Истината за Петър Дънов, Бялото Братство и паневритмията

 При Светлината се отива със светлина. Истината е на всяко едно място и във всеки по равно

На 19 август представители на Бялото Братство от цял свят  отиват на едно от Седемте рилски езера /Бъбрека/, за да отбележат настъпването на Божествената нова година.

Облечени в бели дрехи, те посрещат изгрева  и с космическия ритъм на паневритмията се свързват с невидимите същества от духовния свят, по техните думи.

С дадените им от Петър Дънов слова, тонове и движения, съчетани по определен начин, те упражняват един вид магично действие върху тялото, мислите, чувствата и волята си.

По този начин те задействат и раздвижват дълбоко дремещите сили на своето физическо и духовно естество, за да могат по-добре да разберат себе си, хората, Природа, да разговорят с творческите сили на Космоса.

Да се включат в общия ритъм на Цялото, в единния пулс на живота, на Космичния организъм.

И така, всеки един човек, като  винт, като едно малко колело във великия строеж на Цялото, да се сънастрои с Целостта.  И единичното да се включи в Единното, та взаимно да се прелеят и обогатят.

Според белите братя, това максимално енергийно обновяване, зареждане и изчистване можело да стане само в средата на август, само в Рила и само чрез паневритмия.

А Дънов казва, че това свързване с Висшия свят е необходимо за предаване на нови идеи и подтици и за получаване на Сила и Светлина.

Петър Дънов, обаче, най-малко е искал този празник да се превърне в ритуал, в религия, нищо че спонтанното бяло движение няма твърдо изразен обреден характер.

Поради липса, обаче на една обща, обединяваща „религия” на Истината, хората в ерата на честата смяна на “Големите дискурси“ (идеологии, световни системи) търсят свои малки спасителни острови.

Особено сега във все по-разрастващия се  вакуум, оставен след разрушението на обществените порядки, икономическото статукво и наднационалните проекти.

Търсят своята малка опорна точка, която да внесе някакъв порядък в хаоса и да подреди индивидуалната им вселена.

Но дали този подход е актуален и днес, дали се прави с вътрешно осъзнаване или механично, както посещаването на църква и паленето на свещи? Дали той не е изиграл своята роля за времето, през което е бил създаден?

Особено пък сега, когато всичко се мени с такава главоломна скорост, че едва ли старото може да се вмести в съвсем новите условия и обстоятелства.

Затова Тайното учение, макар и близо преди два века е предрекло, че епохата на Огъня, в която навлизаме сега, ще изгори всичко старо и непригодно.

И не е толкова от значение дали дъновизмът, или както и да наречем всяка една друга духовна практика, ще остане. Важно е да бъде работеща.

Да води до мисията и целта ни да бъдем точно тук и точно по това време. Ученията затова се сменят, надграждат, за да бъдат пригодени за новите изисквания на пространствено-времевия континиум.

А той винаги ще си остане празен, дори и да е на 2000 метра надморска височина, ако не се оплоди от поведението на Духа, по думите на една духовна учителка, която е дошла, за да събира хората от различни школи и учения с метода на синтеза.

Казва се Риния и нейните последователи все повече се увеличават.

Защото са вникнали в нейните думи, че Светлината ни  е дадена, за да я запалим отвътре с не по-малката ни от слънчевата вътрешна светлина. И формата за това е само една.

Създадени са й много копия за различаване, за разделяне, които за времето си може да са били нужни, но сега само пречат. Сега трябва да излезем от тези форми на учене и да навлезем в сътворчеството на правенето чрез разпалване на вътрешното ни Дихание на Словото.

И с това никак не навлизаме в еднообразието, напротив, всеки миг променяме формите на живот, като развиваме нови условия за раждане поведението на осъзнаването.

Защото каквито сме ние, такъв става светът, а без нашето осъзнаване той би бил само едно ненаселено празно пространство. На каквото доста прилича сега.

Но има надежда, казва Риния, само трябва да отворим сърцата си за Истината и те ще осветят всичко наоколо.

Със силата на Виделината, в която няма мрак и не е нужно да чакаш изгрева всеки ден. В нея ще бъде сутрин, не когато станеш от сън, а когато позволиш Христос да се изяви като Растеж на Истината.

Това означава и името Му. Тогава винаги ще бъде Ден. Защото със Силата на Правенето ще си светим сами. Едва тогава можем да се слеем и с лъчите на Слънцето, когато осъзнаем, че ги носим в себе си. Иначе няма да има какво да се слива.

Тъй като всички ние сме сътворени от Светлината, основната ни цел е връщане към Първичния ни източник.

Но за да открием загубената връзка с Него, трябва да се върнем в центъра си, без да се налага да търсим разни посредници, шамани, учители, които да ни водят натам, защото всеки е водител сам на себе си. Просто трябва да се  остави Божествената му Същност да си свърши работата.

А ние ще помогнем на този процес, като се изпълним с радост и благодарност  и като с тези златни нишки в нашата аура се предоставим, отдадем на Божествената Благодат. Това е истинската Божествена Връзка. И нейният „хоризонт” не е на 2000 метра, а в разгръщане Смелостта, Силите на Правенето, на Доброто и на Истината. А тя, Истината, е на всяко място и във всеки по равно.

Мястото пък, където да я изразиш, не е географско понятие, а смислово осъзнаване. То се определя с начина, по който си свързан с него. И от работата, която го изразява след нашите конкретни добри действия. Това място, което поражда отношенията, се намира навсякъде, защото Духът докосва всяко едно кътче от нашата вселена.

