15+ тайни, цитати и факти за Христо Ботев. Стихотворения, биография. Левски и масонство

Биография на Христо Ботев и интересни факти. Цитати, творчество и стихотворения и кратък анализ. Вестници. Къща-музей. Филм. Избрани рисунки (портрети). Революционна дейност. Презентация

Само свободният може да се нарече човек в истинския смисъл на думата, пише Христо Ботев през 1875 г. Няма да измине и година от тези му думи, и той ще напусне света – живял според своя висок идеал.

За Ботев истинската смърт така и не настъпва. Той оглавява обществото на националните герои – български светини, които вдъхват дълбок смисъл на понятието българи. Ботев, Левски и другите революционери стават постоянен източник на вдъхновение. Те държат пред нас висок идеал и постоянно ни подтикват да се стремим „нагоре“ към нивото на най-стойностните представители на нацията ни.

Животът на Ботев накратко
Периоди	Какво се е случило
1847 – 1863	Раждане и основно образование в Карлово и Калофер (до 16-год. възраст)
1863 – 1867	Години в Русия – учи в гимназия и университет в Одеса, учителства в Бесарабия (до 20-год. възраст)
1867 януари – септември	завръщане в Калофер, учителстване и проповядване
1867 октомври – 1876 май	емигрантство в Румъния – учителства, списва вестници, развива нелегална дейност с кратки пътувания до България и Русия (29-год. възраст)
1876 (5 – 20 май)	организира и оглавява чета от 205 души, която влиза в България и среща турски войски при Милин камък и Вола, където загива

Любопитни факти, биография на Христо Ботев

Ботев живее едва 28 години и 6 месеца. Като време изглежда малко, но това е пълнокръвен живот, пропит със смисъл. Без „празни“ периоди – Христо е живял интензивно и целеустремено.

Детство. Къде е роден? Кога? Зодия. Къде учи?

Христо се ражда на бележита дата – на връх Коледа 25 декември. Впоследствие календарът е реформиран и рождената му дата става 6 януари, което пак е Коледа, макар и за руските православни. Можем да съзрем свръхестествено пророчество в този факт – на света идва личност, която ще „тегли“ масите напред и нагоре, както самият Исус.

Независимо от календара, зодията на Ботев не се изменя. Той е Козирог, под който се раждат много велики хора. Отличават се с лидерски качества, силна и амбициозна природа, упорити и отговорни по природа.

Не е случайност, че прогресивна личност като Ботев произхожда от прогресивно семейство. В години на бедност и невежество, съдбата го поставя до един от най-напредничавите и образовани хора на своето време – даскалът Ботьо Петков. Като народен учител, Ботьо просвещава множество млади хора, а също и сина си. Христо учи, където работи баща му – Карлово и Калофер, а в един период Ботьо му преподава лично у дома.

През 1863 г. Ботев завършва училището в Калофер – това ще остане единствената придобита образователна степен. Нататък той ще учи много и на различни места, но или ще бъде изгонван, или ще напуска поради революционната си дейност.

Ботев не остава недоучен или необразован. Напротив, той надминава баща си, придобивайки още по-широк светоглед. Ботев придобива ценната способност, достъпна на малцина, да се издигнеш над малките факти и да видиш картината в цялост и да разбереш нейния истински и дълбок смисъл.

Семейство, братя и сестри

Ботьо и Ивана Петкови имат девет деца – 7 момчета и 2 момичета. Както е обичайно за онези времена, оцеляват по-малко от половината.

Христо е първороден. Освен него, порастват още три момчета – Стефан, Кирил и Боян. Сестра му Ана също доживява зряла възраст, но загива при раждане на първото си дете.

И двамата родители на Ботев са били забележителни като личности. Майката Ивана се славела с две неща – хубост и преклонение пред българското. Така е възпитала и синовете си.

Името Иванка се продължава чрез внучката й от Ботев. За жалост младата Иванка умира на 30 г. Родът Ботьови оцелява благодарение на Кирил, който доживява преклонна възраст и оставя потомство.

Неговата любима

Мила ми Венето… Няма българин, който да не знае за любимата на Ботев, обезсмъртена чрез прощалното му писмо и стихотворението „На прощаване“.

