Чудеса.net
Момчето отвъд науката
Хавиер Сиера е роден на 11 август 1971 г. в Теруел и от дете изпитва дълбока и неутолима страст към Египет. Отрано Хавиер е привлечен и от света на комуникациите. Дванайсетгодишен, води собствено предаване в Радио Хералдо, на 16 години сътрудничи редовно на пресата, на 18 години става един от основателите на списание “Ново летоброене”, на 27 поема издаването на месечника ветеран “Отвъд науката”.
Той е признат журналист, писател и изследовател на псевдонауката и окултните науки. През последните години отделя много време и усилия да пътува и разследва исторически загадки и мистерии, отбягвани от по-ортодоксалните учени. От години Сиера работи съвместно с испански и чужди специалисти, като Греъм Ханкок и Робърт Бовал, с цел проучване съществуването на т. нар. Златен век на човечеството, ситуиран някъде в зората на историята, и на една загадъчна цивилизация, изчезнала около 10 500 години пр. н. е. и дала началото на всички познати ни днес общества.
Хавиер Сиера живее в Малага, на Коста дел Сол, Испания. Писал е за тайните на тамплиерите, за мистичната монахиня Мария Хесус от Агреда и загадките на изчезналите цивилизации. Всички негови романи имат една “скрита” цел: разбулването на исторически загадки въз основа на реално съществуващи документи и задълбочена проучвателска работа. Бестселър в целия испаноезичен свят, Тайната вечеря вече е преведена в 37 страни.
Хавиер Сиера е първият испански автор, влязъл в Топ Тен на престижната бестселърова класация на Ню Йорк Таймс. Тайната вечеря беше финалист за наградата “Торевиеха” за 2004 г. Това е седмият роман на Хавиер Сиера, неговата седма загадка.
По следите на изгубената история
Упорит, целеустремен и любопитен, Сиера е посетил повече от 20 страни в търсене на загадки. Сред всички тях най-добре познава Египет, докъдето е пътувал няколко пъти през последните 10 години. В Турция например търси и открива митичната карта Пири Реис, която показва, че Колумб е достигнал Америка благодарение на навигаторски карти отпреди 1492 г. , в чиито маршрути Новият свят вече е присъствал.
Перу е друга негова обичайна дестинация, където е участвал в началото на археологическите разкопки за намиране изгубеното злато на инките, което Атахуалпа скрива при пристигането на Писаро в Куско. Според Сиера това свещено злато, освен че съдържа скъпоценна информация за разбирането на инкската империя, е скрито в един лабиринт от подземни проходи, създадени от инженерна мисъл, надминаваща познанията на жреците от Андите през XV век. Двете му големи страсти, които очевидно съвместява успешно, са пътуването и писането.
В търсене на Леонардо
Три години проучване и пътувания до Винчи, Милано, Флоренция и Рим предшестват издаването на романа Тайната вечеря. По време на проучвателската си работа Хавиер Сиера се натъква на един доста пренебрегван исторически факт: между XIII-XV век италианската област Ломбардия приютява последните оцелели последователи на катарската вяра. Наследници на избитите в Лангедок катари, те наричали себе си “чисти”, били вегетарианци, отричали кръста като символ на вярата и твърдели, че не може да се почита нещо, върху което в мъки е издъхнал Спасителя. Считали свети Петър за същинския предател на Христовото учение, защото е основал не духовна, а материална църква, и почитали Йоан като покровител на своята “духовна” църква. Сиера има свое обяснение, цитирайки поговорката: Няма по-сляп от този, който не иска да види.
Романът литературно събитие
Романът Тайната вечеря беше обявен за литературното събитие на 2005 г. И стана чудо. Американският пазар, по традиция така консервативен към чужди писатели, отвори вратите си за младия испанец и доказателство за това е първият тираж на романа, пуснат в 375 000 екземпляра от голямото издателство “Саймън и Шустър”. Само 4 дни след издаването в САЩ Тайната вечеря влезе на 8-о място в класацията на Ню Йорк Таймс. В престижната листа на Уолстрийт Джърнъл романът зае 3-о място. В Пъблишърс Уикли стигна до 5-о място. Никога досега преводна книга не се е радвала на такъв радушен прием в северноамериканските бестселърови класации, които отразяват положението в малките и големите книжарници в страната.
