КРАСИМИР КУРТЕВ – ЗАКОНИТЕ НА ВСЕЛЕНАТА ОПРЕДЕЛЯТ ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ.

Красимир Куртев- Международен експерт по метафизичното и паранормалното, Езотеричен изследовател и окултен наблюдател. Член на Международната Академия по Българознание, Иновации и Култура – МАБИК.

Господин Куртев, като езотерик , как бихте определили така наречените Вселенски закони? от къде идват и кой ги е написал?

Херметичните закони бих ги определил, като „огледална книга” за всяко човешко същество, пътеводител на животът ни. След като едно необятно пространство като Вселената се стриктно се подчинява на определени принципи, движението на планетите, време за изгрев-време за залез, четирите сезонни времена, би следвало и ние да се подчиняваме на тези закони. Но тук вече идва най-великото нещо дадено само и единствено на човеците-Правото на свободният избор.

Всеки един от нас може да избира, всичко, което пожелае, последствията обаче ще си ги носим ние самите. Една индийска мъдрост гласи: „Този живот е като мост. Мини през него, но не построявай дома си отгоре му”.

Във всеки един наш живот ние се изправени през задачата , да преминем от точка А до точка Б, тоест живота представлява един мост свързващ два бряга. Този „мост” ние трябва да го извървим, как ще преминем през него, дали ще се спънем, или паднем от „моста” зависи единствено от нас.

От къде идват всъщност тези закони и кой ги е написал?

Винаги съм твърдял, че свещените книги не са само религиозен атрибут, а „училището на живота”. В тях е описано всичко, седемте основни закона и техните под закони. След така нареченото Сътворение, автоматически влиза в сила един от основните закони-„Каквото горе, това и долу. Каквото долу, това и горе.” В Битие глава първа, стих 31, ясно е написано: „И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести.”.

Според преданията, законите за херметизма са дадени от , Орион, Сириус, Лира и Плеядите на първата човешка коренна раса-поларианската. Основна роля за разпространяването на законите се отдава на Хермес Трисмегист (Хермес Тривеликия, латински Mercurius ter Maximus). Който чрез различните си еманации обединява с така нареченият Синкретизъм всички закони и подзакони. Моето виждане е , че при Големият сблъсък при създаването на Вселената къс парче оформя планетата Земя, и от същият този къс са спуснати херметичните закони „написани” върху минерал-камък.

„Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите: На тогова, който победи, ще дам от скритата манна; ще му дам и бяло камъче, и на камъчето ново име написано, което никой не познава, освен оня, който го получава.”– Откровение 2:17 .

Какво представляват тези закони, заповеди или?

Цялата същност на херметизмът се състои в човешкият индивид, същност изразена с един задължителен въпрос, който всеки от нас трябва да си го зададе – „Кой съм аз и защо съм тук?”. Една легенда разказва, „че Божието благоволение се излива , като непрестанен дъжд над хората. Повечето хора обаче не получават дял от това благоволение, тъй като съзнанието им е отворено още надолу, към материята-материалното. Човек трябва да отвори съзнанието си , като първа стъпка към висшите нива, за да получи част от това божие благоволение. Втората стъпка се състои в това човешкото същество непрекъснато да разширява съзнанието си, за да може всеки да получава все повече благоволение-(да няма застой, а движение, още един от въпросните закони б.а.). Иначе , каква полза от непрестанния дъжд, изливащ се като океан пълен с благоволение, ако нашето съзнание се побира само в един напръстник?”

Не би следвало да приемаме Вселенските закони като заповед, а като даденост. Нахранихте ли си тялото вчера – нахранили сте го, а душата – не, тя стои празна, изтерзана и търсейки своето – храната, тя започва да галопира в тялото ни и след „стъпките си” да оставя белези и рани. И тялото започва да се руши. Нима е заповед майката да накърми рожбата си, не това е майчин дълг, така е и с душата ни, тя терзае от глад, неистово стене, ала чуваме ли я, вникваме ли в себе си?! Ето , защо страдаме и ни се случват неприятни неща, когато не спазваме така потребните за нас закони на Вселената.