Тя е търновка, предполага се – „набор“ на Ботев. Омъжва се в Търново и ражда син Димитър, също овековечен в прощалното писмо. След 4 години брак Венета напуска мъжа си заради лошо отношение и отива в Букурещ при вуйчо си (там ще се запознае и ще се омъжи за Ботев).

Пикантен момент в биографията на Венета става въпросът дали тя се е развела с първия си мъж Дончо или не. В книгата си за Ботев Захари Стоянов твърди, че се е развела. В мемоарите си внучката на Венета от сина Димитър твърди, че не е имало развод.

Ботев и Венета сключват граждански брак. Те се срещат в 1874 г., женят се юли 1875 г., през април 1976 г. е родена Иванка. Тя няма да види баща си, който след броени дни ще загине.

Христо Ботев журналист. Вестници

През емигрантските си години в Румъния Ботев развива бурна публицистична дейност. Той има в пъти по-богата публицистика, отколкото поезия, макар да е познат със стиховете. Чрез публицистичната проза той изразява, развива и изчиства революционните си виждания за България, мястото й в света и нейното бъдеще.  

Всичко започва в Браила през 1867 г. 20-год. българин постъпва като словослагател във в. Дунавска зора. Докато е там, подготвя книга от проза и стихове под името „Първи поетични опити“, която не се отпечатва от бедност. В Дунавска зора излиза само стих. „Към брата си“.

През 1869 г. като учител в Измаил, Румъния, публикува в сатиричния, но революционен в. Тъпан. На следващата година публикува във в. Свобода (там се отпечатват знаковата „Елегия“ и „Дялба“).

През 1871 г. в Браила Ботев взема списването в свои ръце. Между юни и август излизат 5 броя на в. Дума на българските емигранти.

През 1872 г. след затвора във Фокшан той работи като печатар, сътрудник и редактор на Каравелов във в. Свобода, впоследствие преименуван на в. Независимост.

Междувременно през 1873 г. опитва пак да списва собствен вестник – Будилник, но след три броя изданието спира пак поради липса на пари.

Повечето му стихотворения са обнародвани във в. Независимост. До 1874 г., когато вестникът спира, там излизат и знаменитите му фейлетони. От 1875 г. минава към в. Знаме, но това издание спира същата година.

Тогава най-накрая Ботев успява да отпечата собствена книга със стихотворения, заедно с календар за 1876 г.  и последната си творба за Левски.

Революционна дейност, в Одеса, в Румъния, в Русия

За начало на революционната му дейност се сочи 1867 г., когато в Гюргево Ботев се свързва с българската емиграция – хъшове, останки от разбити чети.

Само че „революционното начало“ е по-ранно – през 1866 г. Ботев е гимназист в Одеса. Там той попада сред полски революционери и се самообразова по руските класици. Започва да пропуска учебни занятия, за да стои в библиотеката и да поглъща Чернишевски, Тургенев. В училището се показва като буен, непокорен и неприемащ строгите дисциплинарни правила. В крайна сметка е изключен.

Но да се върнем на Гюргево, където Ботев попада сред „свои“ – революционната емиграция. През 1868 г. сам става четник при Желю войвода. Същата година той пътува с него до Одеса за набиране на средства за въоръжаване.

В общуването си с бившите четници, Христо избистря идеологията си. Изразява я в стихове и публицистика – революцията е единствен изход за поробена България. Разминаването му с Левски е само процедурно. Левски настоява за подготовка за въстание, Ботев вижда народа като готов и се застъпва за незабавни действия.

През 1874 г. Ботев активно работи в БРЦК (революционния комитет), избран е за негов член, става и секретар. Нетърпението на Ботев за незабавно въстание се активизира при въстание в Босна и Херцеговина. Ботев и Стамболов инициират главно събрание на БРЦК и налагат идеята за незабавно въстание и в България. То се обявява на 16 септември, известно е като Старозагорското. Проваля се поради слабо участие. На един от сборните пунктове идват едва 24 въстаници. В околните села функционират 5-6 чети с 800 души.

Неуспехът край Стара Загора изостря противоречията в Комитета и Ботев го напуска, малко преди самият БРЦК да прекрати дейността си.

Априлско въстание

Старозагорското въстание дава принос – то задвижва серия от събития, които водят до Априлското въстание през 1876 г. Жестоките наказателни мерки на турските власти при потушаване на въстанието провокират намесата на Великите сили. Въстанието не успява, но неговата цел – да. То дава повод за Руско-турската война, която води до практическото освобождаване на България през 1878 г.

