Чудеса.net
Дзен медитация е сред най-ефикасните начини за постигане на душевно равновесие и вътрешна хармония
Дзен медитация – древната будистка религиозна практика прочиства душата от всичко, което я натоварва и спомага за отварянето на сетивата за максималното наслаждаване на хубавите неща в живота.
Какво обаче не знаехте досега за практикуването на дзен медитация? На първо място, трябва да с имате обособено специално местенце у вас, което да използвате единствено и само за медитация.
Не слушайте псевдо специалистите, които ви казват как да го обзаведете. Мястото, където ще практикувате дзен медитация, трябва да бъде съобразено единствено с вашето собствено усещане. То трябва да ви дава чувство на спокойствие и вътрешен мир и да бъде достатъчно тихо, за да се отпуснете.
Съдържание:
Популярната поза „Лотос“ също не е задължителна за практикуването на дзен медитация. Още повече, ако сте все още нови в медитацията, е важно да си изберете поза, която няма да ви измори и в която можете да стоите дълго време. Най-удачният вариант е да седнете „по турски“ или да застанете на колене с възглавничка под тях. Застанете с полуотворени очи и обърнете дланите на ръцете си нагоре.
Започнете да вдишвате и издишвате дълбоко. Много важно е да правите това не с гърдите си, а с диафрагмата в долната част на корема ви. Опитайте се да не местите гръдния си кош, дишайте с корема. Изчистете мозъка си от всякакви мисли и просто се отпуснете. Звучи лесно, но на практика не е точно така.
Първите няколко пъти ще ви се стори изключително трудно, но с достатъчно практика ще се научите да се „изключвате“.
Четири грешки, които не бива да допускате при дзен медитация
Ето ги основните, но фатални грешки, които поради недостатъчна осведоменост може да допуснете:
Усилието.
Не си мислете, че концентрацията изисква усилие, за да е резултатна. Напротив – отпуснете се колкото се може повече и тогава концентрацията сама ще си дойде лека-полека. Тя не е резултат от напъване, а от отпускане на тялото и на ума.
Самодисциплината
Тя е тясно свързана с концентрацията. Тя обаче не означава насилване на желанието или нежеланието ни, а умение да си кажем, че за пет минути няма да изтървем кой знае колко от станалото и е по-добре да помедитираме, отколкото да избързаме с нарязването на лука например.
Напрежението.
Изобщо не си мислете дали нещо ще стане от опитите ви или ще се провалите. При всички случаи ще стане – малко, но от сърце, както казваше един истински практикуващ йога.
Отговорност.
Забравете за чувството за отговорност, че като сте започнали веднъж, непременно трябва да стигнете докрай, защото другото ще е провал и само губене навреме. Върнете се към първите редове – не сте на училище, където накрая ще ви изпитват. Правите нещо, защото ви доставя удоволствие. А това вече е положителен резултат.
