Факти за гравитацията, които противоречат на всички учебници

Законът за взаимното привличане се учи в училище. Гравитацията обяснява притеглянето между предмети с определена маса.

С гравитацията се обяснява наличието на тегло на Земята, с лунната гравитация се обясняват приливите в световния океан. На гравитацията се отдава раждането на звездите от газообразна материя.
Гравитацията обяснява целия ни свят. Какво би станало, ако бъде опровергана?
Официалната наука все още не го допуска, макар че са натрупани достатъчно антифакти. Откритието, приписвано на Нютон, е в основата на ред други закони, база за механиката.

Първите проблеми идват от учени, които искат чрез опити да потвърдят законите за гравитацията. И не успяват. Много провалени експерименти отварят път на алтернативни проучвания. Откриват се фалшификации и „натъкмявания“.
Ето някои факти, които пречат да приемем безусловно твърденията за гравитацията.

Факт #1 Гравитацията не е открита от Нютон

На всички ни е известна историята за ябълката, която паднала на главата на Нютон. Но няма истина в нея. От книгата му „Математически начала на натуралната философия“ отсъстват каквито и да било закони, свързани с привличането.
Гравитацията се споменава за първи път доста по-късно – в 19 век. Значи и нейната формула не е сътворена от Нютон.

Факт #2 Фалшифициран опит на Кавендиш

Хенри Кавендиш строи установка с две усукващи се тежести, които показват как се привличат заради гравитацията. Съвременни физици откриват, че опитът е бил некоректен, резултатите – неверни. Причина за помръдването на 158-килограмовите тежести били микровибрации в конструкцията.Опитът с Хималаите и океана. За жалост на науката, тежестта не се отклонява към тялото с по-голяма маса Много факултети са се снабдили с установки на Кавендиш, за да онагледят уроците по гравитация. Но студентите приемат всичко на честна дума, защото установките така и не се задействат.

Факт #3 Законът не работи при слънчево затъмнение

Когато Луната минава между Земята и Слънцето – както се случва при слънчево затъмнение, силата на претегляне между Слънцето и Луната е над 2 пъти по-висока, отколкото силата между Земята и Луната.
Съгласно твърденията в законите за гравитацията, Луната трябва да излезе от орбитата си около Земята и да започне да се върти около Слънцето.

Луната не проявява своите гравитационни свойства по отношение на Земята. Двойката Земя – Луна се движи не около един общ център на тежест, както би трябвало да бъде по Закона за претеглянето. Също така въпреки този Закон орбитата на Земята не е зигзагообразна, а елипсовидна.
Освен това параметрите на орбитата на самата Луна не остават постоянни. Орбитата „еволюира“, което се случва ВЪПРЕКИ Закона на Нютон.

Факт #4 Теорията на приливите и отливите е абсурдна

Всички ученици учат как приливите на Земята са следствие от притеглянето на водата към Слънцето и Луната. На това се гради дори прочутата лунна диета – чакаме от Луната да „изкара“ течностите от човешките тъкани.
Според теорията на привличането, Луната формира приливна елипса в океана с две приливни гърбици, които заради 24-часовото въртене се местят по повърхността на Земята.

На практика това е абсурд и не се случва. Водни маси би трябвало да се „преливат“ от Тихия в Атлантическия океан. Тъй като водата не се сгъстява, би трябвало да се наблюдава оформянето на гигантски гребен с височина от над 10 м. Реално приливните явления са автономни и се разгръщат не едновременно по цялата Земя, а в ограничени зони от по 1000-2000 км.Платформата на Гребенников Математикът Лаплас се чудел защо във френските пристанища приливът настъпва последователно, докато според концепцията на приливната елипса би трябвало да настъпва едновременно.

Факт #5 Теорията за притеглянето не работи

Принципът за измерване на гравитацията е прост – гравитомерите измерват вертикалните компоненти, а отклоняването на отвеса показва хоризонталните компоненти.
Първият опит да се провери теорията за притегляне на масата е предприет от физици англичани на брега на Индийския океан. Избрано е място, където се сближават най-високият в света каменен масив на Хималаите и чашата на океана. Водата е с многократно по-ниска маса от масата на Хималаите. Би трябвало отвесът да се отклони в посока на по-тежката планина, но не се случва това.

Пробно тяло е поставено на еднаква височина над планината и над водата. Свръхчувствителните прибори – гравитомерите, не откриват разлика.
По пътя на опита е установено още, че силата на тежестта не намалява в дълбочина – това е изпробвано в дълбоки шахти. Тя продължава да расте, като зависи единствено от разстоянието до центъра на Земята.

Факт #6: притеглянето не важи за всички?

В Слънчевата с-ма при повечето малки тела гравитационната претегляща способност отсъства напълно. Като се изключи Луната, при над 60 спътника на планети не се наблюдават признаци на собствено притегляне. Това е доказано с косвени и преки измервания.
В научни публикации са посочени и други факти, които доказват пробойните в закона за гравитацията. Например това, че астероидите на Сатурн не се подчиняват на тези формули. Експериментални изследвания влизат в противоречие с общата теория на относителността. Официалната наука продължава да се опира на нея, въпреки че все повече доказателства посочват нейната несъстоятелност.

Съществуват природни аномалии с гравитацията, които не намират обяснение в официалната наука. Ето защо съществуват голямо количество алтернативни изследвания с впечатляващи резултати в областта на антигравитацията. Те от корен опровергават официалната теория.

Някои изследователи анализират вибрационната природа на антигравитацията. Този ефект нагледно се показва в опит, при който капки висят във въздуха заради акустична левитация. С помощта на звук с определена честота капките течност уверено се задържат във въздуха.

Антигравитация при насекомите

Малцина знаят, че сибирският ентомолог Виктор Гребенников описва антигравитация при насекомите. Големите насекоми като майския бръмбар летят по-скоро въпреки законите на гравитацията, отколкото благодарение на тях. Въз основа на изследванията си ученият създава антигравитационна платформа.

Интересното е, че Гребенников умира при странни обстоятелства и разработките му са частично загубени. Само част от неговата платформа е съхранена и може да се види в музей в Новосибирск.
Уредът и блоковете, които е преместил Още едно практическо използване на антигравитацията се наблюдава в град Хоумстед, САЩ, където се намира странна структура от коралови монолитни блокове. Тя е построена от латвиецът Едуард Лидскалнин в началото на 20 век. Този мъж бил със слабо телосложение, нямал инструменти и техника, а тогава нямало и ток.Лидскалнин не би могъл да се спусне в океана и да извади многотонните каменни блокове. И все пак коралите били доставени на неговия участък и наредени с идеална точност.
След смъртта на Едуард започнали изследвания на творението му. Заради експеримента докарали най-мощния булдозер, за да помести един от 30-тонните коралови блокове. Булдозерът боксувал, но не успял да помръдне блока.
Вътре в кораловата структура бил намерен странен прибор. Представлявал метална конструкция с 240 магнита, вградени от външна страна. Ясно било, че латвиецът е използвал този уред, за да докара и нареди тежките блокове. Но как точно работи устройството, до момента остава неразгадано.

Освен това е известен ефектът Хатчисън, наречен в чест на канадски инженер изобретател. Ефектът се проявява в левитация на тежки обекти, сплав от разнородни материали (например метал и дърво). Регистрирало се аномално загряване на метала при липсата на източник на топлина наблизо. Ето видеозапис на този ефект.

Източници: , https://boeing-is-back.livejournal.com и др.

Има още примери и изследвания, които опровергават базисни твърдения. Официалната наука не се решава да се реформира, да промени схващанията си. Засега.