Преданието, че костите на хора, попаднали в плен на истинска любов, се превръщат в тюркоаз, принадлежи на персийците.
Имали са право да предполагат, че е така – най-хубавият, с цвят на бистро синьо небе тюркоаз, се намира по техните земи.
Имаме още един доста хубав материал по темата ТУК: Всичко за камъка тюркоаз, носителят на щастието!
Всеки, който прочете тези редове, ще се усмихне.
Глупавият ще си помисли, че му поднасят някоя шарлатания, умният – че става дума за иносказание – едно се казва, а друго се разбира.
Мъдрият ще се зачете и ще разбере за какво наистина става дума.
А в Европа – люлката на класическата цивилизация, никъде го нямаше с това качество.
Поне доскоро – докато големият наш учен Ангел Кунов откри българско находище на тюркоаз в Източните Родопи – със същия цвят като персийския!
Дотук е интересно само за специалистите, а уважаемият читател ще си каже: Е, и къде всъщност е гвоздейчето, което чака да бъде забито?
Ето къде е: съвсем наскоро, при експедиция в същата тая планина, открихме минерал с прекрасен тюркоазен цвят, тежък точно 152 грама.
Размерите му са шест на седем сантиметра – колкото цигарена кутия.
За такъв тюркоаз биха могли да мечтаят и в наследника на Персия – днешен Иран.
Те наистина могат да мечтаят, защото намереният от нас къс потвърждава казаното от техните прадеди – то е кост, превърната в тюркоаз!
Истинска, много добре запазена кост, която не иска да си напрягаш мозъка, за да я възприемеш като такава.
Всеки може да я види и пипне, без да се налага да плаща за това.
Тук ще цитирам уважавания от нас известен китайски лекар д-р Ван, който в началото на една от своите книги пише, че отправящият каквото и да е послание към другите автор трябва да се отнася изключително отговорно към това, което казва.
Напълно съм съгласен с него, затова отделих немалко време да потърся къде е мястото на намереното от нас.
Не казвам “откритие”, “уникат”, “сензация” – не!
Просто кост, превърната в тюркоаз.
ТЮРКОАЗЪТ Е ПОЗНАТ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО ОТ ДЪЛБОКА ДРЕВНОСТ
Украшения от него са намирани в Египет, Мексико и, разбира се, в страните от Средна Азия, където обработката му датира отпреди шест хиляди години.
Персийците са го наричали “фируза”, което идва от арабското “фирузадж” – “камък, даряващ победата”.
Оттам идва и руското название “бирюза”.
В Европа се използват две названия – френското “тюркоаз” и немското “тюркиз”.
И двете означават едно и също – “донесен от Турция”, тъй като оттам най-напред е попаднал на Стария континент.
Наличието на двете имена е много удобно за търговците, чиито сергии са зарити с ментета, представяни за скъпоценния камък.
Като им кажеш: “Това не е тюркоаз!”, те веднага се съгласяват:
“Не е! Тюркиз е!“
От минераложка гледна точка тюркоазът е воден фосфат на медта и алуминия.
Именно присъствието на мед в състава му придава неподражаемия син цвят, който в много случаи преминава в синьозелен, зелен, дори сив – при наличието на различни примеси, например желязо.
Но присъствието на водни молекули в неговата формула го нарежда сред най-капризните представители на минералния свят.
Водата реагира на различни външни дразнители (съвсем наскоро добиха популярност и в България изследванията на японците за нейната памет) и променя структурата на камъка – носен като бижу, много често той започва да се обезцветява или се напуква, предупреждавайки по този начин, че не всичко в организма е в ред.
В интерес на истината, малцина в нашата страна са държали в ръцете си истински тюркоаз.
Цената на обработените изделия от него се движи от 50 до над 70 лева за грам.
Всичко, което се предлага на по-ниска цена, е както казват хората, “минало покрай тюркоаза”.
Въпреки че като гледа отрупаните със сини висулки сергии, човек може да си помисли, че на световния пазар той се предлага с вагони.
ИСТИНАТА ЗА ТЮРКОАЗА Е СЪВСЕМ ДРУГА
Тюркоазът се добива на малки късчета.
Обикновено изпълва микрокухинки и пукнатини в скалите.
В най-старото познато в историята находище в Иран – близо до град Нишапур, се добива в галерии високо в планината.
В тях се копае на ръка, като за една седмица от всяка галерия се извлича по два тона скална маса, съдържаща в себе си малко над пет килограма тюркоаз.
Това прави петдесет килограма на месец за целия рудник.
Като се има предвид, че полученият добив се сортира в три категории, може да се разбере защо цената на първокачествения тюркоаз е толкова висока.
В няколко американски щата – Колорадо, Невада, Ню Мексико и особено в Аризона, също се осъществява добив на висококачествен тюркоаз.
Перспективни находища има и в Чили, Перу, Мексико, Китай и Австралия.
А в специализираната руска литература като известно е посочено и българското находище!
Прав е бил Ангел Кунов да нарече оня, който унищожи едно от проявленията при село Горно Брястово, “природен канибал”!
Докато разберем, че има с какво да удивим света – чудото изчезва!
Е, не цялото. А освен това вече имаме тюркоазената кост!
Тя ще си бъде винаги българска – дори един ден да започне да обикаля света подобно на Панагюрското златно съкровище, пак ще представя България.
Знам, че всичко невероятно и красиво води след себе си злоба и диващина.
Че ще се намерят отрицатели, които ще се опитват да изкарат черното бяло и бялото черно.
Едни ще кажат: Е, какво толкова – някаква си там синя кост.
Други ще рекат: Не се знае дали е кост и ако е кост, дали е човешка.
Трети ще допълнят: Може да е и едното, и другото, но не е сигурно, че този човек е умрял от любов. Кой знае от какво си е заминал – може да е от чума.
На всички тях ще кажа следното: знаете ли, че единственото място на планетата, където са открити подобни кости, е Франция?
И там костите не са синьозелени като българската, а са синкави.
Цветът им не е резултат от тюркоаз в тях, а от минерала вивианит.
Доказано е, че това са минерализирани кости от мамути.
Научно доказано!
Твърдостта им е два пъти по-малка от тази на тюркоаза и цветът не е същият, но въпреки това французите ги представят навсякъде по света като тюркоазени кости.
Като не пропускат да отбележат, че любовта във всичките й проявления тръгва най-напред от тях.

А ние, българите, се страхуваме да повярваме, че някой от нашите предци може да е умрял от любов.
Като не пропускаме да доказваме на света, че сме силни на сумо, борба, вдигане на тежести и т. н.
Чест и почитания за тези хора, но на тях не костите, а месата им посиняват по време на схватките.
А на другите, които също прославят страната ни – къде с източване на банкомати, къде – с отклоняване на пари от европейски фондове в личните си сметки– на едните посиняват китките от белезниците, а на другите – коремите от преяждане.
Но на никого костите не се превръщат в тюркоаз!
И ВСЕ ПАК НЯКОЙ Е ДАЛ ПРИМЕР!
Засега – единственият в света. В България.
И око може да го види, и ръка да го пипне.
Оттам нататък всеки има право на избор как да възприема казаното от персийците.
Но чакайте – защо от персийците?
Нали оттам сме дошли – от родината на тюркоаза.
Оттам е тръгнал изпълненият ни с мъки и величие път, в който може би и синята кост е била сред ханските регалии.
Била е част от завета точно на нашите предци.
Нужно ли е за сетен път да обясняваме какъв точно е този завет?
Чудеса.net