Чудеса.net
Пътят Небесен е: Полза да има, не и вреда.
Пътят на Мъдрите: Служене, не и борба.
ЛАО ДЗЪ
Чигун е наука за същността и еволюцията на живата материя. Чрез дългогодишни наблюдения върху Природата древните хора са доловили, че между човека и нея съществуват тесни вътрешни взаимовръзки. Тези знания са били анализирани и осмисляни след многократното им проверяване в процеса на хилядолетна практика.
Чигун представлява също така метод за саморегулаця на здравето, психиката и ума, за постигане на дълголетие и качествено усъвършенстване на живата материя. Смелостта да бъде описван е идвала след десетилетия лични проверки и анализ. /…/
Древните хора са писали трудовете си с изключителна отговорност към бъдещото човечество, ръководени от принципа: Да не говориш за нещо, което не разбираш, да не пишеш за нещо, което не ти е ясно.
Ван Циенцюн
Член на Общокитайската асоциация за научни изследвания по чигун, на Общонационалната асоциация по китайска медицина, на Центъра за научна и развойна дейност “Хайда” в Пекин и др.
Председател на сдружението с идеална цел “Академия Ханлин” в България.
Чигун е възникнал много преди китайската писменост, медицина и бойни изкуства. Той оказва толкова силно въздействие върху древната култура на Китай, че в нея няма раздел, който да не е повлиян от тази система: Чигун поставя основите на древната философия, медицина, естествени науки, изкуство и литература, етика и естетика, политика, социология и психология, бойни изкуства. Той е едновременно наука и практика, която се развива от хилядолетия.
Мнозина смятат, че е чисто китайско явление, типично източно, нещо подобно на индийската йога или на ушу, бойните изкуства на страните от Далечния Изток. От една страна е така. Чигун наистина има общи неща и с китайската медицина, и с ушу. Но всъщност темата му е много по-обхватна.
Подобни знания и методики са познати във всички древни цивилизации на Азия, Европа, Америка, Африка, Австралия и Океания. Поради резлични исторически и социални причини обаче развитието им на повечето места по света е прекъснато или ограничено в съвсем тесни рамки – на манастирските стени или в затворени школи./…/
В действителност Чигун не е измислен, нито създаден от хората. Той е изцяло природен продукт, явление присъщо на материята, която древните хора забелязват, усвояват, обмислят в една система, която /…/ се превръща в изключително логично, всеобхватно познание и методология. Начините в тази система са китайски, но истината, съдържанието е от Природата.
Какъв е смисълът на самото название Чигун? “Чи” означава енергия, с която е изпълнена космическата, земната природа, човекът и другите живи същества. “Гун” е съкратен вариант на “гун фу” (на български известно като конфу) и има смисъл на умение, майсторство, придобито през свободното време. Буквалният превод на чигун е: “енергия и време”, а съдържанието е: умение да се увеличава и прилага енергията, което се постига с течение на времето чрез трениране и постоянство.
Напоследък съществува тенденция във всички западни езици, които използват латинската азбука, терминът чигун да се пише както употребяваната в Китай латинска транскрипция: qi gong. Това уеднаквяване създава удобство за интересуващите се от съответната литература.
В някои преводи от руски на български автоматично се заимствува и старото руско наименование на термина: “цигун”. Руската преводаческа школа има голям принос за запознаването на славяноезичните народи с китайската култура, но както всяка транскрипция, и руската си има своите недостатъци.
Струва си да видите и:
Вариантът на названието “цигун” е неприемлив и то не само от фонетична гледна точка, понеже става дума за най-ясното “Ч” в китайски език, за разлика от другите най-различни звукови комбинации на тази фонема. На кирилица би трябвало да се изписва “чигун”, както е максимално близко до китайското произношение. Много от съвременните руски автори вече сами чувстват неудобството на “ци” и го заменят с “чи”.
А звукосъчетанието “чи” съвсем не е случайно! То е взето от Природата и точно интерпретира звученето на въздуха, който излиза при издишване от гърдите. На древнокитайски “въздух” и “енергия” са наричани с една дума: ЧИ.
Докато “ци” се произнася трудно, с ограничения, “чи” се лее свободно и естествено. Не можем да наричаме с изкуствени имена най-леко движещата се материя в Природата! /…/ Може би не случайно и на български се казва: “ап ЧИху!”, “ЧИстя” (т.е. променям въздуха, енергията), “ЧИтав” (т.е. здрав, има много енергия) /…/
Трактатът на Лао Дзъ “Дао Дъ дзин” (“Учение за Пътя и Морала”) разкрива структурата и законите на Всемира, а също и връзките между него и живата материя. Лао Дзъ е едновременно теоретик и практик. Това именно обяснява защо преди повече от 2.500 години той създава толкова дълбока в познанията, непоклатима по логика теория, която излага по един удивително прост, кондензиран начин цялостното разбиране за природата, обществото и законите на еволюцията. /…/
Исторически системата чигун се разделя на два големи клона – енидият е на практиците, другият – на теоретиците. Но има и междинен слой хора, които се занимават и с едното, и с другото (Лао Дзъ), а това е условие за истинските постижения.
С времето се оформят пет големи школи:
даоска, будистка, конфуцианска, медицинска и чигун за бойните изкуства. Към тях възникват и множество подшколи. Например, ламаизмът като клон на будизма развива тибетската разновидност на чигун, наречен ми дзун.
Даоския чигун има за цел, чрез тренирането да се постигне здраве и изключително дълголетие въз основа на хармония между човека и Природата, а на по-висш етап да се тръгне по Естествения Път (Дао) към усъвършенстване и еволюция до нивото на вечното съществувание.
Будисткия чигун също цели увеличаване на силите и възможностите на човека, за да се постигне вечно състояние и единение с Космоса.
Конфуцианският чигун говори за усъвършенстването на човека и неговия морал и поведение в обществото като основа на хармоничните взаимоотношения между хората и Природата.
Медицинският чигун разглежда тренирането като най-ефикасната профилактика срещу болести и естествен начин за изчистването на организма от всякакви заболявания. На тази база е развита и чигун терапията като един от клоновете на китайската медицина. (За ефикасността и силата на действие на медицинския чигун мога да гарантирам, осланяйки се на личен опит. Преживяването е изключително приятно, а резултатите са забележителни. До колкото ми е известно в България се играят няколко вида чигун, единият от които е познат под името “ФОРМА” и се препоръчва за територията на нашата страна, макар че не смятам, че при желание от ваша страна би имало проблем, ако играете китайски чигун или нещо друго. Както твърди самият автор Ван Циенцюн: &$147;Не е важна формата, а съдържанието.” – Бел. Ред.)
Чигун за бойните изкуства развива умението вътрешната енергия (чи), да се съчетава с механичната сила на тялото за нападение и отбрана и постигане на високо майсторство.
Всяка школа развива своя ъгъл знания за природната енергия и съответно безброй техники на трениране. В крайна сметка всичко това обогатява общата система на чигун, задълбочава разбиранията за вътрешните връзки между човека и Природата. Който и вид школа да се избере, трябва да се знае, че всичките водят към една цел: чигун е средство за култивиране на жизнена енергия, за постигане на истинско здраве, удължаване на живота, всестранно усъвършенствуване и развитие на възможностите на човека, постигане на единение и хармония с Природата. /…/
… за истината няма минало и настояще, тя е вечна.