Интересът към книгата расте лавинообразно и две филмови студиа в Холивуд вече обмислят сериозно възможността да претворят книгата на широкия екран. Тайната вечеря се вписва във вълната исторически четива, разследващи исторически и религиозни загадки. Сиера окачестви своята книга и тази на Дан Браун като “взаимно допълващи се”. “Книгата (на Браун) е зле написана. Финалът оставя усещането за неудовлетвореност, но до известна степен това ми помогна, защото като разпалваш апетита на милиони читатели в цял свят, те започват да търсят нова храна”, обяснява Сиера.
Търся “черните дупки” в историята
Интервю с Хавиер Сиера
Въпрос: Как постигате баланс между историческата достоверност и писателската свобода, за да направите историята оригинална и интересна?
Хавиер Сиера: Една от трудните задачи в работата с документи е да се открие това, което наричам “черни дупки” в историята. Това са интригуващи, изтъкани от противоречия факти, за които специалистите нямат обяснение, но те са абсолютно реални и често пълни с прекрасни, възхитителни детайли, които използвам, за да развия една история. Винаги се опитвам най-напред да направя акуратно описание на фактите и след това предлагам нова интерпретация, основаваща се на лични виждания за персонажите, които никога не са били проучвани от историците. Подобно на милиони хора по цял свят съм сигурен, че много от официалните версии за историята, които изучаваме в училище, са най-малкото спорни.
Въпрос: Кога за пръв път осъзнахте, че в Тайната вечеря на Леонардо има религиозни противоречия и загадка? Какво ви привлече, за да използвате тази предпоставка за основа на романа?
Хавиер Сиера: Когато отидох да видя Тайната вечеря в Милано, останах изненадан, защото тази картина е създадена като игра с човешкото око. Леонардо е искал да озадачи зрителя, като е нарисувал портрети на обикновени хора, а не на светци. Трудно ми беше да различа какво всъщност има върху онази стена в манастира Санта Мария деле Грацие и какво би трябвало да има. Това, което би трябвало да присъства, е свещеният Граал или причастието в ръцете на Исус, или агне на масата… но нито едно от тези неща го нямаше там! В този момент намерих историята, за която щях да пиша.
Въпрос: Каква беше реакцията ви, когато за пръв път видяхте Тайната вечеря? Наистина ли, както казва отец Августин в романа, тя “диша”?
Хавиер Сиера: Абсолютно. Леонардо рисува Тайната вечеря, за да внуши на зрителя, че е очевидец на реална сцена. Всичко в картината е свързано с местоположението на стената. Светлината например е нарисувана така, сякаш тъкмо прониква през прозорците на столовата на Санта Мария деле Грацие. Леонардо е искал да нарисува не сакрална сцена, а истинска, почти физически осезаема картина. Убеден съм, че Тайната вечеря е първият опит да се създаде това, което днес наричаме “виртуална реалност”.
Въпрос: Основани ли са на исторически факти подробностите, които давате за Леонардо – начина му на писане отдясно наляво, неизменните бели одежди, отказа да яде месо? Какви документи съществуват, че Леонардо е бил катар?
Хавиер Сиера: Никакви! Няма дори един документ, че Леонардо е бил катар. И той наистина не е бил. Струва ми се, че Леонардо е симпатизирал на последните катари, които намират подслон в Конкорецо, малко селце край Милано. Много от катарските идеи допадат на Леонардо, като например борбата срещу папата. Катарите считали папата за същинския предател на духовното послание на Исус. И ако се вгледате в Тайната вечеря, лесно ще видите как Леонардо умишлено е объркал портретите на Иуда и Петър, намеквайки, че Петър (т. е. папата) е истинският предател, за когото става въпрос в репликата на Исус: “Един от вас ще ме предаде”.
