Защо Евлоги е по-известен от Христо Георгиев?

Двамата братя Евлоги (1819 г. ) и Христо (1824 г. ) Георгиеви са родени в Карлово

в семейството на Георги Недев от близкото днешно село Васил Левски и Евдокия Пулиева.

Само те остават живи от общо 5-те деца.

В началото на 1930 г. баща им умира, като оставя добро състояние. Захващат се с търговия във Влашко и състоянието им нараства многократно.

След като братята са трупали състоянието заедно и Евлоги завещава на Софийския университет общите им пари, защо за Христо се говори само като за “брата на Евлоги”?

Вярно, че Христо е по-малък, че умира сравнително млад, но от друга страна, богатството им е било общо.

Дали пък няма някаква друга причина за това игнориране на по-малкия брат?

Може би трябва да се върнем в далечната 1856 г. , когато започва Кримската война. Русия смята да включи в делото и българите в Румъния, като по внушение на главнокомандващия княз Горчаков богатите нашенци съставят комитет, наречен “Благотворително дружество”, който набира доброволци.

Руските пари потъват незнайно къде

За целта Русия превежда 100 000 златни рубли. Председател на комитета е Константин Чокан, а касиер – Христо Георгиев.

Записват се 2500 доброволци, за чието въоръжаване и снабдяване средства даряват главно членовете на комитета. Четата тръгва към Калафат, но турски аскер ги очаква на българския бряг и до въстание не се стига.

Дарените обаче 100 000 златни рубли незнайно къде потъват. Оказва се, че ги е прибрал Христо Георгиев, който ги е вложил във фирмата.

Цели 12 години поборниците Филип Тотю, Панайот Хитов, Стефан Караджа и Хаджи Димитър минават с чети в България, отчаяно се молят за пари, но не им дават. На всичкото отгоре Христо и Евлоги Георгиеви донасят на турското правителство на 8 юли 1868 г. , че четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е минала Дунава.

Поборниците решават да отвлекат Христо Георгиев от вилата му и да го прекарат насила в България с чета, за да види колко е лесно да се воюва с турците.

Планът обаче не успява. Според Захари Стоянов, през 1868 г. дори Левски решил да се разправи с богаташа, като започнал подготовка за убийството на Христо Георгиев.

Едва успял да го откаже по-уравновесеният Любен Каравелов.

В хъшовските си години Стефан Стамболов признава, че получавал пари от Евлоги Георгиев само когато отидел при него с пистолет.

Безкрайни дела за наследството

Христо Георгиев умира внезапно на 6 март 1872 г. в Букурещ.

Поради враждата му със старите поборници след Освобождението, той бързо е забравен.

Завещанието на Евлоги Георгиев е отворено на 9 юли, два дни след смъртта му през 1879 г. , в Илфовския окръжен съд в Букурещ. Близките му, особено наследниците на майка му, Пулиеви, се надяват да забогатеят, но след като чуват завещанието, остават като гръмнати.

Евлоги дарява на българската черква в Букурещ 20 000 лева, “за да се поддържа училището “Кирил и Методий”.

200 000 лева са предназначени за Букурещкия университет, “за да се издържат бедните, но прилежни студенти”. На общината в Галац са завещани 30 000 лева.

Шест милиона дарява за построяване на висше училище в България.

За строителството на българска болница в Цариград, за приюта “Елена” и букурещкото управление на болниците.

Три години преди смъртта си той е купил и сграда в Солун за българска община.

За роднините – трохички

За братовчедите, родени от тримата братя на майка му и на неомъжените братовчедки, той оставя сравнително дребни суми.

Оставя дома си в Букурещ на леля си Елисавета Пулиева заедно с покъщнина, коне и т. н. Ошашавените роднини обаче най-много ги възмутило написаното в завещанието, че негов универсален изпълнител е Иван Евстратиев Гешов.

Завещанието, естествено, е оспорено, като процесът дори се политизира.

Правителството, в което петима министри са юристи, завежда дело. Ответник е Иван Ев. Гешов.

Макар и да е страна в спора, министър-председателят Димитър Петков запазва умереност: “Правителството няма да спечели пари и чест в това дело. ”

В края на краищата то губи процеса въпреки разпита на множество свидетели.

Заради проточилия се съдебен процес построяването на Висше училище, както предвижда чл. 13 от завещанието, се реализира чак през 1934 г. , когато е построен ректоратът на Софийския университет.

След това издигат и другите две крила.

Не се изпълнява желанието на Евлоги училището да се казва “Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово”, а е наречено “Св. Климент Охридски”.