Но ако разбирането ни за това е ограничено с форми и канони и най-вече с неправене, а само със следването на вече изпразнени от съдържание практики, това стеснява и самото място. Така можем да четем и практикуваме каквото си искаме, но това ще бъде само един духовен онанизъм.

Но как да стигнем до осмислянето на Истината, ще се попитаме? Чрез разбирането на Словото, отговаря Риния.

А Боб Фрисъл добавя, че само нашето Слово ще ни помогне да стигнем до по-доброто бъдеще. До така нареченото от Библията Небе.

Но то е само изместване на малко по-къса вълнова дължина и на едно по-високо вибрационно ниво на енергията. Така че и Небето, и Божествената планина, и т.н. Нов Йерусалим са само едно състояние за Разбирането на Истината, т.е. на Словото.

Още по-точно казано, на нас самите, защото ние сме Словото. Затова, както го излъчим, такъв ще бъде и светът. Самото излъчване пък може да стане на всяко едно място, т.е. там, където си и по начина, по който си устроен.

А свързвайки се със себе си, обозначаваш точното място. И познавателният извор избликва чрез нас, защото ние сме на неговото място, а не той на нашето.

Така носейки познанието за себе си, няма нужда де се търсим другаде, да се определяме, да се оправдаваме или доказваме. Защото това ще означава да казваш, че дървото е дървено, че Духът не е достатъчно мощен, за да се проявява навсякъде.

Макар че и без това, Той си върши работата си. Но да Му бъдем помощници и сътворци, си е съвсем друго нещо. Нашето съдействие би съдействало за събирането Единосъщието на Духа.

Но не като се събираме на едно място и правим еднакви неща, пък били и те поклонническо-ритуални, а като го носим като приемане и Раз-би-ра-не.

Разбирането е богът Ра, който събира, казва често Риния.

Докато ние говорим за нещата, които не разбираме, защото ако ги вършехме, нямаше да има нужда да ги приказваме. Да разбираш, означава да си събрал наученото като личен опит и преживяване и да си отсял зърното от плявата.

Така както Озирис е издигнал зърното и то станало Слънце. В нас също е положен този светлинен зародиш, това зърно, като яйцето в полога на кокошката.

Но той е даден, за да даде плод, а не да излезе ялов от липса на грижи, затопляне, разширяване и излюпване. Така работи цялата вселена, както и елементите Водород и Въглерод.

Макар че сега тече голяма трансформация в това отношение.Вглерод-12 преминава неслучайно във Въглерод-7, който ще бъде в човешката ДНК горивото за възнесение на готовите да преминат в четвърто измерение души. С това преминаване в Божественото число се напомня, че Бог има власт над всичко.

Така че, ако и ние, подобно на небесната кокошка, която се отваря като утроба, за да приеме зародишите от Светлина, и ние  ги допускахме  в мислите си, в ума, в сърцето, в чувствата, положеното в нас семе на Светлината щеше да дава плод, устремен към небето на Истината.

А зародишът се дава, за да роди плод. Като преди това осветява всичко по пътя и така се превръща в клас, а в Небето се чува като глас, работещ за всеобщото благо.

И този принос никак не е без значение.Защото Бог ни е създал, за да се оглежда и расте чрез нашето съвършенство. Затова се казва в Библията :”Бъдете съвършени, както е съвършен Вашия Отец”/Мат. 5: 48/.

Тогава къде да търсим Божествената планина, след като ”каквото е горе, това е и долу”? След като и Царството Небесно, и Новият Йерусалим са навсякъде и работят по един и същ начин.

И всеки може да го събуди по начина, по който е устроен и е готов. Но в същото време и като създава нови условия, а не вървейки по старите коловози, за изграждането на този нов свят. И това място не е географско понятие, нито пък с нещо по-специално, защото така ще се отмени Божествения принцип за равнопоставеност.

Затова и ние всички сме братя, без да се именуваме такива, без да идем на специални сборища.

Дори трябва да забравим, че сме братя, за да станем такива, напомня ни Риния, защото именоването замества братското действие, иначе какъв смисъл щеше да има да казваме, че желязото е желязно.

Единството е в единосъщието на Духа. Да бъдем заедно в Духа е възможно, след като сме осъзнали природата на Божественото, чрез което живеем и ставаме Единосъщи.

И когато осъзнаем поведението на Божественото, и го проявим като Него чрез правене, чрез действие, а не само чрез молитви, песни, определени движения. Духовната наука вече доказа, че дори мускулите могат да се формират само чрез умствени, мисловни  упражнения.

Така че  с Братството ще се изразяват съвсем други неща. Във всеки случай не групови молитви и групови трапези. А това Аз-ът да влезе в Съм, да си клон от едно и също дърво. Дървото на Живота. Което няма как да не „цъфне” и да роди „плод”.

Но не само в Райската градина.А предимно тук „долу”, където дори Гос-под „слиза” да „свали” плодовете си на „пода”. Защото Високото слиза при „ниското”, за да го запали за горене, както прави Благодатният Огън.

И с нашата малка свещица  на отвореното съзнание да го посрещнем и заедно да намерим Храма на Истината.

Тогава и птицата на духа ще завибрира от полъха на хармонията, както казва един стих от Агни Йога.

Лияна Фероли