Ето два много изразителни примера за феномена „фатална жена“, при това истински – от България и от Русия. С тях можете да си изградите вярна представа за истинската (макар и поостаряла) употреба на понятието.
Жените, чиито мъже умират един след друг с плашещо постоянство, от векове са смятани за фатални. Естествено, подобни жени ни най-малко не приличат на вещиците от приказките. Напротив, те се отличават с изключителна красота, но и с още нещо, което привлича към тях представителите на силния пол, летящи като пчели към ароматно, но отровно, цвете.
За «фатална жена» са считали знаменитата пловдивска красавица Албена Иванова. Злите езици неслучайно я наричали така. Първият й жених умрял при трагични обстоятелства буквално няколко дни преди сватбата.
Втора жертва на фаталната жена станал Александър Стефанов. Влюбен във все още младата Албена, той й предложил ръката и сърцето си. Отново била определена дата за сватбата. И отново удар – в навечерието на тържеството Стефанов скоропостижно починал.
Две години по-късно пловдивската красавица била покорена от члена на Българската академия на науките П. Давидов.
Този път сватбата се състояла, но щастието не продължило дълго. Скоро фаталната жена Албена овдовяла.
След още шест години Албена отново направила опит да уреди семейния си живот и за омъжила за полковника Атанас Караманов — син на известен историк. Но злата съдба, която преследвала тази очарователна жена, била безпощадна. По време на битка полковник Караманов загинал на бойното поле.
Като се покорила на съдбата, Албена преживяла останалите й 48 години като вдовица, макар и да не страдала от недостиг на мъжко внимание. Тя починала през 1902 г., но дори и след смъртта й нейните невероятни флуиди продължили да убиват.
Поетът Г. Манолов, заинтересуван от странните съдбовни съвпадения в живота на тази жена, решил да напише поемата «Албена», изцяло посветена на Иванова. «И на съдбовна смърт обречен е целуналият тези устни», писал той.
Интересът към «фаталните жени» не минал безнаказано за поета, флуидите на Албена се насочили и към него. Докато работел над поемата, Манолов заболял и умрял на болничното легло като до последно преработвал и шлифовал наистина фаталните за него стихове.
Списъкът на смъртниците, жертви на фатална жена.
Руснакът Дмитрий Павлов излежава присъда в една от сибирските колонии. Осъден е заради углавно престъпление, само че в неговата история има ужасно много мистика, отново свързана с поредната фатална жена.
Казанският изследовател на паранормални явления Г. Климов се срещнал с Дмитрий в колонията и се опитал да изясни как жената е повлияла на неговата съдба.
— Първия път ме затвориха още през 1989 г., – разказва Дмитрий. Обвиниха ме в извършване на кражба. Делото беше съшито с бели конци. Всички знаеха подробностите по углавното дело и не можеха да разберат как следствието успя да убеди съда и въобще какво е правил моят адвокат. Но никой не потъна в съчувствие и пожелания за скорошно освобождаване.
Разбира се, ролята на престъпник ми подхождаше идеално — дете без родители, живял в интернат… въобще нямаше кой да се застъпи за мен.
При нас в интерната учеше и една Ира, на която й викаха Котката. Момчетата, разбира се, й се лепяха заради нейната външност, но последствията се оказаха трагични – един катастрофира с мотоциклет, друг се побърка – удариха го лошо в главата, докато се биеше за нея… А най-добрият ми приятел тръгна с нея и скоро след това се самоуби. И то не как да е, а по някакъв друговерски, странен начин – заби нож в корема си.
И какво? Така ми било писано! В списъка попаднах и аз. Фаталната жена се появи на пътя ми след 3-4 години.
Това си беше направо хипноза! Бях като заслепен! Един ден тя само леко ме погледна и каза тихо «Дима, знаеш ли, бих се омъжила за теб, ама нали скоро ще влезеш в затвора…».
Спомних си тези думи едва в затвора, но сметнах, че всичко е чисто и просто съвпадение. Когато излязох тя ми се обади и аз направо се зарадвах. Договорихме се след шест дни да й отида на гости, но след два дни вече отново бях в затвора!
Отново ме обвиниха в кражба, която не бях извършил. Просто се намирах на мястото и горе-долу по времето, когато това беше станало. Но вече бях съден, нямах алиби и присъдата ми беше в кърпа вързана. Нямаше какво да признавам, но съдът счете това за упорство и ми лепнаха най-високата присъда плюс конфискация на имуществото.
Само благодарение на непрекъснатите касации и поддръжката на приятелите ми се удаде да поискам преразглеждане на делото, а след това и произнасяне на оправдателна присъда.
Но целият този процес отне цяла година. Още една година от живота в затвора! Най-страшното е, че след освобождаването историята се повтори: срещнах Ира. Тя беше омъжена за някакъв крупен търговец. И отново предложение да се срещнем… Хей така, като бивши възпитаници на дома… даже определихме и дата. Ако не се лъжа, беше 16 ноември. На 14-ти се сбих — оня падна и си удари главата в асфалта. Животът ми отново попадна в ръцете на правосъдието: съдът счете, че аз нарочно съм пребил потърпевшия до смърт. Дадоха ми 8 години.
Докараха ни в сибирски лагер. Обстановката там беше толкова ужасна, че да живееш тук с години беше равнозначно на смърт. Едва ли на някой, дори и на Бог, е по силите да промени живота в зона, в която живеят повече от 3 хиляди осъдени. И тогава аз и още четирима московчани решихме да избягаме.
Малко преди определения ден получих писмо от Ира, в което ми съобщаваше, че мъжът й бил изчезнал в неизвестна посока. И сега тя била стопанка на голяма къща и печеливш бизнес. Въобще, че всичко при нея е наред.
Успяхме да се измъкнем от лагера и едва зад пределите на локалната зона ни заловиха. Ченгетата също се чудеха как така не сме успели, като всичко беше разчетено до най-малката подробност.
Вече съм на 100% уверен, че източникът на моите беди е моята бивша съученичка! И смятам, че аз, както много други, съм попаднал в нейния магически кръг. Тя е разрушителка — съзнателна или несъзнателна, не знам! Да се измъкна от нейния плен може да стане единствено по същия магически начин. И сега търся някого, който може да ми помогне да се оправя с тази беда…