Какво имаме предвид под аура. „Лице, което сияе“, „човек, който излъчва светлина „,“ лечебни ръце“ – всички ние многократно сме чували тези изрази. Те неслучайно са навлезли в езика.
От най-древни времена чрез тях хората са назовавали електромагнитната енергия, която струи от човешките тела, наричана от езотериците „аура“.
Тя не е хомогенна, а се дели на 7 отделни слоя. С първия се свързват физическите усещания, болката, удоволствието. С втория – емоциите. Третият е проекция на разума, четвъртият – на човешките отношения, петият е психическата зашита на тялото. Шестият управлява интуицията. Висшата духовност се намира в седмия слой на аурата.
Специалистите смятат, че е възможно всеки от нас да се научи да вижда и своята, и чуждите аури. Достатъчно е да се упражнявате по 5-10 минути на ден. Вперете поглед в една точка от дланта си и го задръжте там 35-40 сек. Най-напред ще различите бяло-сив ореол. След време ще съзрете и истинския цвят на своята аура. Друг начин е пак да се съсредоточите върху точката, след това бързо да затворите очи. Цветът ще се появи за 3-4 сек. в мрака на клепачите ви. Някои автори пък твърдят, че човек обикновено съчетава дрехите с цвета на… аурата си, така че е достатъчно да наблюдавате гардероба му.
Всеки от 7-те слоя има свой цвят, но един от тях е преобладаващ в цялата аура.
Именно той определя харизмата или иначе казано – чара на човека. Личностите с червени аури са жизнени, силни, с лекота въздействат върху околните, но имат и проблеми с нервната система. Оранжевото сияние е признак за отлично здраве, силен характер, лечителски способности, самоконтрол, но и за горделивост и амбиция.
Жълтото е цветът на интелектуалците, добрите приятели и оптимистите. Зеленото обагря аурите на онези, които са постигнали съвършена хармония между душата и тялото. Синьото е цветът на духовното извисяване, благородството, съзидателността. Лилава аура имат любящите и мъдрите. Индигова – отправилите/ се към сериозни духовни промени. Съществуват и хора с черни аури. Те са злонамерени и изпълнени с омраза. Розовото пък е признак на изисканост, скромност, доброволно избрана самота.