Валидни ли са тези закони, при положение, че човек съхранява в себе си добро и зло?

Интересен въпрос. Преди да изложа мнението си, нека представя едно чудесно тълкование на Библията от Курт Тепервайн:

„Всеки от нас носи в себе си две природи: КАИН и АВЕЛ. Името КАИН значи „собственост, притежание”. КАИН е отнасящата се до Аза част от човека, която е алчна и властна и винаги се опитва да се сдобие с нещо или да наложи волята си на другите.

Намиращият се в нас КАИН иска да притежава, да властва, да се налага.

Името АВЕЛ означава „дъх, дихание”. АВЕЛ е духовната част от човека, неговата истинска природа, такъв, какъвто е той според божественият замисъл. АВЕЛ непрекъснато се стреми към хармония, равновесие, към усъвършенстване на съществуващото и иска да пробуди доброто във

всичко. Тази същинска духовна природа на човека иска на спокойствие да сътвори добро.

В Библията Каин убива брат си Авел. Нисшата природа на човека все още побеждава човека

на духа. Но в действителност Авел не може да бъде убит, тъй като той е нашата същинска природа, той е безсмъртния Богочовек във всички нас. Но този, с когото се идентифицираме, се проявява чрез нас и предизвиква болести, удари на съдбата и страдание или здраве, хармония и щастие. На нас е предоставено свободното решение, кого да ще оставим да се проявява чрез нас. Във всеки момент от живота си имаме избора да вземем ново решение. Например СЕГА!!!

Да бъдеш човек означава да обединиш небето и земята. Само в тялото духът и душата имат възможността да се срещнат, тъй като действат в противоположни посоки. Стремежът на Духа е концентрацията в отделна единица. Стремежът на Душата е да се разширява, да става всеобхватна, и по този начин да достигне до единението. Целта на духа е СЕБЕТО, отделната единица. Целта на душата е ТИ-то, взаимоотношението. Целта на материята е НИЕ-то,

съвместното съществуване.

Човекът е силово поле между двата полюса дух и материя. Но силовото поле съществува само посредством двата полюса. Ако единият полюс го няма, силовото поле изчезва. Много добри хора се оплакват от липса на сила по пътя навътре в себе си.”

Човек във всеки един момент трябва да се бори със себе си, с двата си полюса, защото, ако единият изчезне, следователно и другият ще вземе надмощие.

Казано е – Няма не наказано добро – от това следва, че в случай по собствено желание даден човек поиска да прави само добро, той трябва да е наясно и най-вече готов за катарзисът , който ще го последва, онзи преследващ неуморимо в съзнанието въпрос : „Направих добро, ала нищо на среща”. От там започва и борбата, да спра ли с доброто или да продължа.

„Който усърдно търси доброто, търси и благоволение, А който търси злото, то ще дойде и върху него.”- Притчи 11:27

Човечеството навлиза в така наречената Нова ера, достатъчно ли е узряло да борави с законите на херметизма?

Това , че съвременният човек напредва в науката, медицината и т.н. не означава , че напредва в духовен аспект. Напротив, според мен човечеството деградира. Живеем в един силно изразен материален свят, свят , който сме изградили самите ние. В самото начало казах, че от Сътворението законите на Вселената са ни дадени, това че вървим в нагоре във времето не означава растеж в пространството-духовното. Човешкото съзнание трябва да следва своите предопределени етапи, те са , посяване на духовното, отглеждане, и беритба на плодовете. Но идва един съществен момент, в случай, че сме пропуснали онзи миг в който плода е готов, настъпва презряване, падане на плода и изгниване. Именно последното-изгниване се превръща в една константа-забрава на човешката същност и движение по една опасна наклонена плоскост, която стремноглаво отдалечавайки се от онази така необходима божия благодат. Именно сега е времето да проникнем дълбоко в себе си и да се само открием.

