Ванга пращала болни при д-р Едрев

Най-добрият поет сред лекарите искал да става журналист

Проф. д-р Георги Едрев, директор на Националната многопрофилна транспортна болница „Цар Борис III“, се слави като най-добрия съвременен поет сред българските лекари и най-добрия лекар сред съвременните български поети. На 65-ия си рожден ден – 2 април, той представи втората си стихосбирка „Точен спусък“.

Георги Едрев е роден в Силистра. Баща му е адвокат, майка му – домакиня. Като тийнейджьр съчинява първите си стихчета – любовни, разбира се. В училище най-много му вървят литературата и чуждите езици, иска да следва журналистика, филология или право. Но татко му натиска за медицина: „Има постановление, според което, ако учиш медицина, математика или инженерство, няма да бъдеш войник 24 месеца.“ Каката на младежа, която вече е лекарка (възрастовата разлика е 12 години), също пледира в полза на най-хуманната професия. „Завърших медицина в София, работих в Силистра, явих се на конкурс за асистент в ИСУЛ (столичната болница „Царица Йоанна“ – бел .ред.) и го спечелих“, връща стрелките на часовника професорът. Той изкачва всички стъпала на професионалната кариера: старши асистент, главен асистент, доцент, професор.

Шефът

Преди 10 години, когато става шеф на транспортната болница, авторът на „Точен спусък“ се „прицелва“ в недисциплинираните подчинени. „Свиках медицинския съвет и казах: Предупредете хората да идват на работа точно в 8 часа, аз ще бъда тук 5 минути след тях и ще наказвам закъснелите.“ Речено-сторено. Още на следващия ден всички, които дошли след директора, получили предупреждение за уволнение. Оттогава никой не си позволява лукса да пристъпи прага на болницата след боса.

Иначе д-р Едрев е демократичен началник и един от най-добрите УНГ (уши, нос, гърло) специалисти. Тачат го както у нас, така и в чужбина. Лекувал е експрезидента Петър Стоянов, Огнян Герджиков, Надежда Михайлова и още кого ли не. „Известен български журналист 18 години си беше пазил ухото от вода заради продупчено тъпанче. Дойде при мен и се оказа, че има не дупка, а удебеление на костта на тъпанчето“, смее се събеседникът. По време на Лукановата зима болниците съвсем обедняват. При д-р Едрев идва млада жена от Русе с абсцес на шията. Той я оперира, но тъй като не разполага с материали, които да потвърдят или отхвърлят диагнозата, я връща в родния й град. След 6 месеца абсцесът се възобновява. Майката на пациентката отишла при Ванга, която я посъветвала: „Ще идете при д-р Едрев, сега болницата се е замогнала и той ще постави диагнозата.“ Така стана, оправихме жената, спомня си професорът.

Бай Миле и Георги Илиев

Преди години той оправя и небезизвестния Бай Миле (Милчо Бонев), дошъл при него със спукано тъпанче след „онзи“ атентат. „При следващото покушение обаче го дооправиха“, клати глава пекарят. Един ден в кабинета му се появява Георги Илиев. „Направихме проучване, искам вие да махнете сливиците ми“, казва босът на ВИС 2. Операцията е факт, пациентът е доволен. Преди 15-ина години дебеловрат юнак пие кафе и си чеше ухото с бъркапката. Минава негов авер, пита „к’во прайш, бе“, удря го по лакътя и клечката спуква тъпанчето.“Затворихме дупката и той рече: „Докторе, искам да ти се отблагодаря. Аз съм спец по чупене на ръце, кажи на кого да строша ръката на едно, на две или на повече места, както поръчаш“, „скача“ в миналото събеседникът.

Тъй като сме на темата „отблагодаряване“, питам какво е мнението на спеца по УНГ за предупреждението „Цветя и бонбони не пием!“, което може да се види в някои медицински кабинети. Отговорът е: „Аз съм категорично против изнудването на пациентите, но ако някой от тях реши да благодари, след като съм му помогнал, няма да откажа.“

„Букетът“

Във времената на соца са разрешени само благодарности под формата на букети или шоколадови изделия. Но излекувани хора от провинцията намират цаката на този проблем. „Много от тях отглеждаха агнета и прасета и при изписването ме канеха: „Докторе, ела навън да си попучиш „букета“, смее се професорът.

Преди 2 години издателите на медицинския вестник „Кво вадис“ публикуват няколко стихотворения на Георги Едрев. Един от редакторите на вестника, поетът Георги Борисов, се среща с него и казва „Дай другите стихотворения“. „Няма други“, отговаря авторът. Реакцията е: „Има, има, те също ще бъдат публикувани.“ И се оказва добър пророк.

Срещите на проф. Едрев с музата му са предимно нощем. „Нещо като духче, като червейче ме човърка отвътре. То обаче не се появява, когато оперирам. Стихосберката „Точен спусък“ написах от юли до декември миналата година“, уточнява майсторът на римите. И признава: „Гледам компютъра, както биволът гледа космически кораб – пиша строфите на ръка, после секретарката ми Катя ги вкарва в него.“

СРЪЧНИ РЪЦЕ

Проф. Едрев е щастливо женен за лекарката Димитрина. Резултатът от тяхната любов е 9-годишният Георги-младши. „Одрал ми е не само името, но и кожата. Двамата имаме еднакво пухкави ръце и крака и не можем да носим остри обувки“, съобщава с нескрита гордост докторът-поет. Георги-старши помага на съпругата си предимно с… гладене. „Гладя всякакви дрехи, при това много старателно, така се разтоварвам най-добре“. споделя той. На въпроса ми може ли да зашие копче на ризата си, отговаря: „Мога, като дете именно аз шиех спуканите топки, когато играехме футбол в махалата. Но не мога други неща, сред които е готвенето например.“ Това обаче не е болка за умиране. Важното е, че помага на хората като лекар и ги радва като поет.