Относно Леонардо, вярно е, че той е отказвал да яде месо, също като катарите, и дори се е обличал в бяло като някои от тях.
Въпрос: Казвали сте, че сте бил вдъхновен от романа на Умберто Еко “Името на розата”, в който семиотикът използва древни и редки ръкописи като част от сюжета. По какъв начин намира отражение това в Тайната вечеря?
Хавиер Сиера: Ами всички библиографски позовавания съществуват реално. Ключовата информация в моя роман се основава на факти: катарското движение е съществувало, дисциплини като “Изкуството на паметта” също са съществували. Съществували са и книги като Apocalipsis Nova или Златната легенда на Да Вараце, които при това са оказали голямо влияние върху своето време. Умберто Еко е първият романист, който използва широко тези позовавания.
Въпрос: Когато пишехте Тайната вечеря, очаквахте ли романът да стане международния литературен феномен, в който се превърна с преводите в над 30 страни? Изненада ли ви нещо в читателските реакции?
Хавиер Сиера: Когато завърших работата по Тайната вечеря, си помислих: “Този роман е като швейцарски часовник, всичко е на мястото си”, но това беше всичко. Никога не съм си представял такъв успех, макар и да бях сигурен, че разкритата в романа тайна ще представлява интерес за хората.
Въпрос: Какъв е следващият ви проект? Пишете ли нова книга?
Хавиер Сиера: За да съм съвсем точен, правя проучване. Успоредно с промотирането на Тайната вечеря изучавам историята на Близкия изток за следващия си роман. Иска ми се да разплета една друга древна и интригуваща загадка… Но ще я запазя в тайна, засега!
Хавиер Сиера в няколко думи:
Дума: светлина
Мания: проучвам прекалено
Постижение: обичам
Място: Луксор
Учител: Жул Верн
Възхищава се на: страстта
Презира: предателството
Забравя за: отмъщението
Помни: бъдещето
Мечта: да живея, за да пиша
Добродетел: вяра в съдбата
Порок: нетърпението
Книгата “Тайната вечеря”
Януари 1497 г. Отец Агустин Леире, инквизитор от доминиканския орден, посветен в разчитането на кодирани послания, е изпратен по спешност в Милано, за да надзирава последните щрихи, които маестро Леонардо нанася върху фреската Тайната вечеря. Причина за неочакваната мисия са поредицата анонимни писма, получени в Двора на папа Александър VI, в които се твърди, че Да Винчи не само е нарисувал дванайсетте апостоли без обичайния ореол за святост, но и че самият той присъства в свещената сцена, при това обърнал гръб на Исус. Защо? Нима е бил заразен от проказата на ереста или стенописът крие смайващо тайно послание? В същото време някой извършва серия необясними ритуални убийства…
Отзиви
“Един нов роман, основан “90% върху исторически факти” представя Леонардо да Винчи като еретик, нарисувал собствения си портрет в Тайната вечеря, и твърди, че картината изобразява свети Петър като предател и крие богохулно послание. Тайната вечеря, от която са продадени над 500 000 екземпляра в Европа, е пряк съперник на Шифърът на Леонардо…”
Сънди Телеграф
“Един нов трилър за религиозни конспирации – Тайната вечеря на Хавиер Сиера – е на път да покори света”.
Гардиън
“Испанският романист Хавиер Сиера е използвал полицейски софтуеър, за да съпостави апостол Иуда Тадей с един автопортрет на Да Винчи. До момента от романа са продадени 500 000 екземпляра и за филмовите права върху него се боричкат няколко филмови студиа…”
Индепендънт он Сънди
Тайната вечеря
(откъс)
– Кога ще мога да видя Тайната вечеря? – попитах абата.
Бенедето се усмихна.