Бихте ли свел обяснения в няколко изречения за седемте вселенски закона?

Мисля, че Дийпак Чопра най-добре ги е обяснил в своята книга, ще предоставя сърцевината за читателите:

1.Закон за чистата потенциалност. -Това е полето на чистата потенциалност, което е нашата собствена същност. Австрийският мислител и писател Франц Кафка е казал: „Не е нужно да излизаш от стаята. Остани да седиш до масата и се вслушай. Няма защо да се вслушваш, просто чакай. Не трябва дори да чакаш, само се научи да бъдеш тих, неподвижен и сам. Светът драговолно ще ти се предложи, за да свалиш маската му. Той няма друг избор; в екстаз ще се изтърколи в краката ти.“

2. Закон за даването-Вселената функционира посредством динамичен взаимообмен. Нищо не е статично. Вашето тяло е в динамичен и постоянен взаимообмен с тялото на Вселената; вашият дух взаимодейства динамично с духа на Космоса; вашата енергия е израз на космическата енергия. Всички взаимоотношения се изграждат от даване и получаване. Даването поражда получаване, а получаването поражда даване. Онова, което се издига, задължително пада; онова, което излиза, задължително се връща.

3. Закон за кармата или за причината и следствието- Понякога изплащането на тези дългове е свързано с големи страдания, ала според закона на кармата на света няма дълг, който остава неплатен. В тази Вселена има съвършена счетоводна система и всичко е постоянен обмен на енергия „за и от“.

4. Закон за най-малкото усилие- Когато наблюдавате природата в действие, ще видите, че тя изразходва минимално усилие. Тревата не се мъчи да расте, тя просто си расте. Във ведическата наука, вековната философия на Индия, това е известно като принцип на пестене на усилията, или „прави по-малко и постигай повече“. В крайна сметка достигаш състояние, в което не вършиш нищо и постигаш всичко. Което означава, че е достатъчно само да се появи някаква идея, и тя се материализира без всякакви усилия. Онова, което обикновено наричаме „чудо“, всъщност е проявление на закона за най-малкото усилие.

5. Закон за намерението и желанието- Не случайно древните мъдреци са казвали: „Аз съм онова, ти си онова, всичко това е онова и няма нищо друго.“Вашето тяло не е разграничено от тялото на Вселената, защото на квантовите механични нива няма ясно очертани граници. Вие сте като някакво раздвижване, като вълна, колебание, конвулсия, завихряне, локализирано смущение в голямото квантово поле. Голямото квантово поле, Вселената, е вашето разширено тяло.

Намерението полага основите за спонтанното без усилие и съпротивление, протичане на чистата потенциалност, търсеща израз от не проявеното в проявеното. Единственото, за което трябва да внимавате, е да прилагате своето намерение в полза на човечеството.

6. Закон за не обвързаността Законът за не обвързаността гласи, че за да постигнете каквото и да било във физическия свят, ще трябва да се откажете от своята обвързаност с него. Това не означава, че се отказвате от намерението да осъществите своето желание. Вие не се отказвате нито от намерението, нито от желанието си. Отказвате се от своята обвързаност с резултата.

7. Закон за дхармата или целта на живота- Съгласно този закон вие притежавате уникален талант, както и уникален начин да го проявявате. Има нещо, което можете да вършите по-добре от всеки друг в целия свят. А всеки уникален талант и уникално проявление на този талант задоволяват също толкова уникални потребности. Когато тези потребности съответстват на творческата проява на вашия талант, се получава искрата, която създава изобилието. Проявявайки своя талант за задоволяване на потребностите, вие създавате неограничено благосъстояние и изобилие.

И на края ще завърша с една мисъл на Айнщайн: „Искам да зная Божиите мисли… останалото са подробности.”

Интервюто взе Елен Николов

Източници: Дийпак Чопра – „Седемте закона за успеха”, Духовните закони на живота как да ги разпознаем, разберем и прилагаме“-Курт Тепервайн