Христо Ботев и неговата чета

Старозагорското въстание става причина Ботев пряко да се включи в действията по освобождаване на България. Закупено е оръжие за Трети революционен окръг – Враца, което не успява да бъде доставено. Започва набиране на четници, които да пренесат оръжието. Ботев участва в набирането на средства и въоръжаване на четата. Формированието още не е готово, когато избухва Старозагорското въстание и притиска за незабавни действия. Никой не иска да оглави четата и с това се заема Ботев.

Ботев и Левски масони?

Тази теза е лансирана от историк, социолог и колекционер в книгата „Ролята на масонството в борбите за освобождение на българите от Османско иго“. Авторите намират общи принципи в масонството и българската революция. Предоставят данни за приемане на Левски в масонската ложа.

На една от публикуваните в книгата снимки се вижда Ботев пред маса с череп и сабя. Тази снимка се тълкува като запечатваща масонски ритуал.

Христо Ботев и кораба Радецки

Историци и публицисти обичат да определят като Път към безсмъртието събитията между 16 май и 1 юни. Само 15 дни, но последните в живота на великана Ботев. На 16 юни четата поема към България, на 1 юни Ботев загива.

Последният път е израз на движещите сили в онези времена – амбициозни цели, огромна смелост и жертвоготовност на фона на слаба подготовка и слабо материално осигуряване. Четниците не са обучени, не са и добре въоръжение. Но въстанието избухва преждевременно и те трябва да тръгнат.

Преминават Дунав с кораба Радецки. Всичко е казано в „Тих бял Дунав“.

 

Смърт и гроб (лобно място). Години

На 17 май четниците целуват пръстта на Родината и се кълнат да умрат за нея. До дни повечето от тях ще я изпълнят. Очакваната помощ от Враца не идва, а при Милин камък ги среща редовна войска. Двайсетина души загиват, а останалите се оттеглят към Стара планина.

В нощта срещу 1 юни те стигат знаковата местност Вола. Там ги откриват башибозушки части, скоро подкрепени от редовна войска. Битката се води през целия ден, Ботевите хора изразходват всичките си муниции. Когато огънят затихва, един куршум оставя воеводата на място.

Знаковият момент е отправна точка за спорове и възникване на версии. Според едни, мястото е Вола, според други – връх Камарата. Според едни, куршумът е турски, според други – той идва от своите, от някой четник. Анализ на релефа и разположението на силите дава превес на втората версия. Но ние като народ и българи предпочитаме да я игнорираме и да държим на първата.

Османските войници отрязват главата на Ботев и я излагат на площада във Враца. Тялото му оставят непогребано.

Съдбата на тленните останки и на главата вълнуват още съвременниците, та досега. Някои твърдят, че седем обезглавени тела са погребани в двора на врачанската църква „Възнесение“. Други смятат, че костите са останали на лобното място.

Каквато и да е истината, физически гроб на Ботев няма. Той е в сърцата на българите – на всички нас, които при сирените на 2 юни замираме. Животът спира за минута – минута, която се изпълва само от Ботев и от съзнанието за величието на България и българите – великани.

Къща-музей

Националният музей на поета, хуманиста и революционера в Калофер е физическото място за отдаване на почит. Комплексът включва къща – музей и училището на даскал Ботьо. Там и в околностите съществуват забележителни места, за които четем в биографията и книгите. Например пред музея има камък, от който Ботев говори на 11 май през 1867 г. В училището можем да присъстваме на урок по родолюбие. Много ученици там получават свидетелствата си.

В сайта на музея са публикувани факти и данни, приети за официални от историческата наука.

Готови презентации

По повод обучението си и заради празници много ученици са изготвяли презентации за етапи от дейността на Ботев. Някои от тях са качени в интернет за общо ползване.

Топ цитати и мисли на Христо Ботев

Поетичното творчество на Ботев е неголямо, но всеки ред е изрязан в бълг. съзнание. И не само защото се учи подробно в училище. Думите му са обладани с невероятна сила, която не се губи през вековете, а напротив – от разстоянието на времето придобива още по-дълбока смисленост. Тоз, който падне…, Но стига ми тая награда…, Моята молитва“ се сбъдва… са думи, изрязани с кръв, и фундамент на българското самосъзнание.