– Още сега, ако искате – рече той. – Тя е пред вас. Стига само да отворите очи.
В началото не знаех накъде да гледам. Единствената картина, която можеше да се види в миришещата на влага и прах столова, беше на Мария Магдалина, прегърнала основата на Христовия кръст. Тя се открояваше върху южната стена на залата и плачеше горчиво пред възторжения поглед на свети Доминик. Тази Магдалина бе опряла колене о триъгълен камък, върху който се четеше име, което никога не бях чувал: „Io Donatvs Montorfanv P. “.
– Това е творба на маестро Монторфано – помогна ми в колебанието Бандело. – Творба богоугодна и хвалебствена, завършена преди почти две години. Но не е онази, която искате да видите.
Тогава абатът посочи противоположната стена. Историята с картата и с тайната книга ме беше впечатлила толкова, че почти не различавах онова, което виждаха очите ми. Цял куп дървени плоскости запушваше голяма част от северния ъгъл на столовата. И все пак оскъдната светлина, падаща в онзи ъгъл, ми позволи да различа нещо, от което се вцепених. Всъщност отвъд струпаните сандъци и картони, между пролуките на голямото дървено скеле, опасващо стената от край до край, се очертаваше… друга стая! Трябваше ми известно време, за да осъзная, че това е илюзия. Но каква илюзия! Насядали по дължината на правоъгълна маса, подобна на банкетната трапеза, която привлече вниманието ми на влизане, тринайсет човешки фигури с живи и одухотворени лица и жестове сякаш играеха някаква театрална пиеса само за нас. Не бяха комедианти, да ме прости Господ, но бяха най-реалните и вълнуващи портрети на нашия Исус Христос и неговите ученици, които някога бях виждал. Наистина, някои от лицата не бяха довършени, сред тях и ликът на самия Назарянин, но целостта на картината почти беше постигната и… дишаше.
– Какво? Виждате ли я вече? Забелязахте ли какво има отзад?
Преглътнах, преди да кимна.
Отец Бенедето ме потупа леко по гърба, подканяйки ме с някакво загадъчно задоволство да застана по-близо до вълшебната стена.
– Приближете се, няма да ви ухапе. Това е дяволското творение, за което исках да ви предупредя. Изкусително като змията в Рая и също толкова отровно…
Не бих могъл да опиша с думи онова, което изпитах в онзи момент. Имах чувството, че съзерцавам някаква тайна сцена, застиналата картина на нещо, станало преди петнайсет века, което Леонардо бе успял да увековечи с невиждан реализъм. Тогава не знаех защо едноокият я нарича „дяволско творение“, след като тя приличаше на завет от самите ангели. Като пиян тръгнах изумен към нея, без да виждам къде стъпвам. С приближаването ми стената оживяваше все повече и повече. Исусе Христе! Изведнъж разбрах защо онази маса стоеше под скелетата: покривката, приборите за хранене, пръстените кани, големите кристални чаши и дори порцелановите блюда бяха подредени по същия начин два метра по-високо, на стената, и то не по-лошо от истинските. А учениците? Чии лица бе гледал за техните черти? Къде бе видял дрехите им?
– Ако искате, можем да се качим на скелето, братко Агустин, за да видите творбата по-отблизо. Не мисля, че маестро Леонардо ще дойде днес да нагледа работата си…
„Разбира се, че искам“, помислих си.
– Веднага ще откриете, че колкото и да се приближите, няма да видите нищо повече. – Абатът се усмихна злорадо. – Тук не е като с другите картини, а точно обратното: ако човек се приближи твърде много до творбата му, губи усещането за цялост, получава световъртеж и не може да открие нито една мазка, от която да тръгне в тълкуването на картината.
– Още едно доказателство за ереста му! – изръмжа едноокият. – Тоя човек е магьосник.
