Великите изобретения

1608 г. – Ханс Липерсхайм от Нидерландия – Телескоп

Телескопът е изобретен от Ханс Липерсхайм от Нидерландия през 1608 г. Това е астрономичен уред за изучаване на космичните тела по електромагнитното им излъчване. Телескопите са гама-, рентгенови, ултравиолетови, оптични, инфрачервени, радиотелескопи. Оптичните телескопи са рефрактори (лещови) и рефлектори (огледални).

1642 г. – Блез Паскал от Франция – Калкулатор

Калкулаторът е конструиран от Блез Паскал от Франция през 1642 г. и е изчислително устройство за извършване на аритметични действия с цифрова информация. Числата и действията, които се извършват с тях, се набират ръчно чрез цифрова и функционална клавиатура.

1712 г. – Томас Нюкъмен от Великобритания – Парна машина

Парна машината е бутален двигател с външно горене, преобразуващ потенциалната енергия на водна пара в механична работа. При разширението си парата изтласква бутало, чието възвратно-постъпателно движение се преобразува във въртеливо движение на вала с помощта на колянов механизъм. Създадена като помпа през 1712 от Т. Нюкомън Усъвършенствана от Дж. Уат, който през 1769 получава първия патент за парен двигател. До началото на 20 в. е основен двигател в промишлеността и транспорта; днес има ограничено приложение.

1752 г. – Бенджамин Франклин от САЩ – Мълниеотвод

Мълниеотводът е изобретен от Бенджамин Франклин от САЩ през 1752 г. Това е устройство за защита на сгради и съоръжения от разрушителното действие на мълнии. Мълниеотводът е заострен метален прът, заземен и издигнат над защитавания обект; приема върху себе си електрическия удар на мълнията и го отвежда в земята.

1769 г. – Никола-Жозеф Кюньо от Франция – Автомобил

Автомобилът е самоходна транспортна машина, която се движи по безрелсов път. Превозва хора (пътнически – лек автомобил и автобус), товари (товарен автомобил) или постоянно монтирани на него съоръжения за извършване на технологична, културна или санитарна дейност (специални и специализирани автомобили) или се използва за автомобилен спорт (състезателен автомобил). Състои се от двигател (с вътрешно горене, газотурбинен, електрически, парен), шаси, каросерия, електрообзавеждане, контролни уреди, теглително обзавеждане. Технически параметри: максимална височина 4 m; максимална дължина 18 m (за автобуси и товарни автомобили с 1 ремарке), 16,5 m (за влекачи с 1 полуремарке), 22 m (за товарни автомобили с 2 ремаркета); максимална маса 17 t (за единични автобуси), 26 t (за съчленени автобуси), 38 t (за автовлакове); максимално натоварване на ос 10 t (при минимално разстояние между 2 съседни моста над 2 m). Автомобилът с парен двигател е създаден 1769 от френския изобретател Н.-Ж. Кюньо, с двигател с вътрешно горене – 1885-86 от германските изобретатели К. Бенц и Г. Даймлер.

1790 г. – Томас Сейнт от Великобритания – Шевна машина

Томас Сейнт от Великобритания е създателят на шевната машина през 1790 г.Тя служи за нанасяне на бодови редове. Бива обикновена (за прав бод) и специална (за верижен бод – образува бримки със специална форма или изпълнява специални производствени операции); с грайферен, покривен и оверлоков шев; с 1, 2 и повече игли. Първата механична шевна машина с верижен шев е създадена през 1804 от английския изобретател Т. Топ, с прав двулицев двуконечен шев – през 1846 от американския изобретател И. Хау, битовата – през 1851 от американския изобретател А. М. Сингер.

1800 г. – Алесандро Волта от Италия – Електрическа батерия

Електрическа батерия, чийто създател е Алесандро Волта от Италия през 1800 г., е група от последователно или успоредно свързани помежду си електрически елементи за получаване на по-високо напрежение, ток, капацитет и мощност. Електрически елемент – източник на електрически ток, при който електрическата енергия се получава за сметка на химична енергия. Състои се от 2 метални електрода (анод и катод), потопени в електролит – разтвор на сол или киселина. Основната величина на електрическия елемент е електродвижещото напрежение на пресен елемент, измерено при отворена външна верига

Приложение – за електрическо захранване с постоянен ток.

1803 г. – Ричард Тревитик от Великобритания – Локомотив

Локомотивът е транспортно средство със собствен силов агрегат и система за управление, пригодено да се движи по релсов път и да тегли вагони. Според предназначението си бива магистрален (пътнически, товарен, универсален и експресен), маневрен и промишлен; според силовия агрегат – парен (с парен котел и бутална парна машина или парна турбина), дизелов (с дизелов двигател), електрически (с външен източник на енергия и силови машини електродвигатели) и газотурбинен (с газотурбинен двигател). Първите локомотиви са парни. Създадени във Великобритания от Р. Тревитик (1803); от Дж. Стефенсон- рудничен (1814) и пътнически (1829) локомотив.

1807 г. – Робърт Фултън от САЩ – Параход

Параходът е самоходен кораб, задвижван от парна турбина (турбоход) или парна машина. Първият параход е построен от американския изобретател Р. Фултън през 1807г.

1817 г. – Барон Карл фон Драйз от Германия – Велосипед

Велосипедът е крачно задвижвано (чрез педали и верижна предавка) транспортно средство с 2 или 3 пневматични колела. Бива пътнически, спортен, състезателен, специален, сгъваем. Велосипед за 2 и повече от 2 души е тандем. В близък до съвременния вид велосипед е създаден в края на 19 в. Първият велосипед е построен от Барон Карл фон Драйз през 1817 г.

1827 г. – Жозеф Нисефор Ниепс от Франция – Фотоапарат

Фотоапаратът е оптико-механично устройство за получаване на образ на фотографирания обект върху фотоматериал. Състои се от светлонепроницаема камера, обектив, затвор, визьор и механизъм за фокусиране. Фотоапаратите биват визьорни с далекомер, огледално-рефлексни – с фотолента, с фотоплака, широкоформатни, малкоформатни, миниатюрни, средноформатни; полуавтоматични, автоматични и др. Фотоапаратите са много разнообразни по конструкция и предназначение. Първият Фотоапарат е създаден от французина Жозеф Нисефор Ниепс през 1827 г.