Божието провидение достига и наказва всички, които вършат злини

Божието провидение достига всички, които причиняват злини

Българският народ твърди, че Господ забавя, но никога не забравя лошите постъпки и ги наказва.

Това правило се отнася за обикновените човешки отношения, така и за хората, които служат на Всевишния.

Потвърждение за това твърдение намираме в житието на Св. свещеномъченик Дамаскин Габровски, чиято памет почитаме днес, заедно с тази на преп. Ромил Видински или наречен още Бдински.

Свети Дамаскин Габровски

Св. свещеномъченик Дамаскин е роден в гр. Габрово, Великотърновска епархия.

Подстриган е за монах в Хилендарския манастир. Назначен е за игумен на Светата обител.

Завърнал се от Света гора, Атон в България по манастирски дела и отседнал в манастира „Св. Св. Петър и Павел” в Свищов през 1770 г.

Манастирът е използван и като метох на Хилендарския манастир.

В Свищов Хилендарският манастир разполагал с имоти, които били отдадени под наем на турци. Св. Дамаскин трябвало да събере наемите и да ги занесе на Света гора.

Турците извършили голям грях като набедили несправедливо Божия служител, че е поругал честта на една туркиня с нисък морал. Трябвало да го осъдят на смърт, но междувременно му предложили компромисен вариант. Турците обещали да пощадят живота му ако се отрече от Христос и стане мюсюлманин.

Смело и твърдо Св. Дамаскин отговорил, че е роден християнин и такъв ще умре, защото ако се отрече от Христа, това за него означава да се откаже от вечния живот. Без Христос няма спасение и няма вечен живот.

Монахът Дамаскин незабавно бил осъден на смърт чрез обесване. Екзекуцията е извършена на 16 януари 1771 г. в Свищов. За бесилка използвали черницата в двора на манастира.

Тялото на праведния Дамаскин било положено в гроб в двора на Светата обител. След като научили за гибелта на своя събрат, монасите от Атон му написали житие.

Трагична била съдбата и на безчестните турци, които погубили преподобния Дамаскин и го превърнали в мъченик за Христовата вяра. Наскоро след коварната гибел на Св. Дамаскин Габровски, те се удавили в река Дунав.

Населението на Свищов прозряло в тяхното нещастие намеса на Божието провидение и жестоко Божие наказание не само за самите погубени злосторници, но и за техните близки, които са страдали за своите удавени роднини.

Житието на преп. Ромил Виниски (Бдински) можете да прочетете ТУК.