Никой не може да каже със сигурност, какъв е точният брой на африканците, прехвърлени с робовладелчески кораби през Атлантика.
Търговията с роби бележи една от най-мрачните страници в историята на човешкия род. 350 години на алчност и жажда за леки печалби е цената на жестоките страдания и унижения, на които са подложени чернокожите.
Този безмилостен бизнес води своето начало от Африка. Търговията с роби се заражда през XVI-ти век, като превръща африканския континент в изключително привлекателно място за търговците. Европейците пристигат с кораби, натоварени с тонове текстил, желязо, оръжие и алкохол. Всички тези стоки се разменят срещу живото съкровище на Африка – негрите.
Открит е нов търговски път през Атлантика. Започва превоз на чернокожи като евтина работна ръка до колониите на Португалия, Холандия, Англия и Франция. Според историческите източници преселването на африканци в Новия свят вероятно започва още с първите експедиции на Христофор Колумб. Когато испанците основават първото си селище на Карибския остров Хиспаниола, между заселниците има и двама негри.
Не съществуват обаче неоспорими доказателства, че при колонизирането на тази част от света, испанците възнамеряват да прехвърлят роби от Африка. Често явление са бунтовете сред местните жители, наречени индианци, които отказват да се подчиняват на колонизаторите и да вършат черната работа. Ето защо испанците започват да се оглеждат за нови източници на работна ръка. През 1501 г. испанските монаси Фердинанд и Исабела дават официалното съгласие на църквата, което предоставя правото на колонизаторите свободно да внасят чернокожи роби във владенията си в Новия свят.
От остров Хиспаниола робството бързо се разпространява по другите острови – Куба, Ямайка и Пуерто Рико, както и в колониите на сушата – Мексико и Перу. Накрая то обхваща цяла Латинска Америка. През 1619 г. холандци докарват двадесетина чернокожи, за да облекчат недостига на работници в Джеймстаун, Вирджиния. С това се слага началото на използването на чернокожа работна ръка в английските колонии на американския континент.
Никой не може да каже със сигурност, какъв е точният брой на африканците, прехвърлени с робовладелчески кораби през Атлантика. Учените предполагат, че между 10 и 12 млн. души са успели да достигнат американските брегове. Десетки хиляди други са загинали в Африка, докато очакват съдбата си в разпределителни пунктове и мрачни затвори. Още повече умират от болести и изтощение в дългите преходи от по няколко месеца през открито море. Голяма част от оцелелите са откарани в Карибието. В Бразилия се складира най-голямата “пратка” жива стока от около 5 млн. души. Само в колониите на Испания са разпродадени 2 млн. роби. 10 млн. са разпределени между английските, френските, холандските и датските колонии. Около 500 000 роби са доставени на сушата северно от Испанска Флорида. Макар че потомците на африканските роби в САЩ към 1860 г. наброяват 4 млн., повечето от тях вече са били родени на американска земя.
Превърнати в разменна стока, чернокожите се оценяват според търсенето и предлагането на пазара за роби.
Сделките се извършват по всички правила на бизнеса. Цената варира в зависимост от качествата на роба. Заплаща се със сребро и злато, оръжие, барут, платове, алкохол и тютюн. През 1714 г. робиня от замъка Кийп Коуст – един от многобройните пунктове за разпределение на роби по африканското крайбрежие – е купена за две малки сини перпетуани (мярка за дължина на вълнен плат), 7 пушки и 22 платна. През същата година търговци от лондонската Кралска африканска компания заплащат цяло “състояние” за 40 роби от Уайдах (днешен Бенин) – 337 ловджийски пушки, 40 мускета и 270 килограма барут.
Превърнати в разменна стока, чернокожите се оценяват според търсенето и предлагането на пазара за роби. Като всяка друга вещ за продан, преди да бъдат купени, те внимателно се оглеждат от купувачите. Най-важни са външният вид на роба, стойката, добре подредените бели зъби и липсата на венерически заболявания. След сключване на сделката настъпва най-тежкият и унизителен момент за роба – клеймото на собственика жигосва завинаги рамото, гърдите и задните части на всеки, превърнал се в негова собственост.
Търговията с роби достига своя апогей в периода между 1740 и 1810 г. Тогава средно на година 60 000 чернокожи напускат родните си земи, за да не ги видят никога вече. По-голямата част от африканците, осъдени да заминат в робство, са пленници от многобройните войни, които бушуват в Африка в онези времена. След всяка нова битка търговията на роби се разраства все повече. Историята познава случаи, когато самите търговци финансират войни, за да се сдобият с повече жива “стока” за продан.
При пътуването през Атлантическия океан робите са превозвани при нечовешки условия. “Товарът” е подреждан върху дървени платформи, робите стоят изправени, с тела наблъскани едно в друго. Мнозина стават жертви на масови епидемии, които пламват на корабите. През 1714 г. агентът на Кралската африканска компания в Непал Джон Хъфам пише: “Пристигналите роби бяха изнемощели, слаби и измършавели от пътуването, оковани в железа. Много от тях умираха още щом слезеха на сушата и безжизнените им тела се строполяваха в краката ни”.
Веднъж достигнали американския бряг, африканците се озовават на търговете на роби. Те се разпродават по захарните плантации на Карибието и Североизточна Бразилия, тютюневите насаждения на Вирджиния, оризищата в Южна Каролина. Тези от тях, които имат късмет, стават домашна прислуга на заможните американски семейства и от двата континента.
Суровата експлоатация, изтощителният труд и потъпкването на човешкото достойнство са причини за многобройните въстания, които избухват сред робите – на остров Хиспаниола през 1522 г., Мексико Сити (1537 г.), Ямайка (1637 г.), Ню Йорк (1712 г.). Всички бунтове са удавени в кръв! Единствено робите на Хаити успяват да извоюват пътя към свободата след продължителна битка, довела до тяхната независимост през 1804 г.
Днес в началото на XXI-ви век всичко това е останало далеч в миналото. В САЩ обаче продължават да живеят милиони чернокожи, съхранили своята култура и самобитност. Съвременното общество в Америка продължава да носи отпечатъка на африканския мироглед, религията, културата, музиката, езика, фолклора – спомен от мрачните години на робството!
Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!
Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК: