Христо Красин: Людмила Живкова е открита мъртва във ваната от прислужницата на 21 юли, 1981 г.
След време близкият до Людмила Живкова поет Любомир Левчев пише, че пак от прислужницата научил, че наследницата на Тодор Живков била много нервна и неспокойна в месеците преди смъртта си.
Тя силно се разстроила, когато и пръстенът, подарен й в Индия, започнал да избледнява. Знаела, че това е предизвестие за близкия й край – пише „Уикенд”. Петричката пророчица Ванга така и не могла да преживее смъртта й, за която твърдяла, че не била „писана” да се види.
„Нямаше писана смърт. Нищо не ми беше казано и на мен” – споделя Ванга на Любомир Лeвчев. „Любчо, Любчо, много са лоши хората. Така ми плиснаха в лицето вестта, че Людмила е умряла, като че ли ме удари камшик по лицето. Бузата ми остана неподвижна” – проплаква Ванга пред поета.
Людмила Живкова на своя глава разпоредила експедицията да действа
Писателят Христо Красин твърди, че съветското разузнаване нарочно е подхвърлило на Людмила Живкова фалшива карта за древна гробница на богинята Бастет в Странджа.
Известно е, че щерката на Тато отива специално при Ванга, за да я попита дали да се копае на указаното в картата място.
Пророчицата категорично забранява и предупреждава, че смърт грози всеки, който се опитва да се добере до т.нар. гробница на Бастет.
Но Людмила на своя глава дава благословията си и проучванията в района на Мишкова нива в Странджа започват. Но само след 3 месеца тя умира внезапно на 38 години. Тежка е съдбата на всички участници в експедицията – пише „Уикенд”.
От „нещото” в подножието на възвишението Градище в района на Мишкова нива в Странджа отдавна се интересуват световни сили – твърди Красин.
Интересуват се руснаци, английски и еврейски тайни служби, които чрез свои станции за дълбоко проникване установяват странни подземни кухини с особени конфигурации.
Дали проклятието на Бастет не е застигнало Людмила Живкова, остава загадка.
Никак не ми е приятно когато ме преписват тъпо, некомпетентно и неграмотно – и това продължава от 1990-та година насам. Аз съм първият рекдактор на книгата на Кръстю Мутафчиев „Хомо сапиенс – за произхода на ХОМО САПИЕНС!“ Тя бе писана в моя дом и, повярвайте – бе поискано специално разрешение навремето от висшия Разум да се пише за това, защото не всеки е допускан до тази тема. Тя в никакъв случай не трябва да се опростачва като научно – популярно четиво. Ванга знаеше много добре това и тя беше, която определи кой може да пише и кой не! Просто спрете темата, защото е опасна и още не му е дошло времето! Нещата в никакъв случай не са толкова прости, както се поднасят с лека ръка – преписани и интерпретирани! Повярвайте ми, защото всеки, който си позволява да преписва, коментира, интерпретира, редактира или прибавя нещо свое в текста – особено ако не е допуснат, не само носи огромна отговорност, но и има опасност за него Има риск, има и наказания!