Чудеса.net
Православната църква за четвърти път се прекланя на 14 септември тази година пред животворната сила на Кръста Господен
В българския народен календар празникът е известен като Кръстовден или Кръстов. Народът го е нарекъл така не само заради „честния кръст“, а защото денят „се кръстосва с вечерта“ – настъпва есенното равноденствие, четем във вестник „Торнадо“.
По стар обичай жените ходят на църква, палят свещи за здраве и раздават питки в името на светия животворящ кръст Господен. Свещеникът обикаля къщите и хармана, ръси със светена вода за благополучие и щастие на семейството.
Кръстовден се смята за празник на земята и благодатен ден за начало на есенната сеитба и гроздобер. За да има берекет по нивите и лозята, не се оставя нищо почерняло на огнището, а мъжете освещават първите семена, приготвени за посев.
За празника жените раздават прясна пита -„житна жертва“, с която се умилостивяват стихиите, за да има здраве и берекет. Първото откъснато грозде се освещава в черквата и се раздава за плодородие.
По традиция на Кръстовден се спазва строг пост в чест на Кръста Господен. Нарежда се софра само с постни храни. На обредната трапеза отецът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка. Стопаните го даряват с варива и зеленчуци и най-вече с жито от новата реколта.
В някои села Кръстов се чества като празник на народните лечителки и баячки. На този ден всеки, намерил изцеление за страданието си, отива при своята лечителка с прясна пита и цветя, дребни подаръци и пари, за да засвидетелствува своята благодарност и уважение.
В много селища 14 септември бележи началото на есенните седенки и активния предбрачен сезон – време за годявки, сватби и кръщенета.