снимки

Идеология на Христо Ботев

В центъра й стои една дума – България. Мечтата за България се изразява пак с една дума – свобода.

Всичко в живота на Ботев се разполага като концентрични кръгове около този център. Бит, работа за прехрана, публицистично и поетическо творчество, революционна дейност – всичко това е едно и е подчинено на главното: България – свобода. Ботев е пример сливане на всички аспекти на живота. Съвременната дума е пълно интегриране, тогавашната – пълно отдаване. До смърт.

Рисунки за оцветяване и принтиране

Срещу 2.99 лв се закупува книжка за оцветяване по живота на Ботев. Тя е създадена за деца – забавен и приятен начин за усвояване на факти от историята на революционера. Книжката се казва „Оцветяване, рисуване, любопитни факти“.

От тази страница във фейсбук се свалят изображения на Ботев на връх Вола, на кораба Радецки и на родния му дом в Калофер.

Татуси, татуировки с Христо Ботев

Изображения на Ботев присъства в каталозите на някои студиа за татуировки. Националната тематика е сред не особено популярните, но има своите почитатели.

Темата, претворена в татуси, има и своите противници. „Оставете Ботев и Левски в учебниците, и те дори биха били благодарни“, се призовава в една статия за историческите мотиви при татуировките.

Цитат в Сорбоната, мит или реалност?

Мит! Казват, че Ботев като поет е увековечен в знаковия парижки университет – Сорбоната. Първите четири стиха от „Хаджи Димитър“ били издълбани със злато върху колона, гласи легендата. Това не отговаря на истината, но по никакъв начин не хвърля сянка върху стойността на Ботевото творчество.

Филми за Христо Ботев

Ботев (2022) – игрален филм за живота и делото му.

Ботев отвъд понятното (2021) – документален.

Ботев в сянката на паметника (2015) – документален.

Свобода или смърт (1969) – игрален.

Творчество на Христо Ботев и кратък анализ

• В кой исторически период попада творчеството на Христо Ботев? Творчеството му се датира така: 1867 – 1876. Тези 9 години са част от национално-освободит. борби на бълг. народ срещу Османската империя;
• Кое е първото стихотворение на Христо Ботев? „Майце си“ е първото обнародвано произведение през 1867 г., затова се приема за начало на творчеството му. Няма данни дали то е и първото, което поетът е написал;
• Как престоят в Русия повлиява на идеологията на Христо Ботев? През 40-е години на 19 век напредничавите българи започват да изпращат децата си в Одеса, за да се образоват по-добре. Там се създава ново интелектуално поколение, т. нар. първа литературна генерация. Развива се книжовна дейност, има изявени творци. Ботев пристига тук 20 години по-късно и попада в оформена идеологически среда. Тук написва „Майце си“, чете руски класици и попива идеите им.

Борба

Стихотворението излиза през 1871 г. във в. Дума. То е анализ на порочните закони, които движат света – лъжа и робство, които превръщат земята в „пуста“. В края поетът дава решението и то е: Свинец!

Идеята идва прекалено радикална за онова време. Последните десет строфи от „Тъй върви светът!“ са спестени при първата публикация. Те са добавени в книгата със стихове на Ботйова и Стамболова.

 

Хайдути

„Хайдути“ е зов, призив към дълбоките качества на българите, които са показвали много пъти във вековната си история. „Който иска, да тегли“. Но за юнаците решението е като в „Борба“: свинец.

Хайдутите са най-смелите български чеда, които Ботев дава за пример – като идеология, действия и морал. Песента за тях не само ги прославя, тя е като пробуждащ рог за спящите българи. Тя припомня на народа неговия непримирим дух, който вече трябва да се разбуди и да се представи пред света.

Писането на поемата започва през 1866 г. в Одеса. Тя остава незавършена и въобще не намира място в стихосбирката на Ботев.

На прощаване

Годината е 1868 г. Идеите на Ботев прогресират и се оформят. Той вижда въоръжената борба като неизбежност, като единствен път за народа на българите. Самият той в този период участва в подготвянето на четата на Желю. Изпълнен е с въодушевление и трескаво очакване, както и останалите емигранти в Румъния. Тези настроения на поета и обкръжението му намират израз в това стихотворение.

