на ЮАР има млад градинар, който е неотдавна е излязъл от буша! За учения не било трудно да го открие.
Пемба, както наричали градинаря, имал по два палеца на лявата ръка. Показалецът бил странно огънат в първата фаланга, а между средния и безименния стърчала някаква недоразвита става, която изглеждала ужасно грозно.
Когато Рупърт погледнал дясната ръка на Пмеба, видял, че там има само два пръста – палец и показалец!
С това изненадите не свършили! Пръстите на краката на уникалния Пемба много напомняли на рачешки щипки: от двете страни на всяко стъпало стърчали по два пръста, а между тях нямало нищо! Просто гладка кожа, каквато всеки човек има между пръстите. Затова пък хватателните способности на пръстите на краката на младия човек били направо фантастични, не по-зле от тези на маймуните.
Пемба разказал на учения, че в неговото племе има много такива като него и му предложил даго заведе в родното си село. Естествено, Рупърт се съгласил.
Когато стигнали в селото, Рупърт се запознал с вожда на племето Мхахлани Малисе, който, като Пемба, се отличавал със същата феноменална особеност на строежа на краката. Но неговите ръце били нормални..
Малисе разказал на учения, че по предания на неговото племе «двупръстите хора» са се появили в буша още в незапомнени времена, когато на африканския континент дори не били чували за бели хора. Просто един ден, в едно нормално семейство се родило двупръсто момче. Местните шамани счели това за лошо предзнаменование и, за всеки случай, веднага убили момчето.
Така постъпили и с втория родил се «урод». И едва когато в племето се родило трето двупръсто дете, магьосниците заменили гнева с милост като решили, че явно така било угодно на боговете.
С годините се изяснило, че двупръстите с нищо не се отличават от обикновените мъже и жени.. Те били добри ловци, а жените раждали здрави деца — понякога с два пръста на ръцете или краката, но иначе напълно нормални.
Първите европейци, които се появили по тези краища, възприели двупръстите като изчадия на ада и буквално почнали да ги изтребват като диви животни.
Затова мутантите се скрили в най-дълбоките части на джунглата, където живеят и до ден днешен.
Рупърт не пропуснал да провери възникналата хипотеза за повишена радиоактивност на местността. Но внимателната проверка показала, че радиационният фон е по-висок от обичайния, безвредния за човека. . Така че не може да се говори за мутации под въздействие на радиацията…
Проклятието на кобрата
И в други страни има хора с аномален строеж на костната система на китката на ръката. На В южна Индия, например, живее свещеник на име Раман, при който средният и безименният пръст на двете ръце са срастнати. Както твърди Раман, тази болест се предава по наследство в неговото семейство – всички са били трипръсти.
Тази аномалия свещеникът обяснява с проклятието върху неговото семейство, донесено от една убита змия. Според семейното предание, което с годините се е превърнало в легенда, веднъж един от предците на Раман сложил на огъня гърне с ориз без да провери какво има под капака.
Оказало се, че през нощта в гърнето е пропълзяла кобра. Естествено, тя се сварила, но проклела всички живеещи в дома.
Сега сред «прокълнатите» са дъщерята на свещеника и всички от семейството на брат му Венкатачалама. Срастналите се пръсти на уникалните индуси не им пречат в бита. Учителката на дъщерите на Раман и Венкатачалама, казва, че децата се учат добре и почеркът им е много красив.
Ръцете-щипки не пречат и на членовете на семейство Стайл, оито играят на световните циркови арени. Напротив, привличайки внимание върху своя физически недостатък те печелят доста добре. Щипкопръсти са били техните родители, баби и прабаби.
В едно неотдавнашно интервю Греди Стайл и дъщеря й Ема казали на журналистите: «Ако изведнъж станем нормални, направо ще получим сърдечен удар».
В Русия също има хора с вродени аномалии в костната структура на китките и стъпалата – те живеят в Поволжие, в Забайкалие и още няколко места.
В едно от волжските села и днес могат да се срещнат мутанти, при които по два пръста от ръцете и краката са се срастнали в един. Това рядко генетично заболяване се нарича от генетиците синдактилия, но и до този момент не е ясно как да бъде лекувано. Както и няма никаква представа откъде заболяването сее появило в селото. Понастоящем от него страдат 15 човека и синдактилията им е по наследство.
Преди време на един от мутантите била направена операция – разрязали двата срастнали се пръста. Но този експеримент се оказал неуспешен – пръстите отново се срастнали, но по време на операцията били повредени нерви и човекът вече лошо си служел с тези пръсти, както и с ръката. Естествено, повече желаещи за такава операция не са се намерили…
В околностите няма радиоактивни предприятия или находища и никой няма ни най-малка представа откъде се е взел вирусът-мутант.