Не знаех какво да кажа. Известно време – сигурно няколко минути, нямам представа – не можех да откъсна поглед от най-прекрасните образи, които бях виждал в живота си. Там наистина нямаше никакви белези, следи и драскотини от шпатула или щрихи от скиците с въглен. И какво от това? Макар и недовършена – двама от апостолите бяха само скицирани върху стената, лицето на Исус беше все още без израз, а контурите на други три фигури не бяха оцветени по края, – човек вече можеше да зарее поглед в картината на това свято пиршество. Като усети, че времето минава, Бандело се опита да ме върне към действителността:
– Кажете ми, отец Агустин: със своята проницателност, с която сте впечатлили толкова брат Алесандро, още ли не сте забелязали нещо странно в тази творба?
– Не… Не знам какво имате предвид, отче.
– Хайде, братко. Не ни разочаровайте. Нали склонихте да ни помогнете в нашата загадка. Ако успеем да открием връзка между нередностите в тази творба и някоя забранена книга, ще можем да задържим Леонардо и да го обвиним, че пак е търсил вдъхновение от апокрифни източници. Това ще е краят му.
Абатът изчака малко, преди да продължи:
– Ще ви дам една следа. Още ли не сте забелязали, че никой от апостолите, дори самият Исус, няма ореол на светец? Не казвайте, че това е нормално в религиозното изкуство!
Мили Боже! Виченцо Бандело беше прав. Глупостта ми нямаше граници. Бях така изумен от невероятния реализъм на персонажите, че не забелязах този съществен пропуск.
– А какво ще кажете за причастието? – намеси се дръзко едноокият. – Ако това наистина е Тайната вечеря, защо пред Христос няма хляб и вино, за да ги освети? Къде е светият Граал с безценната кръв на изкуплението? И защо паничката му е празна? Еретик! Това е еретик!
– Какво искате да кажете, братко? Че рисувайки тази сцена, маестрото не е спазил библейския текст ли?
Сякаш още чувах обясненията на брат Алесандро за портрета на Девата, нарисуван от Леонардо за монасите в „Сан Франческо ил Гранде“. И тогава тосканецът не се беше съобразил както с писаното в Библията, така и с изискванията на домакините си. Затова следващият ми въпрос сигурно им се е сторил детински:
– Запитахте ли го защо прави така?
– Разбира се! – отвърна абатът. – А той продължава да ни се присмива в лицето и да ни нарича наивници. Казва, че не било негова работа да ни помага да тълкуваме Вечерята. Можете ли да си представите? Тоя хитрец се отбива от време на време тук, мазва тук-там с четката по някой от апостолите, седи и гледа с часове онова, което е направил, и почти не благоволява да говори с общността, за да обясни странните неща в творбата си…
– Можеше да се оправдае поне с някой пасаж от евангелията, нали? – рекох, знаейки предварително какъв ще е отговорът.
– Евангелията ли? – въпросът на едноокия прозвуча злорадо. – Вие ги познавате така добре, както и аз, тъй че кажете ми в кое от тях се казва, че Петър държи кама на масата или че Юда и Христос посягат към една и съща чиния… Няма да откриете дори намек за такова нещо. Не, братко.
– Ами накарайте го да ви обясни!
– Измъква се. Казва, че дължи обяснения само на херцога, който му плаща надницата.
– Искате да кажете, че влиза и излиза от този дом, когато си иска?
– И води когото си иска. Понякога дори жени от двореца, които иска да впечатли.
– Извинете за дързостта ми, братко Бенедето, но колкото и смущаващо да е подобно поведение за един ревностен християнин като вас, това не са аргументи, с които някой може да бъде обвинен в ерес.
– Как да не са? Нима не ви е достатъчно? Не ви ли стига един Христос без ореола за святост, една Тайна вечеря без причастието и един свети Петър, скрил кама, за да нападне Бог знае кого?
Бенедето смръщи нос, почервенял от яд, възмутен от това, което току-що бях казал. Абатът се опита да поправи нещата.
– Не разбирате, нали?
– Не… – отвърнах аз.
