Нагласете биологичния си часовник

Годината се завъртя и пак дойде време за смяна на стрелките на часовника. Както знаете, това се случва всяка последна събота на месец октомври, но какво се случва с организма ни след тази промяна?

Целта на преминаването от лятно към зимно часово време, освен чисто икономическа полза (пести се осветление), има за цел да осигури на организма ни повече светлина и съответно да повиши активността ни. Според много специалисти обаче смяната на времето има негативно влияние върху здравето ни, тъй като промяната разстройва вътрешния ни биологичен часовник. Установено е, че се нарушава възприятието на човека, свързано с редуването на тъмната и светлата част от денонощието в зависимост от годишния сезон.

Специалистите смятат, че ритъмът на активност и покой, който естествено следва тялото ни, се определя не от часовника, а от количеството на дневната светлина. Вътрешният часовник на човека се нагажда към промените в съответствие със сезона спрямо изгрева на слънцето. Изгревът регулира естествения ритъм на сън и бодърстване и през летните месеци.

Идеята за смяна на времето първо хрумва на Бенджамин Франк-лин. Той пише писмо до редактор на вестник „Парижки журнал“ през 1784. Той предлага на парижани да стават и да си лягат по-рано. Уилям Уилет публикува „Пилеене на дневна светлина“ през 1907г., където обосновава обстойно тази идея. На практика идеята е приложена от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април – 1 октомври 1916г. Великобритания е втората държава, която в началото въвежда лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916г.

България въвежда лятното часово време през 1979г. След известни промени през годините, днес то започва в 3 часа в последната неделя на месец март и продължава до 4 часа в последната неделя на октомври, когато часовникът се връща с един час назад -или обратно на 3 часа.

Въпреки че човек свиква по-трудно с пролетната промяна на времето, връщането на стрелките с час назад през есента отново принуждава вече адаптиралият се организъм, да променя биоритмите си.

Всичко това може да доведе до т.нар. десинхроноза, при което биологичния ритъм на организма се разминава с хронологичното време. Симптомите на десинхронозата са сходни със тези при хронично недоспиване: отпадналост, бърза уморяемост, главоболие, замаяност и дезориентация, нарушения в съня – безсъние или сънливост, депресивно и апатично настроение, загуба на апетита и гадене и чувство за тежест в стомаха. Промяната води и до изостряне на хроничните заболявания, като най често се наблюдава влошаване на симптомите при страдащи от астма, хипертония, язва, нервни разстройства.

Увеличават се и случаите на депресия или резки смени на настроението. Стресът, на който е изложен организмът при преминаване към зимно часово време, е по-малък, но все пак адаптацията към новия ритъм изисква време. Периодът на привикване е различен и зависи от индивидуалните особености на организма.

За да укрепите имунната си система и за да преодолеете този период на адаптация, специалистите препоръчват на първо място да се увеличи времето за сън и по възможност да избягвате ранното ставане поне за седмица. Правилното пълноценно хранене и адекватното натоварване също ще помогнат на организма да се пренастрои. Лекарите съветват хората с хронични заболявания да бъдат особено внимателни към здравето си, да приемат редовно предписаните им медикаменти и при промяна в състоянието или поява на някакви симптоми да се консултират със специалист.