Ето как това момиче превъзмогна страховата невроза!

Здравейте на всички, които страдат от това ужасно състояние – страхова невроза, написа читателка на Chudesa.net под публикацията ТУК> „Какво представлява страховата невроза и как се лекува“

Казвам се Ива и страдам от това нещо вече 6 години! Сега съм на 28, а когато бях на 22 го получих за първи път.Чувството беше ужасно, имах чувството, че сърцето ми ще изскочи, изгубих си походката за миг не можех да помръдна, скова ми се цялото тяло, даже не успях да кажа на приятелите си, които стояха до мен, че ми се случва нещо странно.

Почувствах се толкова безсилна и за миг си помислих, че ще издъхна в ръцете им. Всички около мен се стресираха ужасно много, това нещо предизвиква страх не само у вас, а и у хората, които са до вас и го наблюдават заедно с вас. Спешно ме закараха в болницата със съмнения за инфаркт или инсулт и те не знаеха какво точно съм претърпяла. Това нещо ме изплаши още повече, казах си: Та аз съм само на 22 какъв инфаркт или инсулт?! Влоших се още повече, но изследванията ми бяха перфектни. Всички ми казваха няма ти нищо и че съм в отлично здраве, а аз се чувствах като развалина.Тогава си казвах защо изследванията ми са добри, а аз се чувствам толкова зле? Накрая се оказа, че трябва да посетя психиатър. Като чух това решение на докторите за психиатъра си казах: Ето на, сега вече и в лудницата ще ме вкарат. Състоянието ми още повече се влоши, но наистина психиатърът много ми помогна. Без да й казвам какво ми беше състоянието тя само като ме видя веднага започна да ми казва как се чувствам. Толкова много се успокоих, че най-накрая намерих човек, които наистина ме разбира точно какво ми има. Имах чувството, че психиатърът беше врачка. Тя знаеше всичко. През 10 доктора минах, никои не можа да разбере какво ми е, а тя ме разбра само с поглед. Бях в много тежко състояние наложи се да пия хапчета за около 6 месеца. Но тук вече идва страшният момент като трябва да спреш хапчетата. Много ми беше трудно без тях, но си казах сама на себе си: Не мога цял живот да карам с хапчета, трябва само повече воля и може и без тях. А сега ще ви кажа от личен опит на мен какво ми помагаше в такива състояния. Когато усетите, че започнете да треперите и че ще настъпи всеки момент срив, отворете широко прозорците, ако сте вкъщи, дишайте дълбоко и си повтаряйте: Няма нищо да се случи. Опитайте се точно в този момент да си мислите за нещо хубаво, за нещо, което много ви е радвало и ви е карало да се смеете някога. Това много помага. Когато настъпят черните мисли в главата ви, винаги се опитвайте да отклоните мисленето в положителна посока, не задълбочавайте негативните мисли. И другото, лично на мен, което ми помогна, беше работата. Когато започнете работа вашите мисли се насочват в друга посока и постепенно забравяте за проблема. После се появиха двете ми деца и съвсем забравих за тъмните и гадни мисли, вниманието ми беше изцяло насочено към бебето. Не стойте на едно място, винаги гледайте да извършвате някаква дейност, за да може мозъкът ви да мисли и за други неща не само за пристъпите.И най-важното – намерете си приятел до вас, които да ви изслушва в такива моменти. Много е важно това, което мислите, да има с кого да го споделите. Повярвайте ми, олеква наистина! Беше ме страх да влезна да се изкъпя, да отида до тоалетна, да се кача в кола, автобус, да излизам навън, понякога даже и да спя, но благодарение на всички тези фактори, описани по-горе успявам да се справям, поне за сега, със моето състояние без хапчета. След първата ми най-тежка криза, когато бях на 22 ми се е случвало само веднъж миналата година. Пак успях да се справя и без лекарствата. Пожелавам на всички вас да успявате да овладявате ситуациите като мен! Пожелавам успех на всички с тези тежки и трудни пристъпи! Ако имате въпроси, пишете ми, с каквото мога ще ви помогна. Горе главите и смело напред! Не се предавайте! Можете и сами да се справите, знам че е много трудно, но ако се постараете повече, ще успеете да преборите страховата невроза!