 

Елегия

Елегиите са литературен израз на концентрирани мрачни чувства като болка, печал, безнадеждност. У Ботев те са провокирани от битието на българите в границите на Османската империя. Болката идва не само от бедността и потиснатостта на народа, но и от неговата апатия и бездействие. Затова накрая на произведението чувството ескалира в ирония: Чакаме и ний ред за свобода!

Видео: подробен анализ на Елегия и Борба.

 

Странник

В стихотворението се развива критичното отношение на Христо Ботев спрямо народа, който търпи наложеното му бреме и нищо не предприема. Това, което в Елегия е ирония, тук градира до откровена критика: глупецът залита към добър живот, но този живот е скотски, а не човешки!

Майце си

Вероятно това е най-съкровеното за българите Ботево стихотворения. Думите ни принуждават да усетим и възприемем безнадеждността на онези времена, когато съвестният човек е лишен от правото на базови човешки радости. Страданието превръща истинските български синове в скитници. Това е като черна майчина клетва. Но тази клетва не идва от майката, разбира се. Тя е поради робството, което като слана попарва младите българи, цяло едно поколение.

Поетът предвкусва смъртта – в това стихотворение тя е единствен изход, единствено очаквано бъдеще. Кръвта ще изстине във вените, тялото ще изгние в земята. Друго бъдеще няма. Единствено скитникът се надява да зърне за последно близките си.

Хаджи Димитър

Съдбата на героите на България е следната: да паднат поразени в планината, да бъдат оставени сами, докато кръвта им изтича и попива в земята, изложени на безмилостното слънце и на милостивите зверове. Ботев предвкусва собствената си смърт. Какво пророчество! Само след три години той ще падне в планината, а костите му ще се загубят – без гроб и без паметен надпис.

Видео: Документи и факти за Хаджи Димитър.

 

По няколко думи накратко да още знакови произведения на Ботев:

• До моето първо либе. В този безумен свят любовта е невъзможна. В свят на болка, рани и скръб, няма място за младост, няма място за либе. Душата и раненото сърце копнеят за нещо много по-голямо, за нещо велико. И тук поетът изразява виждането си за развръзка: конецът ще е кървав – смърт и хладен гроб;
• Моята молитва. В това произведение Ботев надскача съзнанието на своето време и изразява напредничави идеи от бъдещето. Истинският Бог не е в църквите и религията, а е във всяко сърце и душа. Той е честната съвест, която диктува как да живеем и на какви ценности да се кланяме. А в онзи момент от историята на България съвестта на честните хора говори за борба, за собствено жертвоприношение през голямата Идея за Свободата;
• Патриот. Ботев критикува безмилостно тогавашните обществени ценности са стремящия се към благополучие еснаф. Той разкрива лъжовността като същина – фалшивите проповеди в църквите, безсъдържателните лозунги, патриотизма само на думи. А всъщност светът се движи от една цел – парите и благополучието. Но те вече са невъзможни, това се усеща и в Патриот, а се развива по-широко в останалите произведения;
• Ней. Това е единственото стихотворение на Ботев, което не засяга политическата обстановка и идеологията на напредничавите българи. То е лично, със събитиен повод от живота. Явно Ботев е бил влюбен в жена, която е избрала друг мъж (вероятно заради богатството му). Изследователите посочват две възможни „претендентки“  – Мария Горанова, омъжена в Котел, и Параскева Шушулова, омъжена в Калофер. Годината на написване на стихотворението датира тези събития за 1872 г.;
• В механата. Поетът иска да забрави действителността, да се упои с вино, докато на душата олекне, ръката омекне, а реалният ужас наоколо изчезне от полезрението. Уви, това е невъзможно. Това е изход, който няма да се реализира от стойностни и силни духом хора като Христо Ботев. Такъв изход е достоен само за идиоти.

Поезията на Ботев ни разкрива огромната пропаст в българското съзнание от последните години на робството. Народът като цяло е в бездната на примиреност и безнадеждност, но от тази тъмна маса излитат нагоре силни, мощни, велики души. Души, които имат способността да изстрелят един цял народ в ново, абсолютно различно бъдеще. Това е революцията, която мени живота на цялото, благодарение на жертвената смелост на единици.