Френският писател Алфонс Доде е този, който прославя по света малкото градче в Прованс – Тараскон, с героя си Тартарен – знаменит лъжец, подобно на Барон Мюнхаузен и фантазьор като Дон Кихот.
Въпреки че самите тарасконци не се гордеят точно с тази местна знаменитост, не могат да отрекат, че героят превъплъщава чертите на местните жители и дори на провансалците като цяло – неудържима фантазия, хиперболизиране и на най-незначимите събития, придавайки им ореола на невероятни приключения.
Тараскон не е обичайната туристическа дестинация, особено за организирания, български турист. Намира се в Прованс, на
18 км северно
от град Арл – мястото, където с творил Ван Гог. Разположен е на река Рона. Възниква в древността като търговско пристанище на марсилските гърци. Тогава се наричал Юверник или Герник. Римският лагер,: разположен недалече, се наричал Таруско. Смята се, че римляните били толкова зли и неприятни съседи, че на местните им се наложило да измислят легендата за кръвожадното и
безпощадно чудовище Тараск
Именно от него идва впоследствие и името на града. На практика не Тартарен, а легендата за чудовището прави за пръв път известен Тараскон. Самият град за пръв път се споменава в древните ръкописи, разказващи за живота на света Марта. Според преданията тя пристига на брега на Рона от града Сент Мари де ла Мер, за да проповядва Божието слово. Легендата разказва, че по това време и на тези брегове се подвизавало чудовище – полуриба, полузвяр, което се криело в гъстите храсти и зелените води на реката. То
изяждало всеки
невнимателен, приближил се до него, независимо дали е човек или животно. Бедните местни жители забелязали, че ако страшилището излапа 8 девойки наведнъж, то през следващата половин година е напълно безопасно. Така започнали периодично да правят жервоприношения на Тараск.
Света Марта
доброволно се присъединила към една от „обредните осмини“ и безстрашно се отправила към пастта на чудовището. Влязла в топлите води на Рона и показала на Тараск голям дървен кръст. Злобният звяр моментално се усмирил и дори позволил Марта да го завърже с панделка на шията. Така тя довела Тараск в града.
Версиите за по-нататъшното развитие на историята се различават една от друга. Според една от тях усмиреният Тараск бил бит до смърт с камъни и копия от роднините на изядените, но друга разказва, че на звяра било простено и той тихо завършил дните си на вегетарианска диета.
Всичко в Тараскон разказва за легендата за света Марта и Тараск – скулптури, изработени от камък и бронз, барелефи на църковните врати, витражи, мозайки, дори детските рисунки на витрините. Тараск живее и в древен народен празник. „Добрият крал Рене“, друга местна знаменитост, учредява на 14 април 1474 година Орден на рицарите на Тараск. Оттогава това събитие се празнувало с
турнири
игри, театрални представления и църковна процесия в чест на света Марта. В миналото за този празник нямало специален ден, чествал се на Възкресение или Благовещение. Накрая празникът бил „прикрепен“ към деня на света Марта – 29 юли, когато узрява първото грозде и времето благоприятства шествията. Тараск върви по улиците на града, смирен, вярващ в силата на кръста Господен, и добродушно клати огромната си глава и размахва внушителната си опашка. Фигурата на Тараск се изработва от папиемаше върху метално скеле. „Чудовището“ се води от 8 младежи, намиращи се вътре в чучелото. Именно 8 – в памет на апетита на Тараск.
Така първи Тараскон прославя Тараск, а втори –
крал Рене
И то не заради учредяването на ордена. Годините на неговото царуване били години на разцвет на феодалния Тараскон. Животът бил концентриран около замъка, какъвто нямало подобен в Прованс. Това готическо съоръжение, издигнато на развалините на римски лагер, било построено по всички правила и канони на епохата. Замъкът се състои от две части – ниска крепост, обкръжена с тесни, правоъгълни кули, и дворец, затворен във венец от кръгли колони. Днес това е една от историческите забележителности на града и туристическа атракция. Входът се заплаща и е 9 евро за възрастни.
Дворецът на Рене агресивно се е разпрострял към страната на съседния, но вече не провансалски град Бокер, владение тогава на представители на Анжуйско Провансалската династия. Строгостта и мрачността на готиката се разсейват само от най-светлите оттенъци на камъка. Във вътрешността замъкът е ведър и весел, и рисуван и обзаведен в духа на античността и най-вече на Възраждането. Днес от древните времена са останали с тесните готически прозорци, през които се прокрадва неукротимото слънце. Крал Рене няколко години делял живота с между замъка в Тараскон и де Прованс, докато не избира за любима своя резиденция Тараскон.
Вътрешният двор
на двореца е изпълнен в стил фламандско Възраждане представлява малък шедьовър на вкуса и елегантността. Бюстовете на краля и кралица Жана, дело на скулптор Франциско Лаурано, благосклонно се взират във всички, изкачващи се по стълбата, водеща към покоите на замъка. След крал Рене следва мрачна съдба за двореца. През XVI век замъкът става затвор, а много от осъдените намират смъртта си, изхвърлени от кулите му в Рона. Едва през 1926 г. дворецът е отворен за посещения. Той е реставриран, а в рова му отново е пусната вода, отразяваща светлите, нагрети от слънцето стени.
