Чудеса.net
50 ГОДИНИ от смъртта на световноизвестната българска цигуларка Недялка Симеонова се навършват на 14 март. Нейният син, джаз музикантът Димитър Симеонов(долу вляво на снимката), е един от радетелите името й да не се забравя. Саксофонистът от славния оркестър „София“ изготвя родословно дърво на майка си, с което доказва музикалната „обремененост“ на рода.
Недялка Симеонова е обявена още на 9 годинки за дете-чудо в родния си град Хасково. Била е на 7, когато Иван Вазов я чува във Военния клуб и й предрича: „Тези ръчички ще прославят България по света!“. През кариерата си тя изнася концерти в целия свят. Симеонов се ражда от втория й брак с пианиста Георги Хайдутов.
Цигуларката умира от рак през 1959 г. в Париж. Днес наследникът й осветлява скандал с италианската й цигулка, подарена от български филантроп.
– Г-н Симеонов, защо твърдите, че Дина Шнайдерман е откраднала цигулката на майка ви?
– Да беше само тя! Какви перипетии сме имали! Цигулката изчезна най-напред, когато майка ми умря в Париж. Последният й мъж Борис Сарафов, 15 години по-млад от нея, беше свършил тази работа чрез свой роднина.
Веднага оттук подадохме молба, но той се правеше, че не знае. Отидох в милицията, те се свързаха с Интерпол и я намериха. Изпратиха я, сложихме я в трезор.
– Как е изчезнала от трезора?
– Когато минава от тук големият руски цигулар Давид Ойстрах, за да се допитат до него, нашите решават да я извадят от трезора. Не вярват, че тя е „Галиано“. А е произведена от последните двама братя Галиано. Те са били общо 12 души. Както е цигулката, под столчето пише Галиано.
– На колко се оценява стойността й?
– Много. Половин милион примерно. Ойстрах посвирва на нея. Казват му, че майка ми е починала, а той знае много добре коя е Недялка Симеонова. Казва: „Замеча тельная скрипачка, настоящий Галлиано!“ (Забележителна цигулка, истински „Галиано“).
Когато майка ми заминава за Париж, тя вече е била болна от рак в матката. Трябваше да й дадем 3000 лева да я оперират. Ние нямахме пари, дадоха ни назаем. Отива майка ми. Оперират я, но на втората седмица умира. Тя е имала рак от две години. Тук нашите скриват. За да кажат, че е умряла при капитализма, я пращат там. Така ние имахме задължения 3 хиляди лева. Това бяха много пари. Един двустаен апартамент струваше 4 хиляди. Трябваше да ги изплатим.
– С цигулката?
– Тогава решихме със съпруга на майка ми да я дадем. Да остане на държавата вместо задължението ни. Като държавата се задължава да я дава на млади таланти, примерно на Минчо Минчев. Тогава нямаше министерство, а Комитет за култура.
Даваме я ние, обаче аз заминавам в Ливан да свиря. В това време Шнайдерман се намърдва там, в комитета, успява да я откупи и бяга в Швеция с мъжа си Емил Камиларов.
– Значи я е откупила, а не я откраднала?
– Да, но тя не показва документ. Колко пъти искаме. Крие се, няма я. Желяз Сагаев, журналистът, и още други са се срещали с нея. Отказала е и на тях информация.
