В края на 19, началото на 20 век започва благоприятен период в развитието на Русе. Обогатяването на материалния и духовен живот на дунавския град след Освобождението, поставя пред русенци задачата за архитектурно благоустрояване. Един от най-интересните аспекти в това отношение е устройството на старите аристократични къщи в града.
Западноевропейското влияние надделява не само по отношение на външния дизайн, но и при разпределението на помещенията и подредбата. Своето силно отражение върху архитектурата дава и класовата диференциация на населението. Икономическата сигурност, която настъпва в града през първите години на века привлича множество търговци, занаятчии и предприемачи. Освен това, градът е и седалище на Търговско-индустриалната камара, включваща всичко големи градове в Северна България. По-висшите служители на административната йерархия започват да строят по-масивни къщи, като повечето то тях, пътувайки из Европа донасят образци на жилища и жилищно-търговски сгради.
През последните години на 19 век се появяват масивните къщи с каменни основи и тухлени стени.
Започва активното използване на желязото, стоманобетона, стъклото и различни елементи за украса. Мансарден покрив, дебели стени, високи тавани – това са част от основните характеристика на новите къщи, които русенската аристокрация построява.
Външната архитектура на русенската градска къща наподобява типа „Палацо. Цялостната архитектурна изработка е плод на множеството чуждестранни архитекти, работещи в Русе тогава. Къщата е най-често едноетажна, разположена свободно в широк озеленен двор. Състои се главно от основна постройка и долепена до нея пристройка, служеща обикновено за жилище на прислугата.
Предназначението на отделните помещения обикновено е съобразено с броя на членовете на семейството и общественото положение на собственика. Почти винаги най-голямата и хубава стая е отделяна за гости, друга –голяма и светла – за кабинет. Спалните за децата и възрастните се намират в западната част на къщата и имат поглед към двора и градината. Трапезарията е близо до задължителния „черен вход” на всяка къща. Там се намират и банята, тоалетната.
В общия архитектурен вид специално внимание се отделя на формата и вида на прозорците. В тяхната украса се влагало много въображение и вкус и с тяхното оформления завършва фасадната украса на къщата.
Интериорът е съобразен с модните за епохата тенденции.
Мебелите в представителните помещения за внос от Париж, Виена, Будапеща. Те са богато украсени с дърворезба, седефи, декоративни елементи от мрамор.
В приемните салони задължително присъстват ефектни тежки мебели – дивани, кресла, множество столове, витрини, отрупани с всевъзможни декоративни украси – вази, фруктиери от цветно венециански стъкло, подноси и прибори от сребро, сервизи за вино, съдове от баварски ,майсенски и селезийски порцелан, бонбониери.
Много важен елемент в обзавеждането на салона е окачването на огромни, масивни портрети на членовете на семейството по стените в рамки и обкови със сложна форма и декорация. Светската култура семейството си демонстрира със задължителния роял или пиано, поставено на видно място в салона.
В спалнята присъстват балдахини от фини копринени платове, внос от Европа. В декоративната украса на вътрешните помещения се виждат сухи фрески, лепени фигури в ажурна апликация от пресован картон. Срещат се също така картини изобразяващи библейски сцени, пана с тапети, романтични сцени, гоблени и др.
Двуетажните къщи и жилищно-търговските сгради имат масивни балкони, украсени с циментови орнаменти и железен ажурен парапет. Пример за такъв тип къща е Симеоновата къща, строена през 1895 г, днес седалище на католическата Никополска епархия.
Сградите са били боядисани в сиво, за да се имитира каменна фасада. Върху този фон много добре се открояват архитектурните форми и орнаменти от бял русенски камък.
Строителството на този тип къщи е най-интензивно през първите 10 години от века, след което в периода на войните 1912-1918 значително намалява. Строените след това къщи променят коренно своя облик както външно, така и вътрешно поради настъпилите промени в културния живот на русенци и техния начин на живот.
